Седя си аз в парка и чета Стендал. "Червено и черно" е хубава книга. Въпреки любовта ми към руските класици, не се чувствам гузен за изневярата ми към тях - в този слънчев ден се пренасям във Франция.
В съзнанието ми изплува образът на френското общество в началото на 19 век. Прави ми впечатление лекотата на изказа на автора, прочитам бързо последната страница. Свързвам всяка книга с определена асоциация - най-често дума или изречение. За гореспоменатата книга думата е грация.
"...носеше пола от виолетово сукно и бели велурени пантофки - беше особено грациозна." - цитат от друго произведение на Стендал.
Мислено създавам образ в главата си - начин на поведение, стил, облекло, походка. С други думи - как трябва да изглеждат „грациозният" мъж и жена в едно западащо общество като нашето.
"Скромен, избягващ погледите на другите - стойката му изразяваше прецизност". Балзак също ми е любим.
Почивайки след дългия работен ден, чувам музика. Не, преувеличих! Чувам шум, идващ от телефона на русо момиче, седящо на двадесет метра от мен. Балкански ритми, допълнени с леко електронно звучене, поп с привкус на сръбско. Наричайте го както искате, за мен си остава чалга.
Въпреки опитите да изградя защита срещу подобен вид посегателство над личното ми пространство, не мога да избягам от тази песен (може би е на Преслава, може би на Галена - наистина не ме интересува). И се замислям в каква комична ситуация се намирам. Контрастът тук обаче е черно и бяло, за разлика от заглавието на книгата до мен. Френска буржоазия, грациозни тоалети и маниери срещу българска чалга, безвкусно облечено момиче в центъра на столицата...
Следващите няколко часа се чувствах неспокоен. Причината - наближават абитуриентските балове. За повечето младежи и техните семейства това е радостен момент - завършване на гимназия, подобаващо отпразнуване, "навлизане" в дебрите на висшето образование. За мен обаче това е момент на напрегнато неспокойство, тъга, меланхолия...
Чувствам се разочарован от себе си - защо трябваше да чета чужда литература, да опознавам класиците, да мечтая за красота и изящество, вкус и стил? Нали за един ден тези ми представи ще се изпарят - ще чуя виковете на абитуриентите, отброявайки някак си апокалиптично до цифрата 12, ще се нагледам на полу-облечени девойки, едвам движещи се от високите токове... Някак си всичко при нас е объркано.
Абитуриентският бал е пир на показността, на кича, на безвкусицата. Феномен, загнездил се и пуснал корени в България.
Балът е надпревара! Учениците се надпреварват в това какъв и колко по-лъскав автомобил да ги откара до уречено място, как да блеснат ослепително пред съучениците си и да бъдат забелязани. Но защо? Защо се дават луди пари за костюми и рокли, които пари могат да платят три и повече семестъра в бъдещия ВУЗ? Незнанието на отговора ме прави неспокоен.
Защо се толерира поведение, което граничи с вандализъм? Пияни младежи, силна „музика", клаксони на коли, нечленоразделни викове...
И разсъждавайки над всичко това, се зачитам в сутрешния вестник. Интересно интервю с проф. Любомир Стойков. Според него истинският елит не е по светските събития.
Бих перифразирал тези думи - според мен истинската радост от завършването не е нощта на абитуриентския бал. А трепетът от предстоящия дълъг път към реализация, грацията на бъдещето...
Така и така статиите се пишат по тия поводи сякаш по формуляр. Да публикуват и един формуляр за коментарите отдолу. За този повод е ясно - тъпата, младеж, нехайните родители, чалгата, тъпото броене до 12.... Айде готово, отбих номера и аз
Аз пък мисля, че е съвсем в реда на нещата тази еуфория. Освен рационално, трябва да има и емоция в живота, защото от скуката трябва да се бяга , ако може. В съзнателното битие на човека има няколко превратни момента, които си заслужава да се отбележат запомнящо, според представите на всеки, разбира се. Завършването на средното образование е първия от тях, завършването на висшето , бракосъчетанието, раждането на децата и след това-отначало за следващото поколение... Това са моментите, в които човек е много щастлив от случващото се и трябва да празнува. При всички тези случаи става много голяма промяна и почти нищо от предния ден преди това събитие, вече не е същото. Малко счетоводителско и сиромахомилско ми идва предложението разходите за бала да се прехвърлят за следващите 2 семестъра. Но всеки си знае... Да са живи и здрави младите и да имат много късмет да намерят себе си и това да ги прави много щастливи!
То не е въпроса как празнуват, колко пият и каква музика слушат. Въпроса е, че е малко - на гол тумбак чифте пищови Паричен заем за абитурентски бал и тамън го изплатят айде заем пък за сватба Тая горе с маникюра да гледа бързо да хваща някоя мутра, че току виж в тоя живот само снимките от бала ше и останат после..... Ама нали пък по наште ширини е много любима репликата "веднъж се живее"...... то па и едно живеене дето е, ама карай
бе на тази с ноктите нищо и нема, ама като имаш предвид, че празнува завършването на некое училище за изоставащи у некое село, или па у люлин, по начин все едно завършва харвард с отличие, а същевременно върховната и мечта е да го лапа поне веднъж на некой футболер или дебелак с ланец, и като погледнеш целия тоя парад на простотията отстрани и ти става освен погнусено и бая смешно. за външни наблюдатели е бая смешно.
