Когато 2-годишният ми син започна да проявява нескрит интерес към количките за кукли, се сблъсках с поне две ясно установени правила: 1. Количките за кукли са розови; 2. Розовото не е за момчета.
Светът се оказа подчертано разцепен от дебела гранична межда, която дефинира половата принадлежност. За да купя количка за кукли на сина си, трябваше не просто да се преборя с доводите на представителите на силния пол в семейството (въпрос на "мъжка чест, не на игра"), но и да преглътна факта, че е много възможно да бъда възприета като родител, който не постъпва "правилно" спрямо детето си, не го насочва към подходящата за него част от магазина на съдбовните избори.
В общоприетите разбирания животът е грижливо подреден в два рафта - розов и син, и всеки трябва да бъде ситуиран върху единия от тях, още по времето, когато дрехите му, незвисимо от първоначалния си цвят, често преливат в златисто-кафявата гама.
Усещането се повтаря винаги, когато ми се наложи да прекрача прага на някоя от големите вериги за детски дрехи и играчки. Посланието е ясно: малкият човек трябва да намери своето място под розовото или синьото слънце, а в случаите на колебание - да бъде поставен на мястото си от родителите или услужливите продавачки.
Бягство от свободата
Да наложиш строги граници на света на още неосъзнатия човек, да го вкараш в подходящо декорирана кутия за подаръци, може да изглежда удобно и обществено приемливо, но всъщност е посегателство към правото му на избор. То ограбва шанса му да се самоопредели и да крачи свободно между различните житейски нюанси.
Същевременно безцеремнно поставените критерии за това кое е ОК и кое не е, са лесна предпоставка за излизане от очертанията на нормалността. Така, когато малкият ви син започне да посяга към палитрата с гримовете ви, или да се намъква в обувките на токчета, това вероятно ще ви притесни и стресира. На свой ред реакцията ви ще притесни и стресира и него.
Налагането на форма неизбежно води до деформации.
Според личните ми наблюдения по-лесната жертва на установените правила за полово адекватно поведение са момчетата. Когато момичето играе с коли и тича след връстниците си, размахвайки пластмасово хладно оръжие, тя е "бойна мадама", а в перспектива - "голям пич".
Заявяването на момчето като пич обаче няма как да бъде обвързано с играта с розови кукли в розови колички. Или поне не в представите на бащата пред блока, който с неприкрито задоволство определи агресивния си син като "мъжкарче".
Основният двигател на стереотипите са страховете.
Страхът от прекрачване в "грешната" сексуалност е особено важен за нашите географски ширини, където мъжкият субект е изначално едър, сиУен и необорим.
Тук gender ролите са категорично задавани, утвърждавани и предавани през поколенията. Те са като семката, гарант за опазването на рода. Най-често режисьор и сценарист е бащата, който трябва превъплъти сина си в бъдещ Рамбо - още в ранна детска възраст и без право на възражения.
Синовете на KLETA MAIKA BALGARIA разполагат с единствената възможна съдба да стрелят с пистолети, да ритат като Меси и по възможност да "играят" с момичета едва след навършване на 13-годишна възраст.
На нашата площадка 8-годишният, който крещи "ще те смачкам" в ухото на 2-годишното съседче, е позитивният герой.
Той е синият.
Шансовете на малкия с розовата количка да бъде син (поне в очите на множеството) са единствено, ако бъде посинен.
Въпреки публичното повдигане на темите за различната сексуалност (или може би именно заради него) в последно време страхът от "придобиване" на "неподходящи" влечения сякаш се усили. От своя страна родителите допълнително се вкопаха в ангажимента си на ментори, които трябва да изграждат и поддържат мантинелата на праволинейността.
Страхът от кривването си има съюзник - страхът от чуждото мнение.
"Какво ще кажат хората"
е като lactobacillus bulgaricus - заляга в основите на БГ захранването. Бактерията ти гарантира, че ще израснеш здрав, строен и обществено пригоден. Мантрата "ще ти се смеят другите деца" е лесната версия на забраната и бягството от обяснение.
Липсата на увереност в собствените сили, възможности и особености е първата ваксина в родителския календар на много български семейства. Тя убива вируса на креативността и изличава в зародиш заразата на желанието да бъдеш различен.
