"Жена ми, ако не ми сложи зимнина, да си ходи при майка си да я гледа!" Обръщам се да го видя кой е тоя хрантутник, дето трябва да МУ се слага зимнина, и с изненада установявам, че е трийсетина годишен здрав, прав пич.
Изявлението му е метнато като тежък камък върху масата, около която има още трима като него с все момичетата им.
Жената, дето е обречена да прави консерви в несвяст, щото иначе ще си ходи при мама, е хубаво същество също на около трийсет, с големи и добре гримирани очи, послушно втренчени в чашата с цветен коктейл пред нея.
Понеже не реагира на заплахата, мъжът до нея се чувства длъжен да получи потвърждение за послушание и шумно пита:
"Нали така, мацо?! Щото батко ще пълни резервоара на нисанчето, ако има зимнинка! Буркан лютеница - литър бензинче! Ха-ха... а, мацо?"...
Маца се кикоти тихичко и утвърдително кима с глава.
Другите мъже обръщат очи към своите маци с поглед, в който се чете убеждение, че и те така, нали, ще се грижат за тях, щото иначе и на тях я бензинеца, я дневните пари могат да им секнат и ще си вървят при майките "да ги гледат".
И маците, къде на шега, къде не съвсем, разтърсват главици и смукват жадно от дългите си, тънки цигари.
"Кво си ги задърпала тия отрови, я да я махаш тая цигара, че сутринта филията, дето ми я наряза, на пепелник ми мирише!", изревава едното от момчетата и с едно движение дръпва цигарата от устата на приятелката си.
"Бе, Светлозаре, беееее!", реагира момичето, нацупва се и мълчаливо се захваща с телефона си.
Нататък не се случва нищо по-различно.
Някак естествено масата се разделя на женска и мъжка половина, в която се завъждат съответните разговори на полов принцип - мъжката част си говори за бизнес, далавери, коли и спорт, а женската - за козметика, мода, петна, приятелки и книги за надомна психология.
След време, когато около тези типични български двойки се появят и деца, темата с памперсите, училището, готвенето и свекървите ще "обогати" женската половина, а в мъжката вероятно ще се появят така важните политически разговори и тези за жените извън семейното огнище. Знаете ги тия неща, няма какво да ги описвам.
Общият портрет на една съвременна българска двойка е толкова патриархален в най-лошия смисъл на това понятие, че понякога имам чувството, че сме се върнали едни петдесет, шейсет години назад.
И за това, момичета, сме си виновни сами.
В моето детство жените работеха наравно с мъжете. Такъв беше социалистическият модел - труженичка, която скромно и достойно понася тежестите на живота и се справя с многобройните си роли.
Дъни, милата, цял ден зад стана, струга, на полето или в администрацията, пък след това запълва изискванията на българската традиция да е домакиня и майка.
Майка ти да не работи и да си стои у дома беше голям срам в училище. На децата, чиито майки фигурираха в дневниците като домакини, им се смееха. С годините и с типичния за социализма вечен дефицит в семействата се възпита едно особено разделение на домашните задачи.
Децата помагаха с пълна сила от малки - оправяха си леглата, чистеха, пазаруваха, подреждаха.
Съпрузите участваха в семейното седмично чистене, тупаха килими, простираха, пазаруваха и често готвеха. Не всички, разбира се, но една достатъчно представителна маст.
Начинът на живот налагаше в семейството работата да се разпределя, затова и класическият български патриархален модел на жената слугиня полека се разбиваше.
Хич не ми се иска да го призная, но е факт, че именно социалистическият "морал" беше на път да префасонира мачизма, като го претопи под фигурата на задължително работещата жена героиня.
Да, това ново разбиране беше наложено насила, но в крайна сметка с годините свърши добра работа - момичето не беше непременно приемано като излишно гърло около домашната трапеза, на което трябва да се търси ново семейство, за да се задоми и народи деца (по възможност повечко мъжки), които да работят и да продължават рода.
Когато в края на осемдесетте социализмът си отиде, бях убедена, че сексизмът ще е последното нещо, което ще се върне в обществото ни.
Партиархалният модел беше на едни трийсет години в миналото, а правото на жените да бъдат третирани наравно с мъжете ми се струваше константно и неизбежно идващо от вече работещите демократични модели на управление в западния свят.
Така и тръгнаха нещата - момичета в световните университети, жени на ръководни постове и в бизнеса, дами в политиката...
Оказва се обаче, че паралелно с тази неизбежна политика на равноправие между половете, у нас нещата имат и друго лице.
Тихо и кротко, между другото, провинциално и домашно, най-грозното от патриархалното българско възпитание се завърна.
И което е още по-страшно, настани се в мисленето на най-младите.
Отглеждането на децата някак априори се приема като женска работа, така че много жени си останаха у дома да дундуркат хлапета много по-дълго от предвиденото от закона майчинство.
На мъжете, които що годе изкарват някакви пари за домашния бюджет, това им хареса - децата отгледани, манджата сготвена, салатата нарязана и ракията изстудена - какво да иска повече, дет се вика?!
