От десетилетия насам е на мода твърде слаби модели да се показват по кориците на Vogue и други модни списания като представителки на женската красота, но сега, от части благодарение на Интернет, модната индустрия реши да изрази позицията си по този въпрос.
Краят на анорексичната ера в най-известното модно списание
Тази седмица Vogue дадоха публично обещание, че вече ще използват само "изглеждащи здравословно" модели, които са на минимум 16 години и не страдат от никакви хранителни разстройства. "Vogue вярват, че красотата означава преди всичко добро здраве," съобщи в изявлението си пред BBC Джонатан Нюхауз, председател на борда на Conde Nast. "Редакторите на списанието по целия свят искат то да отразява тяхната отдаденост към здравето на моделите, които се появяват на страниците му, както и към благосъстоянието на своите читатели," допълни той. Също така изданието прикани дизайнерите да се въздържат от изпращане на "нереалистично малки размери от облеклото си, които ограничават кръга от жени, които могат да бъдат фотографирани в тях."
От години, та дори и от десетилетия насам, чуваме за анорексията и проблемите със собствените възприятия на тялото. Защо точно сега модната индустрия им обръща сериозно внимание? Вероятно причините за това имат нещо общо с преплитането на модерната крайна слабост с Интернет.
Кейт Мос положи началото на изглеждащите болезнено фигури на подиума
Моделите въплъщават идеала за красота откакто се помним, но през последните десетилетия естетичното категорично означава "много слабо" - това става факт в средата на 90-те години, когато стройната Кейт Мос се появява в известната реклама на Calvin Klein, популяризирайки визията "бездомник". "Причината поради която хората нарекоха Кейт и нейните колежки по този начин е, че преди това много жени си слагаха силикон в гърдите и оформяха задниците си", заявиха от CK миналата година. "Ние търсехме момиче, което изглежда естествено и слабо. Искахме тоталната противоположност на бляскявия тип модели, които бяха предпочитани преди Кейт".
С времето обаче в модните реклами започва да се наблюдава еволюцията от слаби, но изглеждащи здрави момичета, към почти измършавели модели. За да видите промяната в схващането за това кое е естетично издържано, е достатъчно просто да сравните моделите на бански костюми през 80-те години, преди възхода на Кейт Мос, и който и да е от новите модели в наши дни. Телата са много по-изваяни, без видими недостатъци, всичко е тънко и максимално стройно, до степен на неестественост.
Именно Интернет манията по болезнената слабост доведе до сегашната борба с анорексията
Подобна визия не е природна даденост на повечето хора,а проблемът с анорексията в модната индустрия е документиран изчерпателно. Доклад, публикуван в януарското издание на списание PLUS Model разкрива, че повечето манекенки са анорексички според стандартите за индекс на телесните мазнини (BMI). Миналата година от анорексия почина 28-годишната Изабел Каро, която говореше открито за проблемите на модната индустрия, свързани с анорексията. Въпреки това, на големите модни списания, в които Кейт Мос е била показвана безброй пъти, им отне повече от 15 години да предприемат някакво действие. Защо така внезапно се заговори за проблемите с теглото? Както беше споменато по-горе, вероятно това има нещо общо с Интернет.
Болезнено слабите момичета не само запълват списанията в наши дни, а освен това завземат и Интернет, където обаче влиянието им е много по-опасно, тъй като те подстрекават анорексичната визия в така наречените "thinspiration" (англ. прен. "мотивация за отслабване") блогове.
"Мотивацията за отслабване" - възхваляването на анорексията чрез снимки на "идеални" фигури, което често означава болезнено слаби тела, не е изцяло нов феномен. Но заради влиянието на социалните мрежи като Pinterest и Instagram, общностите, които ценят твърде слабите анорексични тела, успяха да спечелят широка популярност. Но въпреки че всички тези блогове оказват такова голямо влияние, основната отговорност отново спада към модната индустрия. Много от снимките и образите идват именно от света на модата. Като например една прочула се снимка на Алекса Чънг и майка й, която се показа в Instagram. Или пък миналият декември, когато Vogue Italia трябваше да изтеглят една от снимките на Карли Клос, защото придоби широка популярност сред про-анорексия сайтовете.
Естетическите възприятия на модната индустрия най-после еволюират
Нищо от това не е чак толкова ново, но Интернет позволява съживяването му по изцяло нови начини, а освен това дава и платформа на всички критици, които придават допълнителна тежест на проблема. Има много текстове за правилните и грешните начини на възприемане на този тип мотивационни блогове и вманиачаването по слабостта в съвременната култура. Има и хора като едно 14-годишно момиче, което разкритикува списание Seventeen и ги призова да използват "нередактирани и истински снимки" на моделите. За да бъде забелязана, тя организира онлайн петиция. Понастоящем тя има над 46 000 подписа и успя да привлече вниманието на списанието. Макар и не точно правилния тип внимание.
"Мисля че доста добре представяме автентичността на истинските момичета и ги показваме в цялата им реална прелест, етническа принадлежност, цвят на кожата и форма и размер на тялото," контрира главният редактор на Seventeen Ан Шокет, отбелязвайки, че списанието бива набеждавано за практика, която е възприета от почти всички медии, занимаващи се с мода. Това е така, но все пак не бива да отхвърляме предположението, че промяната, провокирана от "набелязването" на едно списание, е способна да промени разбиранията за естетика на цялата индустрия.
Признанието, че "горещият картоф" на анорексията се подмята в модните среди
В книгата си "Оценяване на красотата" бившата моделка, понастоящем социолог Ашли Миърс, разкрива рутинното прехвърляне на топката в модната индустрия, когато изникват въпроси за размерите и етническото разнообразие. Агентите, редакторите и дизайнерите взаимно се обвиняват какъв тип женска хубост е "правилният".
"Дизайнерите искат моделите да изглеждат по определен начин," коментира редактор на модно списание пред Миърс, обвинявайки ги, че тяхно е решението моделите да са така слаби.
"Вземаме това, което агенциите ни дават," измива си ръцете известен дизайнер, прехвърляйки вината на агенциите за модели. "Ако те избират само този тип недохранени момиченца с висока фигура, принудени сме да работим с това, което имаме."
"90-60-90 е идеалният размер," казва агент. "Нямам представа откъде са дошли тези цифри. Но и на мен естествено не ми харесва, че е така."
И така до безкрайност, докато търсенето на крайности извежда този "вид" до страховити костеливи фигури, и никой не смее да излезе и да заяви "достатъчно". Едно трябва да признаем на Vogue: изненадващо, те сториха точно това.
