Представете си, че се качвате на такси и шофьорът въздъхва дълбоко и казва: "Аз исках по-дълъг курс, ама хайде". След като потеглите, той започва да кълне: "Абе, аз що не взема да карам на 1.30 лв., всички го правят!"
Тук вие, като клиенти, правите една неизменна грешка: замълчавате си. Може би си мислите, че така е възпитано или ще избегнете конфликт, но всъщност давате шанс на шофьора да започне да ви напада: "Абе, вие клиентите сте малоумни, бе! Колегата, дето седеше пред мен на колонката, кара на 1.30 лв. и оная овца с детето се качи при него! Не вижда ли, че моите цени са наполовина! Тъпа гъска!"
Снощи попаднах на такъв шофьор. И когато реших да му възразя с факти ("Ами да, но такситата, които карат на високи цени, нямат толкова клиенти"), той просто полудя от удоволствие, че някой му обръща внимание: "Ти си много заблудена, ма" - ми викна. "Вчера се сравнявахме с един колега, дето кара на 1.30 лв. и се оказа, че той прави толкова курсове, колкото и аз!"
И продължи: "Отивам си вкъщи. Правя този кратичък курс и се махам. За четири лева няма какво да се мъча повече! Не че ме мързи да работя, но то т'ва живот ли е?!? Хората направиха пари, а аз ще карам на 0.60 ст. на километър!" И псува дълго на майка.
Съчувствам ви, ако днес този същият шофьор качи вас. Ще слезете от таксито точно толкова уморени, колкото ако бяхте минали същото разстояние пеш.
Преди време ми се случи друга странна история. Прибирах се късно вечерта с такси и седнах на предната седалка до шофьора (което вече избягвам да правя). Изведнъж той се разкрещя: "Всичките жени сте такива!" Озърнах се, говореше на мен. "Не те познавам, ама искам да ти кажа, че жените сте кучки!".
След това се разплака. После избърса очи и каза: "Я, ми кажи, моля те, гледам, че си свястно момиче... Какво ми е, че така не ми върви с жените?!? Кажи ми, бе, какво точно искате, мамицата ви?". Пристигнахме и той започна да споделя, че съпругата му изневерявала с шефа си, но той винаги щял да я обича, нищо, че това било постъпка на кретен.
Така че, разбирате: случвало ми се е да оказвам и психологическа помощ. Разбира се, безплатно. Даже нещо повече: плащам си за превоза, че и оставям бакшиш, защото доброто възпитание ни уврежда завинаги.
Един друг път се качих при шофьор-ром, който слушаше гръцка музика. И въпреки че бях седнала на задната седалка, за да избегна излишна комуникация, по едно време той намали музиката и започна да говори за политика. Разказа, че край неговото село имало горичка, а над горичката - полянка, на която през лятото се събирали абсолютно всички политици.
Правели си трапеза, пийвали си най-хубавите уискита и си говорели сладко, сладко и обсъждали приятелски какво да откраднат. Там си разпределяли "ролите" с които блъфирали пред народа, че са в конфликт, докато всъщност много добре си се разбирали и обичали. И шофьорът се прекръсти три пъти и се закле очите да му окапят, ако лъже. Разбира се, който е гледал "Теория на конспирацията" знае много добре за какво става въпрос в този случай: лудостта се примесва с истина.
Но последния случай, който ще разкажа, си е директно за психодиспансера. Защото имах лошия късмет да се возя при шофьор, който толкова се въодушеви, когато видя как едно куче иска да пресече булеварда, че настъпи педала на газта и смени от трета лента, най-бързата, на първа, без мигач, с единствената цел да го сгази! Не успя да премаже милата животнка, но мен уплаши до смърт.
Няма да правя изводи от поведението на таксиметровите шофьори в София. Искам единствено да се обърна към няколкото големи фирми в София, които наемат шофьори, и да ги попитам: какви са тези психотестове, които изисквате за работа?! Всъщност по-коректно е да попитам направо: колко струва купуването на един психотест?