На много жени това също им се услади, особено, когато "шефът" в семейството отпуска по някой и друг лев за кафенце с приятелки или лично подаръче.
Да, готвиш и чистиш, переш и гладиш, ама пък ако позабогатеете, ще вземете домашна помощница и тогава спокойно ще си спиш до късно, ще си разполагаш с времето и ще си ходиш на разкрасителни процедури и шопинг!
Е, това със зимнината може и да ти се наложи да го правиш съвсем сама, ама ще извикаш мама да ти помогне, какво толкова?
Нали и тя вкъщи почти съвсем сама се справя, пък и като не работиш нищо и не изкарваш пари, няма какво да мрънкаш, че току виж ти отнели и джобните или ти взели пежото, нисанчето или аудито, дето ти го подариха за рождения ден.
И слушаш, изпълняваш и мълчиш.
Във време, в което е направо срамно да приемаш жената като слугиня или придатък, у нас това все повече е практика.
Съвсем наскоро в един приятелски кръг млада, хубава и добре реализирана жена взе да обяснява как винаги си е мечтала да срещне някого, който да я издържа, пък тя да не прави нищо.
Мечтаеше за това сериозно - "той да работи, да носи пари, пък аз ще му готвя и ще го слушам", казваше.
В разговора, който се развихри покрай това изявление, в крайна сметка повече от половината жени се оказаха с подобни мечти. И което е още по-страшно - с подобни очаквания.
Да попаднат на мъж, който да ги издържа. Да не се налага да работят или да работят за удоволствие нещо си там. Да получават пари от него, не да си ги изкарват независимо. На всичкото отгоре изобщо не им се струваше нередно да бъдат "гледани", "обгрижвани" и "поддържани", при това само, защото са жени.
Говореха за това как мъжът е "длъжен" като "глава на семейството" да работи, сякаш семейството е някаква фирма с йерархична структура, в която те са нещо като изпълнителен директор.
Тогава си дадох сметка, че в много голяма степен за връщането на патриархалния модел на мъжа шеф и жената слугиня сме отговорни ние, самите жени.
Защото няма как сама да се поставяш в позицията на момиче за всичко, пък после да пищиш, че някой ти е отнел правата.
Те, правата, се отстояват непрекъснато - правото да си финансово независима се защитава с работа, която ти носи съответни финанси и позиция в партньорството.
Правото да разпределяш времето си така, че да вършиш нещата, които са ти важни, се защитава с преразпределение на домашните задължения на всички.
Правото да бъдеш уважавана като личност се защитава първо със самоуважение и самодисциплина.
И най-важното - за да бъдеш приемана като равна на мъжете в едно принципно толериращо мъжкото начало общество, не трябва да имаш никакви очаквания то да се грижи за теб.
Да, по-трудно е, но е единственият начин да изискваш да си приемана като личност, а не като представител на един пол, традиционно определян като слаб.
Та, сами сме си виновни, момичета.
Докато онези млади жени около масата си стоят в позицията на втренчени в цветните си коктейли нечии собствености и очакват някой да им отпусне дневна сума за маникюр, цигари или парфюмче, ще е така.
Мъжете шумно ще изискват "полагащата" им се зимнинка, защото иначе ще те отпращат "при майкини". Пък жените ще се оплакват помежду си какъв простак е "моичкият" и ще си споделят женските неволи от своята страна на масата.
Ма какво ли съм седнала да се възмущавам и аз в страна, в която все още публично се говори за "мъжка" и "женска" работа, а настроенията на дамската половина от населението се дефинират според предполагаемия секс или наличие на месечен цикъл...
За съжаление е много вярно това!
Тази тенденция и аз съм я забелязала. Винаги съм мислила, че това е натрапен семеен модел. Защото в много семейства е така. Много момичета от малки слугуват на бащите си и после го приемат за нормално. Като прибавим и липсата на образование, лъсва удобна картинка на домашната държанка. Това си е типичен закрепостен, закостенял, патриархален селски манталитет. Не е проблем, че съществува, защото всеки си има собствените разбирания и инстинкти за защита и оцеляване, но наистина е тъжно, че все повече момичета го избират този път. И не е проблем дали са домакини или не, защото една домакиня също може да е личност. Грозно е един човек да спира да вижда себе си като личност и да се оставя да бъде принизяват така - за да не им се налага да работят....Егати цената, честно
Доживяхме и това, някои (Боже, прости ме) дами да въздишат по изгубеното равенство на социализЪма. Цялото ми детство, юношество и младост минаха през този период, и нещо не си спомням някое дете да е изпитвало неудобство от това, че майка му е само домакиня. И почти не си спомням такива деца. През социализма мъжете, които можеха да хранят семейство без жена им да работи бяха на сто един. Това, а не някаква доктрина или стремеж към равенство беше причината. Дойде новото време. Познавам жени, които напуснаха работа или минаха на половин работен ден и осигуряват на човека си домашен уют без да са загубили равностойното си положение в семейството. Познавам и други, които напуснаха работа или не я започнаха, радват се на накити, козметики, пежонце и слугинче, но и през ум не им минава да слушат, и поне да не правят мъжете си за мезе на хората. И тук чета за някои, които слушат. Е, те наистина сами са си виновни. Не с нещо, което са направили или не са, а че са взели неподходящия мъж. Как така? Ами не са се оказали достойни за партньорки на достоен мъж и са попаднали на мутраци. На тях и Господ не може да помогне.
