Сингълфобия

В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.

В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.

И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.

И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".

Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.

Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.

Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.

Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.

Провалена в живота?

Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.

Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.

Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.

Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.

За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.

Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.

Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".

Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.

"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект

За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.

Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.

Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?

В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".

Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.

Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."

Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.

Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.

Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.

В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.

Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.

Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.

Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.

#216 Ben Dover 15.11.2012 в 23:52:19

Добре де,млъквам,сори извинявам се за тъпотиите на всички. Еленке,само на суши да не е ще те замоля.И всякви рибни странни работи.Наистина повръщам от тях много кофти.

#218 Ben Dover 16.11.2012 в 00:03:02

Тоя па,това пак е свежарски поглед,че ме бяха сложили у бизнес класа.Не си ме виждал след полет 12 часа в икономична.Кълна се на всяко летище охраната ме гледа лошо.Съм им подозрителен.И даа...може да се каже,че и аз не си харесвам фамилията заеби.Верно е тъпа

#219 Ben Dover 16.11.2012 в 00:05:09

Еленке,не знам кво е цигурки,ама ако е както си мисля цигулки с правописна грешка...аз дан съм бобър!

#220 imperiall 16.11.2012 в 00:06:39

Ticha, Ели е на ход, давай да се омитаме, като ебати благородниците :Д

#222 Ben Dover 16.11.2012 в 00:26:46

Въййй,Илено мари,туй много бира ш изпий!

#225 скучко 16.11.2012 в 13:20:57

Звъни едно педи на радио Ереван: - Защо всички се обръщат към мен с - ей педераст , а не гей!? - Вие сигурно сте моден дизайнер?- пита радиото -Не! -Тогава театрален режисьор? Не! - Може би импресионист? -Не! ................................. -Филмов критик? Не , Не и не! Аз съм обикновен човечец и много обичам да гледам корейски филми! - В такъв случай драги, Вие не сте никакъв гей а най-обикновен педераст! отговорило радиото.

#227 Ben Dover 16.11.2012 в 19:26:26

Иленке,май не можа да познаеш чие е това миловидно изражение на снимката(да се свети името му)

#230 еднажена 16.11.2012 в 20:46:18

Добавете към пържунките зелени домати от туршия( нарязани ) , ако не сте опитвали , гаранция - франция - става мозък Наздраве , Скица и империя

#231 Лудколю Деликолев 16.11.2012 в 21:04:20

Баси, пропуснал съм повечето от поредната реинкарнация на потника. Ама и той е мурафетлия - доде, подпръцне закачливо и после въз, па нека другите да му дишат душата.

#232 Ben Dover 16.11.2012 в 21:46:10

Божеее,жива да не бях.Потника сваля Еленка,а тя милата се чуди как да се измъкне.

#233 еднажена 16.11.2012 в 22:01:39

Жив да не бях Днеска не съм на кеф , затова ти казвам ; сигурно те е яд. Потника е уникален , а ти си млад човек и как ти идва да напишеш , че ако видиш някой в агония на пътя , би го подминал с безразличие? Името ти е хубаво - значи победа .

#234 deowin 16.11.2012 в 23:36:59

Ахаха.. за малко да те изтърва, Иване. Хонда крузър, а? Брей! Като гледам снимката, явно Rebel. Само дето чисто новият 2012 модел е $4000. Тоест, малко са те прецакали да ти пробутат 10-годишен за 12К евро. И явно преди 10 години са го правили от олово, щото моделът 2012 тежи към 130 кила. Нисък клас мотор за нисък клас хора.

#235 deowin 17.11.2012 в 00:18:37

Хахаха.. Че е Rebel е очевидно дори за лаик като мен. По едно време и аз карах мотор, имам поне толкова бегла представа. Но иначе е забавно как редовно и с огромна охота вадиш големия, па ако случайно някой ти покаже, че ти е и мек, веднага почваш да увърташ. Хайде, сподели как миришат опърлените къртици, че ми е интересно.

#236 Лудколю Деликолев 17.11.2012 в 00:30:55

"Ти си тоя , дето се изпуска , надявайки се Потника да го измирише. Е , доколкото имам претенции да го познавам , няма да те огрее. А пък ако случайно някой от духовете е буден , бъди готов , че резултата е сходен , но "злият" от тримата дебне ...и само се моли да не те огрее "добрият" Гуспуджа, недей плаши Мурджо със салам и недей си слага трътката там където се мерят пишки. Аз съм ценител на творчеството на потника, също както примерно съм ценител на творчеството на Котьо - местния луд в родното градче на баща ми, който чудесно може да пее "Високи сини планини" бръкнал с два пръста в носа си. А Вие какво можете, драга гусподжа? Барем едно "трич-трач полка" с дупата, можете ли да изтръцкате? Ако не можете - свободно и отивайте да репетирате: http://www.youtube.com/watch?v=ssH0Zj7Zp9U

#238 Лудколю Деликолев 17.11.2012 в 00:51:53

"А културистчето мижавко Анабол Деликолев ми е много чудничко кога ше е в състояние да се изръси с 12 хилки в евро за чопър круизър У БУРГАСКАТА МИЗЕРИЙКА и ка ше смогне да удръжи тва чудовище 340 кила между съсипаните си от щанги карачки" Потник, батя ти деликолев не е културистче, а бивше борче, бивш десен бек в селски отбор и действаща бургаска "батка" с тенденция към "корав чичка" (старост-нерадост). Тоест, така като те гледам и те виждам как ще паднеш. Иначе аз когато паднах с мотор, обърнах коляно, почти успях да си счупя врата и съответно приключих с моторите, ти още си млескал минети на арабелите из хамамите на Josefstadt, за два дюнера и едно "аферим кьопоолу". А коленцата ми макар че, едното е кърпено са бая здрави - откинвам по 1000 подскока или по 10 км. свински тръс за време. Иначе мога да отделя 12 000 евра, ама не и за мотор, приключих с тази краста. Айде сега: "Пепек, скокни!" (за домашно от книга е фразата, джокер - от световна класика е, не е като твоите графоманствания.

Новините

Най-четените