Да избягаш от инерцията на "Какво ще кажат другите" е трудно, особено в общество, в което до неотдавна гейовете са се женили (или са били женени), за да не покваряват с публичното си различие и за да не говорят хората.
Или по-точно да не "кажат".
В Северна Корея съществува задължителен каталог с позволените прически за мъжете и жените - 10 за мъжете и 18 за жените. Според съответната разновидност можеш не просто да разпознаеш пола на приближаващия, но и да разбереш определено количество лична информация - като възрастта и семейното му положение, например. В Северна Корея изборът е особено понятие. В свободния западен свят обаче изборът също има своите специфики.
Избор без избор
Ако си мислите, че купувайки неоново розова детска рокля, в комплект с русокосо Барби (облечено в розово, разбира се), вие избирате и подпомагате „подходящия" избор на дъщеря си, грешите. Изборът всъщност не е ваш, а на специалистите по маркетинг.
Розовото и синьото се появяват като цветове за бебета през 19 век, но дълго време половата им ангажираност не е ясно определена. Нещо повече - през 1918 г. изданието на производителите на детски стоки Infant's Department пише: "Има голямо разногласие по въпроса, но общоприетото правило е розово за момченце и синьо за момиченце.
Причината е, че розовото, като по-категоричен и силен цвят, е по-подходящо за момчетата, докато синьото, което е по-деликатно и нежно, стои по-добре на момичетата".
Борбата за полово оцветяване на децата се води с променлив успех до периода след Втората световна война, когато съвременните стереотипи (розово за момиченце, синьо за момченце) започват да доминират.
Истинският триумф на модерната норма обаче идва през 80-те години, с появата на масовия маркетинг.
"Да бъдеш "полово нормален" е много важно за нас, а по отношение на маркетинговите техники, ако търговецът може да те убеди, че да бъдеш полово нормален, означава да си купуваш определен продукт, като козметика, пластична хирургия, сини или розови дрехи и т.н. - това е от полза от гледна точка на производството и масовия маркетинг", казва социлогът Филип Коен, цитиран от livescience.com.
Стереотипите са основна валута за продавачите на синьо-розова реалност.
Допълнително заредени от духа на консуматорството, те имат интерес да ви изпратят от магазина с пълна кошница розови кукли и бебешка люлка (естествено, розова) с Малката русалка, а след време да ви спечелят като клиент за новата си серия камиончета и карирани ризки в синьо за ръст 56 см.
Те не искат да ви припомнят, че преди век и половина детският свят не е бил толкова категорично двуцветен и всички са носили предимно рокли и дълги ризи, независимо от пола си.
Ако ви притеснява фактът, че синът ви ви дърпа към розовата част на магазина, прелистете пак "Автобиография"-та на Бранислав Нушич:
"Не си спомням как са ме наричали, когато съм бил от среден род, но мога да ви кажа, че в рокля аз се чувствувах особено добре и така привикнах с нея, че и по-късно в живота нито една рокля не можеше да ме смути".
И още - без значение от вашето продължение на историята, не забравяйте, че светът не е черно-бял. Нито синьо-розов.
Драги Ommanipadme Hum, какво точно Ви кара да смятате, че свободният избор на цвят, който всеки човек притежава, е "педерастия"? Искрено се надявам, че сте трол, ако ли не - времената на СССР вече си заминаха. Бива ограничено мислене, ама то вече прекалявате...
Един човек отишъл в магазин за играчки и казал на продавачката: "Търся плюшена играчка за подарък. Може ли да ми дадете една розова пантера, ама да е в синичко кат за момченце?" Не знам защо момиченцата трябва да бъдат винаги в розово, за да се разбира, че не са момченца ли? Тоя цвят ми е вече малко извратен, точно защото масово е наложен. Моето момиченце почти никога не е било в розово и никога не е искало да бъде, а момченцето ми никога не е било задължително в синьо. Откъде-накъде някой ще ми казва, още по-малко налага, в какъв цвят да са дрехите на децата ми? Повярвайте ми, може да не е много лесно, но при желание се намират дрехи и в други цветове и за момченца и за момиченца. Както не е лесно да се намерят дрехи без надписи и щампи на уж английски, които или не значат нищо, защото са неграмотно изписани, или обикновено значат нещо, на което едва ли бихте искали да знаете превода.
Показали на едно момче едно голо бебе и го попитали от какъв пол е. То отговорило: не знам, аз без дрехите не виждам