Нормално е да има мъжка и женска работа. Биологията твърди че двата пола се различават както физически така и ментално. Съответно и спецификата на тяхната работата е по-различна. Жената има два Х хромозома което предполага дълголетие. Защо ли? Може бе за да отгледа децата. Мъжът пък е прагматик. Затова му се отдават инженерните специалности. Бих се чувствал доста неловко ако трябва да воювам рамо до рамо с жена. Само да кажа че става въпрос за закономерности и тенденции, не изключения за които всички ние сме чували.
Защо да са си виновни сами? На тях така им харесва. Която иска да работи наравно с мъжете и да не прави буркани, никой не я спира. Но има момичета, които си падат по идиоти с пари и си е тяхно право да с тях и да отнасят подобни разговори. Ами то не може всички да сме Ентелектуалки с по 3 виши и големи претенции към мъжете..
Кристина Котева ....Такива, аз директно ги пращам при майка им - да си ги гледа. ... А те блъскат ли се точно Котева да им прави лютеница?
Пет пари не давам за тази проблематика, аз съм мъж.
Димитре, щом ти е писнало от мъже с характер на дамски орган, сигурно движиш с доста такива, дали не сте лика-прилика. На мен не ми е писнало, защото нямам работа с тях. На Котева не съм писал минуси, само й зададох уточняващ въпрос, отговор няма. На мен жена ми всяка вечер ми сервира салатата и то с усмивка. За 33 години не съм я пращал никъде, където не й се ходи, не съм й казал дума за парцалите, дрънкулките и други екстри, и само няколко пъти съм повишил тон и съм говорил рязко по важни семейни и житейски въпроси. Ама аз я търсих 15 години, докато намеря жена достойна за мене, направо джакпот. А такива, като нещастните приятелки на касимова съм ги поглеждал само ако предлагаха еднократно чукане.
Да дам и аз моите пет стинки по въпроса. Никога не съм карал тая, дето ми е жена, да прави зимнина.По принцип не съм я карал за нищо.Каквото тя реши, това прави. Работата е, че не умее кой знае какво да прави, а да пусна пералня , мога и аз, и го правя.Да готви също не умее, и аз се научих .Ся съм по добър от доста мъже, смея да твърдя . Също така се научих и туршийка да слагам, и много ми я хвалят.Ще речете - за какво си я взел... ами не знам, да речем че е имало нещо тогава. Сега, след толкова години съжителство, съжалявам че не съм обърнал малко повече внимание на това, поне да готви (не да я задължавам, а по принцип).Защото започва да ми обяснява, че съм се измъквал само с едно готвене (пазаруване , чистене, поддръжка на ехниката, апартамента, текущи ремонти) а тя всичко била правела... Е да, занимава се повече от мен с детето, учат там вечер заедно, ама аз през това време готвя , напазарувал съм, и каквото там се наложи още. Така че тия дето искат да лежат, да си помислят добре на каква цена биха го получили. Аз лично вече съм преосмислил тотално някои неща от живота, и знам какво искам за себе си.
Някой да забелязва, че целият ни народ е в ролята на "очакващата" жалки подаяния кукла?
Мануелла, да не си решила да се запишеш при приятелките на Касимова?
Миме, мимеее, дърта овца стана и още не ти е дошъл акъла в главата. Има си природни закони, които нито ти, нито аз, нито който и да е може да промени. Много ясно, че има мъжки и женкси професии, гъбо! Що не отидеш да бачкаш докер на някое пристанище, където на ден трябва сама да разтовариш и натовариш два карго-контейнера пълни с чували кафе всеки по 60кг!? Ай сиктир вече от малоумни статии!
Е, това е лошо. Вече съм доста дърт за тебе и щастливо женен. Но не се отчайвай, и между съвременната младеж се срещат тук-таме свестни момчета. Дъщеря ми взе едно от тях.
Аз лично изпитвам съжаление към жени, които са съгласни да са финансово зависими от мъжа си. А относно мъжете, които избират такива жени смятам, че са слабохарактерни и комплексирани, един самоуверен мъж би харесал само една независима, уверена жена, която не се притеснява да му каже какво мисли само защото може да няма кой да й плати следващата сметка за маникюра. Но всеки има право да живее както намери за добре, определено е по-лесно някой да плаща сметките и да не работиш. Но ако една жена е избрала да бъде домакиня и да не работи не би следвало да се оплаква от готвенето, чистенето, и слагането на зимнината.
Касимова дали е момиче?! И какво са й направили мъжете, че толкова ги мрази? Може би ни завижда за пениса (по Фройд)? Случвало ми се е да воювам за жена, с друга жена, е, не точно жена, беше отбълскваща мъжкарана.