Сингълфобия

В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.

В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.

И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.

И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".

Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.

Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.

Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.

Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.

Провалена в живота?

Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.

Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.

Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.

Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.

За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.

Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.

Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".

Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.

"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект

За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.

Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.

Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?

В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".

Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.

Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."

Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.

Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.

Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.

В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.

Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.

Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.

Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.

#65 Recycler 11.11.2012 в 21:19:59

Ben Dover | 11.11.201221:16 Доскоро бях обвързан с такава с дъщеричка точно на 2 годники ... не знайш за какво говориш, вервай ми

#66 Кака Мара 11.11.2012 в 21:22:02

Ленче, знам , бе кака.. Ама не е чак толкова зле, какво толкова го преживяваш Какво като ти е омазана клавиатурата... Ти да не би да пишеш с ръкавици.... Па и децата са както ги научиш, кака .. В краен случай, като е толкова зле ситуацията или им купи дутска простотийка да се натискат копченца, или ти дай на ясла за времето , за което работиш в къщи.... Па земе се и au pair ако искаш, все ще ги научи да попърджат на родния и език...

#67 Ben Dover 11.11.2012 в 21:24:07

Какче,чувал съм,че на по-възрастните родители децата се раждат по-умни.Зема почакам още десетина годинки.Само не разбрах лука с шоколада трябва ли да ги мешам или поотделно Recycler ,що така?Един колега се уреди така и доволен общо взето.И второ си направиха.

#68 Recycler 11.11.2012 в 21:27:17

Ben Dover | 11.11.201221:24 Амче да речем се сящай как се облещих като ми запрети да я целувам пред фъстъчето Познай защо - тръгнала да целува мама както аз я целувам ... веселба То детенцето не е виновно, че имитира де

#69 Кака Мара 11.11.2012 в 21:29:22

Бен, да си призная най- хубавия шоколад ,който съм яла е шоколад с чили..Страхотен На второ място класирам този с морската сол ммммм страхотия....Както и да е За шоколада темата е дълга,,, все едно да вземем сега да се надприказваме кое е по- добро: коняк или ивксиняк, нъл тъй.. Значи, за децата не ми се връзвай, при мен е професионално изкривяване На всеки когато му дойде времето, нъл тъй ...

#70 nakadetaka 11.11.2012 в 21:29:37

Миналия уикенд се запознах с една двойка - общо с 5 деца, 2 общи, 2 нейни, 1 негово ;) Всичко е възможно! impossible is nothing

#71 Ben Dover 11.11.2012 в 21:31:58

Ми не знам,според мен си го приел твърде лично тва.Ма си е гадно де,прав си.

#72 Кака Мара 11.11.2012 в 21:33:17

А, Бен, за по- възрастните родители... Бе , това са приказки под шипковия храст.. По-умни дръжки... Глейда не се случай с някоя тризомийка, че то колкото по- възрастни родителите, толкова шансътза Даун по- голям...Ей, деца се гледат най- добре когато си на детски акъл.Ако си много дърт, мнго вземаш да разсъждаваш върху това,което си прочел по разни фореми и уебкафенета...И си побъркваш децата...

#73 Кака Мара 11.11.2012 в 21:35:03

бря, туй бързане...арманяк исках да напиша

#74 Ben Dover 11.11.2012 в 21:36:15

Евксиняк?Ми то ти сама си отговори на въпроса.Едното се прави във Франция,другото в Евксиновград Пък за коняци не ме закачай,че там ми е болното място И не,не вярвам на градски легенди разбира се ма си търся оправдание дан бързам ;)

#75 Ben Dover 11.11.2012 в 21:39:49

А,тва вече е друго нещо.Тук вече е до предпочитания.Обичам коняка повече заради това,че е много по-мек от арманяка.Арманяка има само една дестилация и отлежава по-дълго но няма такъв букет от аромати като коняка.Докато коняка....о,боже..от къде да започна.Експлозия от аромати и вкусове в устата.И с една хубава кубинска пура...усещането е неотразимо

#77 Кака Мара 11.11.2012 в 21:42:40

Бени, сори, бе Дилемата е коняк или арманяк,бручет...Грешката е моя, ама щото пак се хилех вътрешно : спомних си за един познат, който се прави на големия познавач и като се приказвахме за арманяк/коняк взе,че изцепи"Ааа, голяма работа, това арманяк, колко арменски коняк съм изпил"... Беше наистина разтърсващо прозрение...

#78 Ben Dover 11.11.2012 в 21:46:15

Хах,арменски коняк.Това по пътя на логиката идва верно така си е

#79 Ben Dover 11.11.2012 в 21:47:11

Пфф,добре ве,бива ли толкова да не ми се ходи на работа утре.блях!

#80 Recycler 11.11.2012 в 21:47:31

Ben Dover | 11.11.201221:31 Не гадно бе човек. Просто се облещих какво я е прихванало, преди да ми обясни за какво иде реч

Новините

Най-четените