Напоените със светски хроники женски издания отдавна експериментират по темата "истинският мъж - има ли го", прибавяйки най-различни съставки към образа на този рядък екземпляр.
Ако изобщо съществува, той задължително трябва да е галантен, спокоен, с оформени нокти и чисти обувки. Не са се сетили да потърсят в Калофер, където всеки Йордановден концентрацията на вида "балкански мъж" е в пъти над нормата.
Субектът е с цървули, висок глас, бодро настроение и алкохолен дъх. Вдъхновен е от традицията и чувството за общност, топли се с вино и успява да надвика тъпаните и гайдите, нагазили в реката да водят мъжкото хоро.
Какъв мъж си, ако не скочиш в ледените води на Тунджа на Богоявление? Въпрос на чест и достойнство е да се хванеш на хорото, потопен до кръста в по януарски скромните води на реката.
Който и да питате ще ви каже, че вътре никак не е студено. Същото твърди и треперещ младеж от Карлово, докато се преобува до една ограда. Дошъл е специално да се топне, за да бъде много здрав през годината.
Старшинството отдава предимство на по-възрастните, но най-активни и сърцати са новобранците с гладки лица, зачервени бузи и мътен поглед. Техните гласове най-силно се чуват, когато хорото подхване бунтовническите песни, неизменната "Боят настана" и химна.
Солидна подготовка
"Пий една ракия да се сгрееш", казва един балканец на приятеля си, решил да щурмува реката гол до кръста - с дънки и маратонки.
Носията, разбира се, е класика в жанра. Дори и да нямате, никой няма да ви върне от хорото. Даже и ракийка ще ви попадат да си сръбнете. По-опитните предупреждават: хванете ли се - няма пускане. Тази година местните са доволни - хем много юнаци в реката, хем много публика. Всичко започва със салют от черешово топче.
На Богоявление Калофер гъмжи от народ. Срещаме мъж от Лом, дошъл в балканското градче специално за днешния празник. Недоволен е, защото от тълпата едва е успял да зърне хорото от четири кръга, което се изви в Тунджа.
Не заемеш ли позиция отрано, гледката изобщо не ти е гарантирана. Все пак мъжкото хоро продължава около половин час - от 8 сутринта.
Ритуалът започва в ранни зори с тържествена литургия в църквата. Хорото тръгва в 7 часа от дома на кмета, който лично води дружината. Следват няколко сухи тренировки до Тунджа.
"Развей по-силно знамето", крещи младеж с везана риза и потури на своя приятел. След минути ще са в реката, така че следват още няколко глътки вино и ракия.
Печели най-младият
Калоферското мъжко хоро е стара традиция, която някои връщат 200 години в миналото. Историята не помни нито прекъсване, нито някой да се е разболял.
Докато в други части на България битката за хвърления кръст е безмилостно жестока, в града на Ботев състезанието винаги се печели от най-младия участник. Който и да го хване, дава разпятието на невръстния.
Тази година победител е 4-годишният Веско. Гордият му дядо казва, че ритуалът се предава от поколение на поколение и ще се спазва, докато българският род е жив.
Това е особено форма на благородство, която балканските мъже изповядват помежду си. В мъжкото хоро няма състезание, а единство, дух и здрави корени.
Колкото до жените им - те се радват също толкова, колкото премръзналите си половинки, докато опитват да им направят най-хубавата снимка за спомен или носят по някое вълнено одеало.
Може би точно това им трябва и на хроникьорките, когато отново тръгнат да търсят "г-н Идеален" в дебрите на бетонната градска джунгла.
Който иска Вон да се върне,да бъде в метрото в неделя без гащи! п.с.Леле,ти пък кво общо имаш?
Айде Вон,Лелето ще си постне тситсите
Айде,айде да не се правиш ти си постни тситсите пък ше видим кой кво
Виж, Von, сега - сериозно... Житейският опит е нещо като депо на досадата. Пълен е с втръснали познания, с повторения, от които паметта не може да се отърве, с безпогрешни предсказания. В житейския опит няма изненади, освен изненадата, че всичко се повтаря - каквото сме си го знаели отпреди. Не че животът не ни е дал доказателства, че ще го прави, а именно защото сме си повтаряли - не, този път не! Уж историята практикувала това, повторението, но всеки път като фарс... В тази история обаче драмата всеки път се повтаря като драма. Дори когато така упорито я разиграват като фарс, тя пак си остава мрачна и безмилостна - трагедия от български простонароден тип. Затова пък не ни е трудно да я разпознаваме, нито да я предсказваме.
Отиде ни гостито...
Що някой не вземе да направи една хронология кой ник кой е и кой по колко ника има, че тук взе да става...думи нямам.
И каква стана тя: набедихте го прасето за платен драскач? Ама аз пак не виждам достатъчно аргументи в полза на тази теза А в следствие Фон и Бобо се отказаха да пишат във форума. Защо: защото Деоуин бил платен и развалял атмосферата. Ама че е платен не е доказано, бе хора