Огромният дървен модел на Одензе във временен информационен център срещу кметството на пръв поглед изглежда като умалено копие на датския град. Само след няколко минути обаче някой местен човек ще забележи разликите - особено в основната пътна артерия, пресичаща центъра на града.
Улицата "Томас Б. Триге" е строена през 60-те години като решение за нарастващото задръстване с коли: бързо четирипистово шосе, прокарано като извита лента през центъра на града.
Тази лента бе намалена преди 18 месеца, когато централна част от улицата бе затворена за автомобили
Още промени предстоят в следващите няколко години, когато остатъкът от пътя ще бъде преобразен в новото сърце на Одензе, запазено за велосипеди и пешеходци и отрупано с магазини, кафенета и домове.
Това е централният елемент от изключително амбициозен и първоначално спорен проект на стойност 30 млрд. датски крони за промяна на третия по големина датски град, който се опитва да се превърне от позакъсал постиндустриален регион във високотехнологичен център на образованието и промишлеността.
"Опитваме се да мислим за хората, живеещи тук цял живот - как животът им тук да бъде добър," казва Анкер Бойе, ветеранът кмет на града, бояджия, превърнал се в професионален политик. "Инвеститорите идват, защото знаят, че хората искат да живеят в Одензе."
Въпреки че Копенхаген отдавна е традиционна дестинация за чужденци, жадуващи да се докоснат до прочутата с насърчаването на велосипедите култура на Дания, Одензе тихмълком, но твърдо подчервата националното си лидерство по придвижване на две колела. 50% от всички пътувания в центъра се случват с велосипед, а частните автомобили все повече (умишлено!) биват държани далеч от центъра.
След десетилетия на работа по изграждане на инфраструктура и развитие на култура на вело-превоз, статистиката е поразителна
Одензе, град с малко под 200 000 души население, има почти 550 км велоалеи и 123 моста само за велосипедисти.
Най-впечатляваща е интеграцията - 81% от децата карат колело до училище, има и програми за обучение, според които дори 2-годишни деца в детски градини се учат да се придвижват на велосипедчета с помощни колела.
Троелс Андерсен, който отговаря за велосипедните проекти в градската управа, казва, че интеграцията на велосипедите обхваща и обратния край на демографската общност. "Много рядко старите хора спират да карат колело заради инфраструктура или безопасност - обикновено е заради проблеми с поддържането на баланса върху велосипеда", коментира той.
"Някои хора, когато не могат вече да карат велосипед заради възрастта си, го бутат пред себе си като проходилка, опирайки се на него. Те не обичат да използват нормални проходилки за възрастни, защото с тях изглеждат твърде стари и крехки. Така че те се разхождат из града с велосипеда до себе си - и се чувстват нормални."
Одензе някога е бил сред индустриалните центрове на Дания, особено на корабостроителния бизнес
Там са се строили огромни контейнеровози за групата Maersk чак до 2012 г.
Надеждите за икономическо бъдеще на града до голяма степен са базирани на промяна на центъра така, че да отразява новите цели. Старото пристанище се застроява с офиси и домове, строи се и културен център, свързани с центъра чрез току-що завършен високоскоростен велосипеден мост.
Междувременно улица "Томас Б. Триге" - наречена неизбежно на известен местен индустриалец - в новата си форма ще приема не само велосипеди и пешеходци, но и нова трамвайна линия, която прави връзка с градския университет и болница. Колите могат да се доближат до центъра на града чрез околовръстни пътища, но ще бъдат насочвани към паркинги с връзка към градския транспорт или нов подземен паркинг.
Преди няколко години градът си избра ново мото "At leger er at leve" (Да играеш значи да се забавляваш") - подходящо за място, където има над 120 парка и 250 детски площадки. Централен елемент от това е велосипедната стратегия, която по думите на Андерсен трябва да подходи към проблема от различна перспектива от места като Копенхаген - или Лондон или Ню Йорк.
