А бебето ми направи едно голямо аки...

Започнах да се притеснявам още първия път, в който в таймлайна ми се появи история за бебешко ако.

Нейният автор бе стара позната, с която не съм се виждала в реалния живот от години. Винаги съм я мислела за умна, практична и държаща на личния си живот - и именно заради това този статус ме притесни толкова.

Дали всичките ми умни, практични и държащи на личния си живот приятели някой ден ще се превърнат - един по един - в тези абсурдни, обсебени по децата си идиоти? Дали снимките на жива бира и последната екскурзия до Перу ще бъдат заменени от кадри на бебешки лиги и помпи за кърма, прекарани през някой от филтрите на Instagram?

В новата си книга: "Родители, млъкнете: потресаващият, егоцентричен и понякога вбесяващ свят на излишната информация за бебета," Блеър Кьониг документира точно този феномен. Основана на популярния й едноименен блог, лесната за четене книга показва десетки притеснителни публикации във Facebook, забелязани от авторката и нейните читатели.

Самозабравилите се родители публикуват детайлна информация за всичко - от раждането, през първото самостоятелно ходене до тоалетна, та чак до първата менструация на близначките. Те публикуват стриктни инструкции за това кои подаръци са подходящи за Коледа и карат всичките си приятелки да се чувстват виновни, ако не успеят да дойдат на прощъпулника на детето.

Те се хвалят гордо за качествата си на кърмачки, споделят картините, нарисувани от боядисаната им плацента и коментират, че никой лекар не знае повече от една майка с достъп до Google.

("Имам Интернет, не съм пълна идиотка", твърди една майка, недоволна от съвета на нейния педиатър за борба със запека. Предвид факта, че същата жена споделя, че "лекарят не е особено съгласен с моите идеи за графика на ваксинациите", и аз не бих я отписала твърде бързо към графата "пълен идиот". Може би полуидиот е по-удачно, да).

Някои от любимите ми постове в този блог - като например жената, която организира прощъпулник на детето си само заради подаръците или онази майка с конкретния списък с неща, които приятелите й трябва да направят за нея след раждането - дори не са стигнали до книгата.

Когато започнах да следя блога преди няколко години, си помислих: ако това е да бъдеш родител днес, предпочитам да си остана с котките

Много от коментиращите блога са съгласни с мен и публикуват забележки като: "Ето защо НИКОГА няма да имам деца!" А родителите пък масово се оплакват, че тъй като самата Кьониг не е майка, тя е тази, която трябва да млъкне.

Аз обаче си мисля, че блогът й, както и новоиздадената й книга, правят чудесна услуга както на хората без деца, така и на родителите, защото учат и двата лагера на важни уроци за това как да имаме малко повече усет и такт в комуникацията си онлайн.

Наскоро Кьониг заяви пред Atlantic Wire, че книгата е "напълно последователен и организиран наръчник за добър етикет и в този ред на мисли може да послужи като чудесен подарък за всички бъдещи или настоящи родители".

Нейното прочитане може да се окаже доста отрезвяващ сблъсък с реалността за всички лишени от сън, притеснителни и емоционални родители: преди да натиснете "сподели" във Facebook за поредния статус, в който се оплаквате от пълния памперс в три посред нощ, се запитайте: "Дали някой от приятелите ми няма да качи това в блога на Кьониг? А има ли право да го направи?"

Ако отговорите на тези въпроси са положителни, тогава променете статуса на SMS или имейл към близък приятел или роднина, който ви подкрепя силно и който задължително не е гнуслив.

Запазете си хвалбите за вашето бебе за неговите баби и дядовци и се сдържайте да публикувате редовното предупреждение "Само чакай да станеш майка!" на някой случаен статус във Facebook, в който ваш приятел се оплаква колко е изморен.

Блогът и книгата могат да послужат и за коректив за родители, които вече отдавна са прекрачили границите на приемливото: веднъж Кьониг споделя в блога си имейл от читателка, чиято приятелка "се осъзнала", след като прочела уроците от уебсайта.

И все пак, това е двупосочна улица

Блогът не само предлага предупреждение за родителите, застрашени от фанатизиране. Той, редом с книгата по него, може да помогне на бездетните като мен да разберем колко трудно e всъщност да бъдеш родител.

През последните няколко години станахме свидетели на експлозия от блогове, книги и статии за зачеването, бременността, раждането и отглеждането на деца, които описват слабостите и предизвикателствата пред техните автори.

Но една добре изпипана книга - особено написана специално за майките - не може толкова добре да улови ужасяващите родителски моменти по начина, по който с това успява да се справи един непремислен статус във Facebook. Макар че им се подигравам, съм и малко благодарна на всички онези родители, натиснали бутона "публикувай" на някоя отвратителна история за памперси.

Не прекалено благодарна - само малко. Защото тези нешлифовани парченца от живота могат да просветлят всички, които обмислят да имат деца, за нещата, които никой не ти казва.

Разбира се, не всеки пост от този блог има някаква скрита стойност - не мога да кажа нищо добро за жената, която пише, че провежда "ден на отворените врати" за тестове за бащинство на детето й, и "мама-драма" записите, в които майките се насъскват една срещу друга за чисто забавление.

Но колкото и да мразя да ги чета, абсолютно нецензурираните, отвратителни истории и постовете с тупане в гърдите "аз съм майка героиня" ме правят малко по-склонна да разбера униженията и стреса на родителството.

По-важното е, че те ме правят склонна да ценя приятелите и членовете на семейството, които ограничават съдържанието за децата си в социалните медии до редки снимки или наистина забавни истории.

Може би Кьониг е права: тази книга трябва да е подарък за прощъпулник

Сега съжалявам за първоначалното си вбесяване от умната ми приятелка, която е писала за експлозивното ако на бебето си. Може би не е трябвало да го публикува, но след като съм се наслаждавала на STFU Parents толкова дълго време и съм чувала повече истории "от фронтовата линия", й съчувствам много повече.

За да може някой като нея - толкова умен, практичен и стремящ се към сдържане от публични изяви - да публикува нещо подобно, сигурно е било наистина ужасно.