А тоз Макарон, макар и Крив, изглеждаше до преди малко като толкова уравновесено момче, чистичко в бялата си ризка и с лъскавите си очилца...
Lele, недей така, вземи момчето...
Въййй уби човека за едното нищо...въй... въй! И сега кво? Чувствам се длъжна да мятам кюфтета с прашка...
Купете си коли бре Ползвам такси само, когато не мога да се прибера на собствен ход. Ама в такова състояние трудно бакшиш може да ме надприказва Обаче, като си търсех кола навремето, един почна да ми обяснява, как в тази кола се бил запознал с жена си, как я карал три пъти до АГ-то с нея, колко вярно му служила тази кола, в какви случаи му е спасявала живота... -Ае, пич, не може ли да ми я дадеш без данък "носталгия"? - отрязах го овреме аз. - Спомените си ги остави за тебе, аз само колата ще взема...
Добре де, ако поразговаряме малко с Леле Малето, тя има голямо сърце, може да кандише, дали има шанс да разчитаме на леко цензурирана версия, с намаляване донякъде на кръвопролитието, поне на карантия да не мирише, ако може, де...
Абе интересна работа - вчера под статията за сервитьорите си обяснявахме колко е срамно да си стиснат и да не оставяш бакшиши като те обслужват, а пък под тая статия бакшиш е мръсна дума Иначе съм съгласен с Роуън - такси само в краен случай. Съгласен съм и с Макарона - ако има начин да се умори бакшиш от глад, хубаво е да се приложи
Преди време попаднах на интересно предложение за петъчно печено: Продукти: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски. Необходими са още: сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана сланина. Приготвяне: Пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол, пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се подгрява до 200°C. Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж. Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте термостата на 250°C, да бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши уиски. … След охоло шас отварте, обръщте и глеееаш печенто. Фащте шишето и с сипваш няколк глътк. След ощ едн шас фниматлно залитат към печката и обръщт пуйкта. Внимайте дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашс ощ едно уйск и така? Пуйкт ощ три шас с оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест минът хоиш д пикаеш. Ако мойш, плзиш към фурнт и вадш мисиркт. Ошт една глътк и пак опитвш да измкнш тават. Вдигш пуйкт от земят и внимааш да н паднш на хлъзгъвя под. И да паднш, няа значен, слагш животнт в тават? Спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин.
Кафето каква хубава петъчна тема за "Игра на тронове" са пуснали, вие в такси сте се наврели Такси ползвам на високосна година, винаги си слагам маската на "ледената кралица" и грам проблем не съм имала. Специален поздрав за дръпната девойка, дето отрязала Макарона Девойко, мари хубава пусни на Макарона Крив, че с тези пролетни хормони светът е изправен пред срив. Пушки, бомби, ятагани, ще ни изтрепе всички, мани!
Както сме го подкарали на купон, но и да не излизаме много от темата, да си припомним една история на Такеши, който също изчезна от тук за съжаление ... Надявам се, че ще ми прости, че го публикувам... Малката Гина с нарастващ ужас очакваше поредното такси в живота си. Колко перипети, колко нерви, колко страхове и костваха досегашните сблъсъци със Сектата на Бакшишите, безспорно орден спонсориран от Луцифер. Дали само с нея се случваше или просто беше магнит за неприятности... или играеше ролята на блестящото НЕЩО, което привлича жълто черните гарвани на ята. Или пък всичко се случваше защото ТЕ я искаха! Вярно, отдаваше интереса Им на своята, най вече вътрешна красота, гримирана в симпатична обвивка- като трюфел в станиол от Своге. Но от дванайсти, месец януари, лето двехиляди и десето започна да се замисля, за обезпокоителната тенденция, да случва на странни чешити с подли намерения- от "дай да ти нося чантата до входа мило момиче", през "искам да съм твойто нощно огледало" до бисера в колекцията и, "уеуе, куежке вуюбен съм във вашата кифуа"- изречен с закачливо пернишко намигване. Малката Гина помнеше този паметно ужасителен зимен ден, защото редовно си водеше блог- дневник. В случай, че НЕЩО я възпрепятстваше и не се логнеше до 24 часа, системата автоматично го разпращаше с криптиран SOS до НСБОП, Главна прокуратура, Явор Колев и леля Корнелия от Банкя, съседка на съседка на Бойко Борисов. Малката Гина се подсмихна... се сети, как преди 15 дни, кварталния и доставчик на нет изпуши от една пияна светкавица. Докато проклинаше (Гина не псуваше) висящите кабели на "Светкавичен НЕТ" ООД, неплатения асансьор и 12-сет годишния гамен, Мишо Крушката (пъпчиво дете с изразен ранен фетишизъм към всякакви лампи), Гина спринтира в дъжда до кварталния клуб, за който знаеше, че има два доставчика- на интернет ("Гошо Пауър 04") и на трева (ЕТ Марин Люляка). Две минути преди глобалната и аларма да се задейства, Малката Гина се логна. Тя пак се усмихна вътрешно, но в следващия миг лицето и придоби познатата маска на разстроена тревожност. Таксито беше дошло! Гина ВИНАГИ сядаше отзад, но преди това хвърли око на познавач... "така... логото, порядъчно замърсено, т.е. не е слагано заради мен, т.е. оригинално... винетки, тарифа, гражданска отговорност, чистачки... автомобил- модел на пет години, гуми- нормални. Но това беше само едно средство за придвижване- тя знаеше, че рано или късно трябва да погледне ВОДАЧА. Сама по себе си, колата не можеше да и стори нищо лошо (освен ако не се казваше Кристин и не обитаваше въображението на Стивън Кинг)... важен бе ТОЙ ... поредния индивид, поредния кошмар. Отвори плахо задната лява врата- "Извинете, вие ли сте за Обеля №16?" "Разбира се... вие кого очаквате- Орхан Памук?"- духовито се засмя бакшиша. Малката Гина се стъписа раздвоена- от една страна таксиджийската фамилиарност не и хареса, но пък смехът и очевидно интелигентния изказ придружен с познания за писатели нобелисти я накара да се вгледа два пъти по обстойно в обекта на нейните страхове. Брех, сепна се Гина- бакшиш с костюм и вратовръзка?! Избръснат на контра... прясно!!! Все едно си е теглил бръснача преди пет минути на страничното огледало! Погледа на Гина продължи да шари по таксито и шофьора, но зрителния и периметър беше ограничен от предните седалки. Все пак тя успя да зърне на таблото енциклопедия Британика, два учебника по международно право, германски албум по анатомия и диск на любимата и грегорианска музика в изпълнение на Римската филхармонична академия, която нежно изпълваше тясното купе. Заедно с парфюма МУ! Изтънчения и опитен нос на Гина подуши въздуха, като италиански сомелиер божоле. Ядец. Никое от гаджетата и, бивши и проекто, не се фъскаше с този аромат. "Ще влизаме ли или ще проветряваме?"- палаво я върна в действителността, чаровния глас. "Ще"- реши се колебливо Гина... и затвори вратата зад себе си.
Я надуй му саксофона И продухай микрофона, Да те повърти на шиш, Като циганин бакшиш. Да охлаби тая жила, Дето гащите извива, И във форума ни пръв, Да не лее толкоз кръв.
Макарон, щом не са ти пуснАли, има ръчно решение на проблема... Иначе на бакшиш се возя като къркам задължително, че..
Rowane, Много хард го караш, спри! Тя девойката се скри както каза Макарона не му иска микрофона Стиснат бил и пестелив приказлив и инатлив Не му иска саксофона, не му вдига телефона Като гледам как върви Макарона ще гърми. С бомба самоделна Саморъчна... липсва му ръчичка сръчна
хахахаххахах Изводът ми от "дискусията" под статията в крайна сметка е: И клиентът трябва да е издържал психотест!
Патка куха заблудена, Щяло да е тази Пена. Щом на Макарона личен Тя не писа му „отличен“. Ще му лапа тя прахта, Кога дойде есента. И на Оня ще кандиса, Ако ще и да я втриса.