Напоените със светски хроники женски издания отдавна експериментират по темата "истинският мъж - има ли го", прибавяйки най-различни съставки към образа на този рядък екземпляр.
Ако изобщо съществува, той задължително трябва да е галантен, спокоен, с оформени нокти и чисти обувки. Не са се сетили да потърсят в Калофер, където всеки Йордановден концентрацията на вида "балкански мъж" е в пъти над нормата.
Субектът е с цървули, висок глас, бодро настроение и алкохолен дъх. Вдъхновен е от традицията и чувството за общност, топли се с вино и успява да надвика тъпаните и гайдите, нагазили в реката да водят мъжкото хоро.
Какъв мъж си, ако не скочиш в ледените води на Тунджа на Богоявление? Въпрос на чест и достойнство е да се хванеш на хорото, потопен до кръста в по януарски скромните води на реката.
Който и да питате ще ви каже, че вътре никак не е студено. Същото твърди и треперещ младеж от Карлово, докато се преобува до една ограда. Дошъл е специално да се топне, за да бъде много здрав през годината.
Старшинството отдава предимство на по-възрастните, но най-активни и сърцати са новобранците с гладки лица, зачервени бузи и мътен поглед. Техните гласове най-силно се чуват, когато хорото подхване бунтовническите песни, неизменната "Боят настана" и химна.
Солидна подготовка
"Пий една ракия да се сгрееш", казва един балканец на приятеля си, решил да щурмува реката гол до кръста - с дънки и маратонки.
Носията, разбира се, е класика в жанра. Дори и да нямате, никой няма да ви върне от хорото. Даже и ракийка ще ви попадат да си сръбнете. По-опитните предупреждават: хванете ли се - няма пускане. Тази година местните са доволни - хем много юнаци в реката, хем много публика. Всичко започва със салют от черешово топче.
На Богоявление Калофер гъмжи от народ. Срещаме мъж от Лом, дошъл в балканското градче специално за днешния празник. Недоволен е, защото от тълпата едва е успял да зърне хорото от четири кръга, което се изви в Тунджа.
Не заемеш ли позиция отрано, гледката изобщо не ти е гарантирана. Все пак мъжкото хоро продължава около половин час - от 8 сутринта.
Ритуалът започва в ранни зори с тържествена литургия в църквата. Хорото тръгва в 7 часа от дома на кмета, който лично води дружината. Следват няколко сухи тренировки до Тунджа.
"Развей по-силно знамето", крещи младеж с везана риза и потури на своя приятел. След минути ще са в реката, така че следват още няколко глътки вино и ракия.
Печели най-младият
Калоферското мъжко хоро е стара традиция, която някои връщат 200 години в миналото. Историята не помни нито прекъсване, нито някой да се е разболял.
Докато в други части на България битката за хвърления кръст е безмилостно жестока, в града на Ботев състезанието винаги се печели от най-младия участник. Който и да го хване, дава разпятието на невръстния.
Тази година победител е 4-годишният Веско. Гордият му дядо казва, че ритуалът се предава от поколение на поколение и ще се спазва, докато българският род е жив.
Това е особено форма на благородство, която балканските мъже изповядват помежду си. В мъжкото хоро няма състезание, а единство, дух и здрави корени.
Колкото до жените им - те се радват също толкова, колкото премръзналите си половинки, докато опитват да им направят най-хубавата снимка за спомен или носят по някое вълнено одеало.
Може би точно това им трябва и на хроникьорките, когато отново тръгнат да търсят "г-н Идеален" в дебрите на бетонната градска джунгла.
