Неотдавна ви разказахме за предстоящата изложба във VIVACOM Art Hall, свързана с проекта на Кристо и Жан-Клод "Плаващите Кейове" - инсталацията в италианското езеро Изео.
Изложбата, наречена "Мост към Кристо", която предстои да бъде открита до дни, ще се състои от около 100 любителски снимки, които предават изживяванията на посетилите "Кейовете" през изминалото лято.
Webcafe.bg ще ви срещне с някои интересни снимки и техните автори.
Първият ни гост е Мира Драганова. Мира е франкофон, фен на съвременното изкуство, работи като регионален мениджър на френската марка за медицинска козметика Biоderma за България, Сърбия и Македония.
Заради професията си Мира пътува постоянно. По време на последната си командировка във Франция Мира Драганова "отскочи" до Панаира за съвременно изкуство в Париж. И дори написа текст.
Задаваме й 5 бързи въпроса.
Как разбра за проекта на Кристо?
Винаги съм харесвала работата на Кристо и Жан-Клод и съм следила тяхното творчество. Отвъд артистичното възхищение, за мен те символизират победата над посредствеността.
Колко време отне решението ти да отидеш и защо го направи?
Не помня как разбрах за проекта, но благодаря на Яна Танковска, която ми предложи да отидем. Отне ми 30 секунди за да се съглася, въпреки че не пътувам извън многобройните служебни командировки. Отидох, защото исках да го преживея и да го подкрепя, да му дам моя глас, с ясното съзнание, че това няма значение.
Колко време остана?
Цялото пътуване беше около 50 часа. Пристигнахме два дни преди закриването. Ходихме два пъти на кейовете и посетихме музея в Бреша, където имаше уникална изложба за творчеството на Кристо и Жан-Клод.
Първото ти впечатление от видяното и споменът, с който се върна?
Денят на кейовете беше абсолютна магия, въпреки жегата и тълпата. Разминахме се с опашките, прекосявайки първия кей с катер, видяхме на няколко пъти Кристо, който неуморно и без шапка развеждаше гостите си с корабче, почувствахме енергията и заряда на тълпата, обядвахме на брега на езерото с гледка към кейовете, потопих се в езерото с дрехи и за кратко заради забраната, а после съхнах с чаша просеко в ръка.
През цялото време имах желание да танцувам, а по кейовете ходих боса. Имам една снимка, която най-добре показва настроението ми в този ден - на нея буквално се рея във въздуха.
Денят завърши на метри от Кристо в градината на хотела, в който беше отседнал. Не успях да се запозная с него, но и това ще стане някой ден.