Този текст определено заем първо място по комплексираност тази седмица. "Седя си в парка и чета Стендал". Мани, пуснах сълза! Няма как да не линкна към писанието на Юлето по темата за озлобените форумни интелигенти: http://www.webcafe.bg/id_1335633748
мани бате, то от олигофрени и чалгата, и рока им се еба мамата и престижа... а кви култови чалги имаше едно време! сега и рока го осрахте! всеко второ говно пътува по магистралата за ада, заеби...
То, по времето когато бях абитуриент, чалга нямаше, ама това не попречи на група "Импулс" да ми развали бала! Иначе, такива празници са поводи да се събере родата, да се видят, да се раздумат наживо, че свят голям, хората се пръснаха по него в търсене на щастие и все по-рядко се виждаме наживо. По нета не е същото! Бал ли ще бъде, сватба ли, кръщенка ли, юбилей ли...Всичко е толкова хубаво, стига да не се прекалява с "дозата"!
Дежурните статии с дежурните коментари. Всички са ограничени и предсказуеми. Аз от друга страна съм венецът на природата, но съм неразбран. защото другите не са ми на нивото. ... Бахти якото е да ги нахраниш всички. Съгласен съм със статията, но стилът й нещо не ми допада изцяло. Много отворена за атаки е Коментарите от друга страна са си "класики" утвърдени в жанра "коментар". Всеки знае по-добре от автора, какво, как и защо е трябвало да каже, но го мързи точно сега да го направи. Все пак два коментара изпъкват по не схващане на прочетеното. 1. Биело му на сиромашия да не трошиш грешни пари на абитуриентския, а да ги дадеш за образование... С тия пари може да се направят един куп по приятни (да не говорим за полезни) неща, ама нейсе, детето веднъж е успяло да завърши пък и какво ще си помислят съседите? Може би, че нямаме пари или не си обичаме детето. УжасТ! 2. Какво толкова като слушали чалга? Нищо, нищо лошо, все някой трябва да е прост и амбициозен, но може би аз имам право да не слушам, ако не искам? Или като не ми харесва да ставам и да заминавам? Колко време ще трябва на хората да разберат, че техните права свършват там където започват правата на другите?
"Седя си аз в парка и чета Стендал..." Мен ако питаш, седиш си тук в тоя сайт, пишеш глупости и се правиш на интересен... 1. Не казваш нищо ново 2. Опитваш се да интелектуалничиш по един много превзет и будещ снизхождение начин 3. Макар и по принцип да съм съгласен с повечето от нещата които си написал по-долу, само след първия абзац на човек му се отщява... Брато, тая русата кифла с телефона и чалгата може да не ме кефи и мен, ма поне е истинска... Sancta simplicitas! А ти с тая префърцунена поза която си заел още с първите 2-3 изречения направо избиваш аудиторията! Така че не бъди изненадан от подобни коментари...
Мануела Не знам дали щото си жена, та разсъждаваш така сбъркано, ама не парцалките са най-важното в тоя живот. И зад думите, че парите могат да се изхарчат за нещо по-полезно се крие дълбок философски смисъл. Щото ако за абитурентския бал знаеш, че мама и тати са длъжни да ти купят рокля за да бъдеш кралица, после някак от само себе си идва, че някой (мутра или вмирисан чичак) е длъжен да ти купи друга рокля за да бъдеш пак кралица.... И после какво - ми каквото пише в съседната статия: "Младите не искат висше образование" Ми за кво им е - във факултета не раздават рокли за принцеси
Radelen, исках аз да го кажа, ама много точно си ме изпреварил/а! Именно, дума по дума съм съгласна с теб. Още с първото изречение "Седя си в парка и чета СТЕНДАЛ" мен лично ме губи авторът. Не защото не съм чела Стендал или защото имам нещо против парка. Но това веднага ми говори за някой надувко, който аха е хванал да свири на нотата "Аз нещастния интелектуалец в този пошъл свят". Е, мерси, няма нужда. Аз в интелектуалеца ценя самоиронята - ако ще да започне със "седя си тука, шия трета бира и си подпръцквам", ако е интелигентен авторът, това ще се разбере. Няма за какво да влачим горкия Стендал за ушите, образно казано, за да си избиваме комплексите и да правим повърхностни илюстрации. Той пък какво е виновен?!
Хора, айде вземете се стегнете малко! На бала не можело да си пращаш детето с евтини обувки и т.н съгласна съм, че е така, но ако родителя наистина изкарва пари и може да си позволи нещо по-така, ама в повечето случаи-родителя някъв средняк, комплексиран отвсякъде и вече го раздава аристократската -алооо не знаете май на кой свят се намирате! Хората, които наистина имат пари го раздават по-спокойно и неглижирано, вие къде сте хукнали да се правите вече на големите аристократи, и да твърдите кой как трябвало да се облича! Май сте на принципа- видяла жабата, че подковават коня и подала крак и тя! Ми така де, всеки според възможностите си. В Бг ако си богат гледаш да не се изтъкваш много и не ти пука ако си с по-семпла рокля, ама виж ако си беден, тогава вече е чудо на чудесата! Задължително на бала правиш всичко възможно сакън да не останеш незабелязан и се натъкмяваш във възможно най-блестящата и лъскава рокля, за която си дал половината си заплата, ако не и цялата, а в някои случаи даже и на кредит! Ей тва е жалкото и елементарното-а не това, че на бала имало момичета с по-семпли дрехи! Може да са семпли, ама са по-истински от псевдо богаташите!
Това пък въобще не е вярно!
леле мале Не че нещо, ама и аз бих поспорил с теб относно последния коментар А ако мъжО и синО питат нещо - не си ме вижадала. Ясно?
Съгласявам се с коментар 43, но не е само това. Картинката се допълва, когато човек си отвори устата.