Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Леденото хоро на Калофер не е древна традиция, но е добра традиция

Ритуалът с мъжкото хоро в река Тунджа работи повече от добре Снимка: БГНЕС
Ритуалът с мъжкото хоро в река Тунджа работи повече от добре

През последните няколко години на Богоявление все си намираме сочен повод за ожесточени обществени дебати - леденото мъжко хоро на калоферци.

Склонната към патетичност бурна българска душевност се дели на две по този въпрос. 

От една страна са тези, които виждат в ритуала доказателство за несломимия древен български дух, а танцуващите мъже - като наследници на Ботев и Левски, пазители на българщината. От другата пък цинично стоят онези, за които тази традиция нито е древна, нито е оригинална. 

Истината е, че хорото във водите на река Тунджа почти по всяка вероятност е сравнително ново изобретение. 

До момента историци и етнографи не са открили каквито и да е доказателства подобен ритуал да е провеждан през Възраждането, еле пък по-рано.

Единственият историк, който е лансирал някаква теория за по-стария характер на хорото, е покойният вече Божидар Димитров, а всички знаем, че той имаше едно по-скоро ексцентрично отношение към историята, което рядко се градеше върху реални извори.

Песните, на които се изпълнява мъжкото хоро - "Майце си" и "Залюбила е Василка", нямат нищо общо с празника - нито с църковния Благовещение, нито с народния Йордановден. Още по-малко автентично пък изглеждат вкараните вътре знамена, саби и други пособия, които могат да се видят в последните години в Калофер по време на празника.

Напълно разбирам онези, които се дразнят на ритуала. И тук причината не е самият танц или нещо около него, а се крие в самата среда на гръмът псевдопатриотизъм, която наблюдаваме от над десетилетие.

Има толкова много примери как чувството на обич и уважение към историята и традициите бива експлоатирано и от него се раждат някакви диви безумия - българи са строили египетските пирамиди, българите са най-древния народ на Земята, Кольо Фичето е поправял Нотр Дам, Христофор Колумб всъщност е сираче от България и какви ли не още дивотии.

Хорото трябва да се тропа абсолютно навсякъде - от Рилските езера, през плажа на Халкидики до центъра на Брюксел, за да може всички да видят и да ахнат възхитено в преклон към българищната... по примера на Бай Ганьо в банята. 

След всичко това е напълно нормално много хора да развият определена чувствителност към традиции, които претендират за древност, без такава да има наистина.

Въпросът обаче е друг - няма значение кога е измислен ритуалът с леденото хоро - дали през древността, дали по време на Османското робство, или някъде между 70-те и 90-те години на XX век.

Няма значение дали танцът на мъжете от Калофер, подхранван с вино и песни през цялата предна нощ, ни харесва, или ни дразни по отделно. Важното е, че  ритуалът постига някакви реални резултати.

Калофер вече има своята традиция, която е установена и най-вероятно ще продължи да се предава сред местните още много дълги години. Тя създава у калоферци чувство за местна гордост и те са готови да я бранят независимо от всички критики и независимо дори от фактите.

Леденото хоро е вече е неделима част от идеята за Калофер. 

Нещо повече - ритуалът се разпростира и по други места. Вече ледени хора могат да се видят и в много други български градове по всички краища на страната. Значи има нещо работещо в тази идея.

Защото в крайна сметка важна е емоцията, която изживяването оставя след себе си.

А тези мъже, които влизат леко подпийнали в студените води на реката, за да попеят и да потанцуват на фона на тъпани и гайди, излизат оттам с чувството, че са участвали в нещо по-голямо от тях самите. Че пазят традициите по този начин и подхранват идеята за българщината.

Нима има нещо лошо в това? Ако и традицията да не е най-старата в българския календар на обичаите.

Леденото хоро работи и защото през уикенда в и край Калофер едва ли има и свободна стая в хотел, да не говорим за къща за гости.

Подобно на кукерския фестивал "Сурва", калоферският леден ритуал докарва приходи за града и общината. Стимулиран е туризмът, хората се забавляват и харчат пари.

Защото след като рано сутринта видят как групата мъже танцуват в реката, може да отскочат до местния музей, може да разгледат някоя и друга забележителност в града и после да хапнат в местен ресторант или механа.

За бизнеса в Калофер - малко градче без кой знае каква индустрия, това е добре дошло.

Така че може би е крайно време да оставим мъжкото ледено хоро на мира.

Харесва ни, или не, то вече е част от българските традиции по един добре работещ начин.

 

Най-четените