И без това няма да те поканя на сватбата

- Викторе, ти имаш ли си приятелка?
- Аз си имам много приятелки.
- Освен многото, някоя по-така? Можеш да я доведеш да опита от сладкото.
- Тя не си пада по тия работи.
- А по какво си пада?
- По разни музики. Има една група, пеят една песен...

С такъв диалог започва клипа на песента на Стефан Вълдобрев "Аз ли съм или не съм" и с подобен завършват вечерите на много младежи.

Въпреки че го почват отдалече, на практика в този диалог Виктор е питан "Кога ще се жениш?" Лошо няма. В нечий интерес е животът на Виктор да се развива в рамките на допустимото, на инстинктивно приеманото за нормално.

Гледам как се женят моите връстници и това е чудесно.

Да са ми живички и здравички и дано това да е последният път, в който им се случва. Останалите още се помотваме по този въпрос. Но това е абсолютно окей.

Както са казали хората: "По-добре да живееш 1 година с лъв, отколкото 10 години с овца" или нещо такова.

Дори и да сме на годините, на които родителите ни са се оженили, не трябва да се чувстваме нито длъжни, камо ли изоставащи.

Това е така единствено заради зaсега хипотетичните ни деца.

Ако си изберете някой тъп, той ще направи децата ви тъжни. Или поне вие ще си мислите така, защото няма как вие да сте съсипали детето - това все пак сте вие!

И второто единствено е заради хипотетичната смърт, която ще ви раздели след много и все дълги години.

През това време с този човек ще делите дом, кола, деца - затова гледайте да не стане така, че да трябва да делите дома, колата, децата... Ако ми влизате в положението и сте в моето положение, не се тревожете - имам гениална идея за всички нас!

Идеята е следната: женим се/омъжваме се за човек, когото не обичаме толкова!

Понеже любовта трае нещо от рода на 3 години, рано или късно този човек ще ви дойде до гуша, дори да са го правили Мадона и Мартин Лутър Кинг, и Брус Ли на връх Олимп.

Така че е по-добре от "нещо като любов" да паднете на "нещо, напомнящо любов", отколкото от "любовта на всички любови" да паднете на "човека заради чиито гениталии започнах да пътувам толкова често".

Разбирате ли?

По-щадящо е да минете от Криско на Антон Хекимян, отколкото от Мария Илиева на Люба Кулезич.

Осъзнавам, че не всички ми вярвате - някои от вас още чакат Питър Пан да дойде на бял кон с 300 конски сили.

Имайте предвид, че ненамирането на подходящия човек води до разни девиации в поведението на иначе здрави хора - работохолизъм, например.

Работата те кара да не мислиш за разни депресии, суицидни дела, международното положение и самотата.

Някъде в началото на 20-те човек разбира, че не всички мъже са свини и не всички жени са курви, но някои от тях всъщност са. Сори - не всичко, което блести, е злато, и не всеки, който идва от гората, е Сънчо.

Някъде тогава започваш да натискаш на работа. Тя е хубав заместител, защото каквото и да работиш, не е по-сложно от живота.

Но понеже работата е до време, трябва ни нещо и за вкъщи - котки.

Котките са милионерите сред животните. Величествени, самовлюбени и арогантни като арабски шейхове. И деструктивни като арабска пролет. Котките са перфектният мъж. Или перфектната жена - каквото проектирате върху тях.

Това те спасява, докато не вземе, че стане Великден и трябва да се видиш с роднини. Тогава се почват едни благи приказки - да се чудиш защо не се чуваме през останалото време.

Повечето роднини са готини, но има едни хора, които дори не знаеш какви ти се падат - те са маслинката на тортата.

Те са хората, които имат някакви безумни биографии - първо са сглобявали ротори за УАЗ-ки, после са продавали пердета на Илиянци, после били "горе до Германия, да найдат парче леб за тях и за тяхната фамилия", после не знам си какво.

Те най-подир ще се поинтересуват "Как са момичетата?".

"Добре са" - отвръщам, като искрено се надявам да съм уцелил. Да беше казал по-рано, че ще идваш, да бях метнал един боб и да знам как са.

Това са същите хора, които след малко ще ме питат искам ли ракия и като кажа "да", ще ми дадат да си топна пръстчето си в тяхната.

Това са същите хора, които като ми идват на гости, ми носят шоколад "Кума Лиса".

Алооо! Аз съм на 26 - не съм ял шоколад от 10 години.

Да не живея на "улица Сезам"! Бил съм на донаборна комисия - ако ти повърнеш седемте менти, които си изпил с ортаците от строежа на затворения комплекс на морето върху обувките на гаджето на охраната на арабина, който плаща за строежа на комплекса, аз ще трябва да се бия за родината.

А и без това няма да те поканя на сватбата си.

Може да не мога да се оженя за когото си искам, но мога да се оженя, когато си искам. В крайна сметка аз ли съм на ред да решавам? Аз ли съм или не съм?