Когато днес в различни краища на страната се запазват маси и сепарета, колони автобуси и теснолинейки извозват първокурсниците до зимния Слънчев бряг - Банско - а ресторантьори и хотелиери потриват доволно ръце заради предстоящия нелош оборот, отново изниква въпросът какъв точно празник е 8 декември и трябва ли, аджеба, изобщо да бъде отбелязван.
Разбира се!
Естествено, че 8 декември трябва да се празнува! Тази дата за младите хора е като Великден за целокупната християнска общност. Имам чувството, че онези, които отричат студентския празник, или нямат приятели, или се правят на интересни с хладната си позиция, или не обичат да се забавляват.
Лекции и купони
Забавлението е една от изначалните и легендарни привилегии на студентските години. Възрастните с чаша в ръка и сълза на окото след време си спомнят за тях и ги определят като "най-хубавите" в човешкия живот. Едва ли са такива заради взетия изпит по термодинамика, основи на комунизма или реклама.
Най се помнят безпаметните пиянски вечери с колегите. Забавлението е едната част от дихотомията (както би казал някой скучен професор) на студентството като идея. Другата, неизбежно, е ученето.
Но само като студент, можеш да си позволиш да обикаляш стаите на общежитието с чаша в ръка, все едно влизаш от кабинет на кабинет за прегледи пред военна комисия; да отиваш махмурлия на сутрешни лекции; да си тръгваш от лекции поради спонтанно заформила се някъде следобедна забава; да поканиш приятелката си да те изпитва устно за усвоения материал на всеки две теми в нощта преди изпита.
На 8 декември всичко това придобива извънредно значение, преживяванията са с по-голяма честота, изнесени за няколко нощувки някъде извън обичайния градски и академичен хабитат. Тогава Дионис и Ерос, захилени и голи до кръста, играят на студентското хоро (по правило на "Бяла роза ще закича.."). Това води със себе си сладостното усещане за празнична атмосфера, ритуалност и особен вид ескейпизъм.
Този ден е бал отново
Празникът е от особена важност за първокурсниците. Именно те са многобройните анонимни орди, които го правят национален. На 8 декември си обличат хубавите дрехи и манифестират своето съзряване и самостоятелност. Вече са напуснали дома, станали са независими от родителското тяло и това е тяхното бойно кръщене и инициация в тайнството на новата среда - студентството.
Дори за първи път ще си платят нощувките и консумацията с паричките, изкарани от бачкане на автомивка или в копирен център. Малко нещо като бал, но с обратен знак - не край, а ново начало.
А ако си бил неконтактен като ученик, сега можеш да си направиш и сефтето. Новият град, новите приятели и първият Осми декември са отлична възможност за провинциалния задръстен мухльо да се превърне в общопризнат и желан мачо.
Нека слезем по-надолу...
На студентския празник можем още веднъж да си дадем сметка какво представлява днес образованието като цяло. Ей така между две наздравици. Сякаш искрената забава сред часове, уроци и лекции остана най-смисленото и неопорочено нещо, когато говорим за институционализирано учене. И проблемът не е само нашенски, а глобален.
Трябва да е ясно, че образователната система - такава, каквато я познаваме - е кофти: унифицира всички по общ модел; подкрепя конформизма и статуквото; създава безкритична маса, удобна за манипулация и робство; третира всеки един като всички останали; потиска индивидуалната творческа изява и напъхва поетите в арогантно прозаични рамки.
Както казва Сър Кен Робинсън в своя публична лекция от платформата ТЕД (TED Talks): "Децата от малки са приучавани, че не могат да грешат, но е важно грешките да са позволени, защото са свързани с търсене и намиране на най-доброто решение". Всъщност, проблемът е фундаментален, защото всички ние сме били, сме, или някога ще бъдем поне ученици (голяма част и студенти). Казано е също: "Родих се умен, но даскалото ме съсипа!".
Така че купонът, без значение дали по хипарски в шубраците или в гъзарски барове, винаги е бил протест или поне бягство от проблемите.
Може да сме безделници, но не сме без празници!
Българите обичаме да фабрикуваме по шаблон (най-често чужд) поводи за почерпка, неработен ден и отпуск на напрежението. Само си помислете за немалкото празнични клапи, които не са свързани с нашата история и традиции - например соцхаризматичния 8 март и абсурдните западни "Свети Валентин и "Хелоуин".
В това отношение 8 декември е направо цвете за мирисане (да не се бърка със шмъркане!) и няма защо да бъде подлаган на критики. Очевидно българинът има сериозна нужда от празници, в които да си припомня, че може и да поживява, а не само да оцелява.
Тук някой би контрирал, че Системата цели точно това - да предлага празно веселие на масите, за да ги отвлича от истински важните въпроси. Че голяма част от студентите са записали висше като трайна индулгенция за злоупотреби с алкохол всяка Божа вечер.
Обаче, едното не пречи на другото - забавлението на ученето. Няма проблем да си по живота и в същото време да се развиваш интелектуално и духовно, и то не задължително в лекционните аудитории, където ти четат книжни соцвеличия, властно опрели лакти на академичните катедри.
Вместо това спокойно можеш да разчиташ на собствените си усилия - да посещаваш библиотеки, кина и театри; да се срещаш с безспорни действени авторитети; винаги да опитваш новаторски начинания; да си активен и буден; да си свободен творец на живота си. И междувременно да си къркаш и хвърляш салфетки. Не само на 8 декември.
