Напоените със светски хроники женски издания отдавна експериментират по темата "истинският мъж - има ли го", прибавяйки най-различни съставки към образа на този рядък екземпляр.
Ако изобщо съществува, той задължително трябва да е галантен, спокоен, с оформени нокти и чисти обувки. Не са се сетили да потърсят в Калофер, където всеки Йордановден концентрацията на вида "балкански мъж" е в пъти над нормата.
Субектът е с цървули, висок глас, бодро настроение и алкохолен дъх. Вдъхновен е от традицията и чувството за общност, топли се с вино и успява да надвика тъпаните и гайдите, нагазили в реката да водят мъжкото хоро.
Какъв мъж си, ако не скочиш в ледените води на Тунджа на Богоявление? Въпрос на чест и достойнство е да се хванеш на хорото, потопен до кръста в по януарски скромните води на реката.
Който и да питате ще ви каже, че вътре никак не е студено. Същото твърди и треперещ младеж от Карлово, докато се преобува до една ограда. Дошъл е специално да се топне, за да бъде много здрав през годината.
Старшинството отдава предимство на по-възрастните, но най-активни и сърцати са новобранците с гладки лица, зачервени бузи и мътен поглед. Техните гласове най-силно се чуват, когато хорото подхване бунтовническите песни, неизменната "Боят настана" и химна.
Солидна подготовка
"Пий една ракия да се сгрееш", казва един балканец на приятеля си, решил да щурмува реката гол до кръста - с дънки и маратонки.
Носията, разбира се, е класика в жанра. Дори и да нямате, никой няма да ви върне от хорото. Даже и ракийка ще ви попадат да си сръбнете. По-опитните предупреждават: хванете ли се - няма пускане. Тази година местните са доволни - хем много юнаци в реката, хем много публика. Всичко започва със салют от черешово топче.
На Богоявление Калофер гъмжи от народ. Срещаме мъж от Лом, дошъл в балканското градче специално за днешния празник. Недоволен е, защото от тълпата едва е успял да зърне хорото от четири кръга, което се изви в Тунджа.
Не заемеш ли позиция отрано, гледката изобщо не ти е гарантирана. Все пак мъжкото хоро продължава около половин час - от 8 сутринта.
Ритуалът започва в ранни зори с тържествена литургия в църквата. Хорото тръгва в 7 часа от дома на кмета, който лично води дружината. Следват няколко сухи тренировки до Тунджа.
"Развей по-силно знамето", крещи младеж с везана риза и потури на своя приятел. След минути ще са в реката, така че следват още няколко глътки вино и ракия.
Печели най-младият
Калоферското мъжко хоро е стара традиция, която някои връщат 200 години в миналото. Историята не помни нито прекъсване, нито някой да се е разболял.
Докато в други части на България битката за хвърления кръст е безмилостно жестока, в града на Ботев състезанието винаги се печели от най-младия участник. Който и да го хване, дава разпятието на невръстния.
Тази година победител е 4-годишният Веско. Гордият му дядо казва, че ритуалът се предава от поколение на поколение и ще се спазва, докато българският род е жив.
Това е особено форма на благородство, която балканските мъже изповядват помежду си. В мъжкото хоро няма състезание, а единство, дух и здрави корени.
Колкото до жените им - те се радват също толкова, колкото премръзналите си половинки, докато опитват да им направят най-хубавата снимка за спомен или носят по някое вълнено одеало.
Може би точно това им трябва и на хроникьорките, когато отново тръгнат да търсят "г-н Идеален" в дебрите на бетонната градска джунгла.
http://www.youtube.com/watch?v=P2K_1qvIsFo
Льоле, имаше стар виц: Държа си в мазето един китаец...
Леле,бе ти недей отговаря,че ще ти маркират кутията и ще те заливат със спам яко.Обаче можеш да изпиеш едно за нейно здраве.Хем си подобриш кръвообращението
И аз много не го помня, но идеята е да постъпваме с перспектива.
Леле,ще иска да ти преведе едни милиони на банковата сметка,ама понеже няма пари за превода ще трябва да й пратиш ти някой лев на милата,да ти прати милионите.Аз така колко пари съм изкарал,ехее...
Едно време дядо ми казваше :" Прайш кво прайш - мисли за после." И даваше за пример стърчиопашката, която преди да хапне каквото и да е , първо се обръщала с гръб и пробвала дали може да й мине през гъзъ.
Пхаха шантави такива
Аналогичен случай : Аз - в предродилна зала. Там, знае се, е най-ужасно. Олеле, малеле, ох, ах... Минава една яка санитарка , хили се гадно и вика: " Ааа, тая работа не е като аная, А?..."
Не Аная, а Оная, да няма тва онова, не чух, не разбрах...
ЦЦЦЦЦЦ, какъв виц прочетох... Изнасилили баба и в съда я питат: - Бабо, кога ви беше най-трудно? - Когато ми вдигна краката и пръстта от галошите ми влезе в очите.
Той беше толкова грозен,че като минаваше по околовръстното,проститутките се правеха че чакат рейса.
Жена към мъжа си: - Скъпи ще ми купиш ли килим? - Много е скъпо - лети си на метлата!
Някакъв къркан се прибира и жена му го среща с метлата.Той пита: ще чистиш ли или отлиташ?
Чшш,аре бе колеги,ше спамим ли,ше спим ли? аааааамахасвасшсаразпраам!
ДНЕВНИК НА ЕДИН ТЕРОРИСТ В РУСИЯ Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха сп...ециалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин... Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!