Андерсен казва, че задръстванията в Копенхаген улесняват градските власти да изкушават хората да карат колело с новата инфраструктура. Този стимул обаче не е толкова голям в Одензе. "За разлика от Копенхаген, ние нямаме предимствата на задръстването с трафик," коментира той. "В Копенхаген просто строят инфраструктурата и получават много велосипедисти. Хората тук го правят не по принуда - когато карат велосипед тук, те го правят за забавление и удоволствие, и по здравословни причини."
Поради това основен елемент от стратегията е популяризацията и насърчаването на колоезденето, особено сред младите хора. Чуждестранните студенти, които идват да учат в университета в Одензе, получават велосипед заедно със стаята в общежитието. Колелата от общинската система за наемане на велосипеди се отключват чрез код по мобилен телефон, но после употребата им е безплатна. Смел служител на града се облича в костюм на патица и под формата на персонаж на име "велосипедистът Антон", кара между детските градини, за да разпространява посланието за плюсовете на придвижването на две колела чрез стикери и прегръдки.
Резултатът е очевиден в мини-час пика след училище в Одензе
Много деца карат велосипед с родителите си, но доста други, дори на ранна възраст, карат сами или със свои връстници. Официалната политика е, че пътят до училище трябва да е достатъчно безопасен за деца над 6 години, за да карат сами - стига семейството да избере да ги пуска без придружител.
Клаус Бондам, който ръководи базирания в Копенхаген датски велосипеден съюз Cyklistforbundet, признава, че Одензе води пред столицата в този аспект: "На много места в Копенхаген имаме среда за каране на велосипед, но не се чувстваме спокойни да изпращаме дете само да кара. В Одензе се справят много добре."
Одензе от много години изгражда велосипедната си инфраструктура и култура - и Андерсен подчертава, че за да могат други градове с подобни размери да последват примера му, е нужно време и постоянна политическа подкрепа. Но по негови думи разходите не са чак толкова големи.
Между 1999 и 2002, градът е възприел т.нар. схема "20, 20, 20". Това е програма за стимулиране на вело-превоза, която води до 20% ръст на броя велосипедисти, 20% намаление на свързаните с велосипеди катастрофи, и всичко това за само 20 млн. крони - около 5 млн. лева.
"Ние като град сме със среден размер," казва Андерсен. "Има стотици градове като нас из Европа. Така че е интересно - би могло да има стотици градове като Одензе навсякъде."
Пресекипът на Бойе ни показва Одензе, като ни връчва велосипед Christiana - една от триколките, в които може да се превозва багаж или малко дете
Идеята на каране из оживените, бурни и пълни с нервни хора улици например в Лондон - по такъв начин, особено предвид снегопада през цялата нощ, би изглеждала абсурдно. Но в Одензе е лесно - не на последно място защото серия мини-трактори с въртящи се четки са изчистили мигновено велоалеите. Въпросът е не само във вездесъщата инфраструктура, вдъхваща увереност, но и в самия брой на други велосипедисти, и съпътстващата грижа, която шофьорите проявяват, когато имат контакт с тях.
Подобно на Холандия, Дания изгуби голяма част от велосипедната си култура през 60-те години, когато големи шосета като улица "Томас Б. Триге" бяха прокарани през центровете на градовете.
Бойе казва, че градове като неговия се налага да приемат, че тази ера е приключила. "През 60-те хората смятаха, че е добре да имаш къща и кола, и строяхме новите си семейни къщи в предградията около града," коментира той. "Одензе стана голям и плосък град. Сега концентрираме нещата в старите индустриални зони, но се опитваме да го правим по интелигентен начин."
Кметът заявява, че не вижда никакво противоречие между футуристичната индустрия, настъпваща сега - в Одензе има голям международен център за изпитания на дронове - и траспортна мрежа, базирана на велосипеди и трамваи, технологии, които не са се променили особено от XIX век.
"Все повече инвеститори идват тук, защото вярват в начина, по който трансформирахме този стар индустриален град в нещо ново," казва той. "Съзнаваме, че оцеляването ни зависи от частния бизнес, така че трябва да имаме добри условия за него. Но се грижим за живота на хората като цяло. За всички тези многобройни неща, взети заедно."
