Представете си, че се качвате на такси и шофьорът въздъхва дълбоко и казва: "Аз исках по-дълъг курс, ама хайде". След като потеглите, той започва да кълне: "Абе, аз що не взема да карам на 1.30 лв., всички го правят!"
Тук вие, като клиенти, правите една неизменна грешка: замълчавате си. Може би си мислите, че така е възпитано или ще избегнете конфликт, но всъщност давате шанс на шофьора да започне да ви напада: "Абе, вие клиентите сте малоумни, бе! Колегата, дето седеше пред мен на колонката, кара на 1.30 лв. и оная овца с детето се качи при него! Не вижда ли, че моите цени са наполовина! Тъпа гъска!"
Снощи попаднах на такъв шофьор. И когато реших да му възразя с факти ("Ами да, но такситата, които карат на високи цени, нямат толкова клиенти"), той просто полудя от удоволствие, че някой му обръща внимание: "Ти си много заблудена, ма" - ми викна. "Вчера се сравнявахме с един колега, дето кара на 1.30 лв. и се оказа, че той прави толкова курсове, колкото и аз!"
И продължи: "Отивам си вкъщи. Правя този кратичък курс и се махам. За четири лева няма какво да се мъча повече! Не че ме мързи да работя, но то т'ва живот ли е?!? Хората направиха пари, а аз ще карам на 0.60 ст. на километър!" И псува дълго на майка.
Съчувствам ви, ако днес този същият шофьор качи вас. Ще слезете от таксито точно толкова уморени, колкото ако бяхте минали същото разстояние пеш.
Преди време ми се случи друга странна история. Прибирах се късно вечерта с такси и седнах на предната седалка до шофьора (което вече избягвам да правя). Изведнъж той се разкрещя: "Всичките жени сте такива!" Озърнах се, говореше на мен. "Не те познавам, ама искам да ти кажа, че жените сте кучки!".
След това се разплака. После избърса очи и каза: "Я, ми кажи, моля те, гледам, че си свястно момиче... Какво ми е, че така не ми върви с жените?!? Кажи ми, бе, какво точно искате, мамицата ви?". Пристигнахме и той започна да споделя, че съпругата му изневерявала с шефа си, но той винаги щял да я обича, нищо, че това било постъпка на кретен.
Така че, разбирате: случвало ми се е да оказвам и психологическа помощ. Разбира се, безплатно. Даже нещо повече: плащам си за превоза, че и оставям бакшиш, защото доброто възпитание ни уврежда завинаги.
Един друг път се качих при шофьор-ром, който слушаше гръцка музика. И въпреки че бях седнала на задната седалка, за да избегна излишна комуникация, по едно време той намали музиката и започна да говори за политика. Разказа, че край неговото село имало горичка, а над горичката - полянка, на която през лятото се събирали абсолютно всички политици.
Правели си трапеза, пийвали си най-хубавите уискита и си говорели сладко, сладко и обсъждали приятелски какво да откраднат. Там си разпределяли "ролите" с които блъфирали пред народа, че са в конфликт, докато всъщност много добре си се разбирали и обичали. И шофьорът се прекръсти три пъти и се закле очите да му окапят, ако лъже. Разбира се, който е гледал "Теория на конспирацията" знае много добре за какво става въпрос в този случай: лудостта се примесва с истина.
Но последния случай, който ще разкажа, си е директно за психодиспансера. Защото имах лошия късмет да се возя при шофьор, който толкова се въодушеви, когато видя как едно куче иска да пресече булеварда, че настъпи педала на газта и смени от трета лента, най-бързата, на първа, без мигач, с единствената цел да го сгази! Не успя да премаже милата животнка, но мен уплаши до смърт.
Няма да правя изводи от поведението на таксиметровите шофьори в София. Искам единствено да се обърна към няколкото големи фирми в София, които наемат шофьори, и да ги попитам: какви са тези психотестове, които изисквате за работа?! Всъщност по-коректно е да попитам направо: колко струва купуването на един психотест?
Мда-а-а-а... А постоянният върос "Какво да се прави" придобива все по-катаджийско звучене. Толкова е просто: 5 лева за "Добър ден, господин такси-шофьор! Може ли до..." 5 лева с включена първоначална такса и 5 километра, да речем.