Напоените със светски хроники женски издания отдавна експериментират по темата "истинският мъж - има ли го", прибавяйки най-различни съставки към образа на този рядък екземпляр.
Ако изобщо съществува, той задължително трябва да е галантен, спокоен, с оформени нокти и чисти обувки. Не са се сетили да потърсят в Калофер, където всеки Йордановден концентрацията на вида "балкански мъж" е в пъти над нормата.
Субектът е с цървули, висок глас, бодро настроение и алкохолен дъх. Вдъхновен е от традицията и чувството за общност, топли се с вино и успява да надвика тъпаните и гайдите, нагазили в реката да водят мъжкото хоро.
Какъв мъж си, ако не скочиш в ледените води на Тунджа на Богоявление? Въпрос на чест и достойнство е да се хванеш на хорото, потопен до кръста в по януарски скромните води на реката.
Който и да питате ще ви каже, че вътре никак не е студено. Същото твърди и треперещ младеж от Карлово, докато се преобува до една ограда. Дошъл е специално да се топне, за да бъде много здрав през годината.
Старшинството отдава предимство на по-възрастните, но най-активни и сърцати са новобранците с гладки лица, зачервени бузи и мътен поглед. Техните гласове най-силно се чуват, когато хорото подхване бунтовническите песни, неизменната "Боят настана" и химна.
Солидна подготовка
"Пий една ракия да се сгрееш", казва един балканец на приятеля си, решил да щурмува реката гол до кръста - с дънки и маратонки.
Носията, разбира се, е класика в жанра. Дори и да нямате, никой няма да ви върне от хорото. Даже и ракийка ще ви попадат да си сръбнете. По-опитните предупреждават: хванете ли се - няма пускане. Тази година местните са доволни - хем много юнаци в реката, хем много публика. Всичко започва със салют от черешово топче.
На Богоявление Калофер гъмжи от народ. Срещаме мъж от Лом, дошъл в балканското градче специално за днешния празник. Недоволен е, защото от тълпата едва е успял да зърне хорото от четири кръга, което се изви в Тунджа.
Не заемеш ли позиция отрано, гледката изобщо не ти е гарантирана. Все пак мъжкото хоро продължава около половин час - от 8 сутринта.
Ритуалът започва в ранни зори с тържествена литургия в църквата. Хорото тръгва в 7 часа от дома на кмета, който лично води дружината. Следват няколко сухи тренировки до Тунджа.
"Развей по-силно знамето", крещи младеж с везана риза и потури на своя приятел. След минути ще са в реката, така че следват още няколко глътки вино и ракия.
Печели най-младият
Калоферското мъжко хоро е стара традиция, която някои връщат 200 години в миналото. Историята не помни нито прекъсване, нито някой да се е разболял.
Докато в други части на България битката за хвърления кръст е безмилостно жестока, в града на Ботев състезанието винаги се печели от най-младия участник. Който и да го хване, дава разпятието на невръстния.
Тази година победител е 4-годишният Веско. Гордият му дядо казва, че ритуалът се предава от поколение на поколение и ще се спазва, докато българският род е жив.
Това е особено форма на благородство, която балканските мъже изповядват помежду си. В мъжкото хоро няма състезание, а единство, дух и здрави корени.
Колкото до жените им - те се радват също толкова, колкото премръзналите си половинки, докато опитват да им направят най-хубавата снимка за спомен или носят по някое вълнено одеало.
Може би точно това им трябва и на хроникьорките, когато отново тръгнат да търсят "г-н Идеален" в дебрите на бетонната градска джунгла.
Пройдохата го е гепил, бе Леле
Ба,аз мислех,че е поне от Ботунец,а той бил от некво село у кичка си лелина.О саднес,от ужас див!Селския педофил и идиот ни е нападнал.Мъкааа.
За Румен .Много умен Основна информация .Пол Мъж -------------------------------------------------------------------------------- Любими цитати .Аз не съм по умен от тебе
Вижте какво, не е сигурно, че е той. Много хора четат уебкафето, даже известни такива. Някои от лафовете, пуснати тук съм ги срещала по разни телевизионни шоу програми след това. Може някой да си е харесал аватара му.
А вие хубаво се сцепихте да пишете за тоя.Сеа сигурно чете и му извива врата от кеф. Коя съм,ней сигурно,че е той ма тва не пречи да го заклеймя като селски комплексиран бек.Слънце невидел,девствен и комплексиран трол.И въобще на кой му пука за кво се бори тоя дебил?Да ходи си чупи главата някъде.
Фон, не съм казала, че са точно негови лафове, а просто лафове оттук, от форума на уебкафето. Ей, четете по-внимателно
Леле,това последното ми звучи като изцепка на изключително възпитан циганин
Имаше даже в шоуто на Слави. Явно, сценаристите шарят по нет-а да събират свежи идеи. Но не беше казано, че е от тук, разбира се. Ама на кой от вас беше майтапа, вече не помня.
А, сетих се: за индийката с точката и мъжа й със снайпера. Който си го познае, да ги съди за плагиатсво
Паяче, Нещо като твоето, ама по-различно! Записки на ловеца по време на криза Румян Славов - Щургенев Ден първи. Ловната дружинка "Вълшебният стрелец" начело с Пешо Пора излязохме за диви свине. Определиха ме водач на куче. Без куче. "Криза е, поре - извини се Пешо Пора. - Свиваме разходите." Кръстиха ме Йорго. Цял ден скачах и облайвах гората. Свинете се укриха вдън земя. Привечер седнахме в заслона на кой каквото носи и спомени от миналото. Удостоен бях със "Стара планина" на шия. Наздраве, Йорго!... Ден втори. Освинихме се доволно снощи. Пешо Пора беше толкова пиян, че едвам лежеше. Всички оставаме да лежим на позиция. Ден трети. Пребазираме се край Курилското блато. Ще пазим столицата от свински грип. Пратихме писмо на кметицата: "Мила ни кметицо, и ти, Бате Бойко..." Ден четвърти. Окопаване и подготовка за зимата. Поддържаме точен мерник по празни бутилки и сателитни чинии. От крайния квартал ни предложиха доставка на провизии срещу охрана. Ще ни снабдяват с "дупета" от колбасарския цех. Ние ще ги пазим от ромски набези и преселения. Второ писмо до кметицата - кандидатстваме за общинска полиция. Ден пети. Пристигна отговор от премиера: "Кога ще откривам гьола?" За мене ни дума. Разстроих се много. Всички ми съчувстваха до зори. "Доживех и куче да се освини" - плачеше на рамото ми бай Йордан Шикалката. Ден шести. Пешо Пора ми спря дажбата. "Пияно куче - нулева слука, поре... пардон, Йорго. Души за вируси!" Пратихме писмо до здравния министър. И до Иван Славков - Батето. Искаме му съдействие като ловец и олимпиец за участие на игрите в Лондон. Ден седми. Батето се отзова лично и с каса уиски. Обаче бяхме изпозастреляли чашите. Бай Йордан Шикалката издъни една чушка, бодна я в трупче от краставица, сипа вътре и рече на Батето: "Е го те на, стои като полковник." Повторихме молбата си. Батето се озърна за камери и обеща. Батето, знае то... Надигнахме чушките. Аз лочих тайно от една излупена тиква. Ден осми. Малеей, какво стана вчера. Като оня ден, но по-лошо. Изпратихме Батето със салют. В блатото цопна хеликоптер с данъчни. Измъкнах ги един по един. Плетяха ми се краката, но имам здрава захапка. Ще ги държим заложници, докато не получим отговори. Втвърдяваме се, когато не ни зачитат. Ден девети. Пристигна ловният надзирател Мечев, местен активист на ГЕРБ. И почна да мрънка - не сте в сезон, не спазвате разпоредбите и други такива... Пешо Пора слуша, слуша, па рече му печално: "Мечев, Мече-е-в, и ти се увълчи." Бай Йордан Шикалката му поднесе чушка ракия. Постигнахме трайно примирие. Ден десети. Получихме дългоочакваните писма. Здравният министър: "Ваксина е доставена, пропуснете грипа." Кметицата: "Преместете се на депото за отпадъци край Суходол." Премиерът: "Дянков пари не дава. Пращам Калина Илиева да ви намери от еврофондовете." Ден единадесети. Данъчните ни провалиха замисъла - не щат да си ходят. Зачислихме ги при нас, въоръжихме ги. Ще обикалят блатото да търсят къде се е укрил Октопода. Пишем до земеделския министър. Искаме стандарт "Стара планина" за суджук от пъдпъдък. Бай Йордан Шикалката диктува: "Изходните продукти се вземат в съотношение 1:1:1 - един пъдпъдък, едно прасе, едно теле..." Ден дванадесети. Падна мъгла. От Околовръстното нахлуха трудовачките на Маца Буталото. Обезоръжиха ни, скършиха ни пушките. "Те това са дупета, да знаете порове и ти, Йорго!" - изцепи се Пешо Пора. И аз сдавих едно изрусено и накъдрено като болонка. Ден тринадесети. Дупетата се разфучаха и изтеглиха с клетви и попръжни. Пешо Пора бе непреклонен. "Криза е, поре - обясни на Маца Буталото. - А българският ловец и без друго пари за това не дава." Ден четиринадесети. Обявихме свободна от данъци, такси и идиоти зона. Написахме писмо до ЕС. Искаме автономия, после ще видим. За Косово как можеше? Ден петнадесети. Военният министър ни хвърли в музиката. Прати заповед да се разоръжим и предадем. Смяхме се до припадък. Цял следобед му пишем отговор. "Ти, министре, дявол натовски... и т.н." Засилваме отбраната. Ден шестнадесети. В бюлетина за нивото на река Дунав предупредиха да не се прелита над акваторията на Курилското блато. Напрежението ескалира. Ден седемнадесети. Първи симптоми от нашествието на Маца Буталото. Заговор на световната конспирация отново слага край на добрите намерения. Не сме единствени в историята. Поне за малко бяхме свободни. Наздраве! Бау! Ден последен. Тихо се разотиваме по клинични пътеки...
Не, трябваше да огледам едни неща, че ми обещаха след 5 да дойдат да ги купят. Мен, с тая наивна физиономия често ме лъжат, ама аз се надявам...
Мисълта ми е, че щом вземат вицове оттук, че не е изключено някой да си е взел оттук и аватара с прасето.
Метеора, тежка епопея.
Военният министър ни хвърли в музиката. Прати заповед да се разоръжим и предадем. Смяхме се до припадък На второ четене се смях още повече!
ЖеУезУ. Що да не се познаем, бе Фонка? И снимки лятото ви показах.