Вие сте стара мома? Започвате вече да се притеснявате, че може и никога да не срещнете Съвършения мъж? Недейте - защото, уважаеми дами, светът е пълен с красиви, чаровни мъже с шестцифрени заплати, които до един се редят на опашка да се ангажират в сериозна връзка с хора точно като вас.
Уточнение: виртуалният свят, не реалният - не бъдете идиотки, мъже от този род са разграбени от години.
Говоря за запознанствата в Интернет, разбира се, където милиони неангажирани (и доста женени, търсещи нещо настрана) се строяват, за да бъдат избирани и отхвърляни в процес, който се е превърнал в най-популярния начин за създаване на двойки.
Приятно ми е, занимавам се с това от 14 години
Повече от половината неомъжени хора се обръщат към Интернет в търсене на любов. Очевидно някои от тях я намират. Аз така и не успях - и никога не срещнах някой, за когото това да се е случило. Поне в дългосрочен план. Поток от безкрайни срещи е гарантиран. Но трайна любов? Вече не съм толкова сигурна.
Всичко започна преди 14 години, когато бях на 30 години - и за първи път се пробвах в запознанствата онлайн. Бях сама и далеч не бях в лоша форма, но работех дълго в доминирана от жени среда, поради което така и не стигнах до това да срещна някого.
Твърде млада за официални вечери, твърде стара, за да се мотая по нощните клубове - нещата изглеждаха безнадеждни, докато приятелка на подобна възраст не ме изведе на питие и не ми призна мръсната си малка тайна: тя беше започнала да се запознава с мъже онлайн.
Тя съобщи тази информация тихо, без да ме гледа в очите, след което под заплаха от смъртно наказание ме закле да пазя тайна. Не мисля, че щеше да се чувства по-засрамена, ако ми беше признала например, че редовно дави малки кученца.
Сега това занимание не е толкова позорно
В наши дни стигмата около Интернет запознанствата е почти напълно изчезнала. Така че много хора приемат, че това е станало приемлив начин да се срещнеш с представител на противоположния пол.
Но когато аз започвах, нещата бяха малко като вземането на леки наркотици - чувал си за него, знаеш, че се случва, но хората, които го правят, са малко странни и не точно от типа, в чиято компания желаеш да бъдеш.
Сега има стотици сайтове за запознанства, от които да избирате, предназначени за хора с всякакъв вид критерии: вегетарианци, християни, самотни родители, спортни фенове, хора, които обичат домашни животни. Каквото и да назовете, има някой сайт, където можете да срещнете перфектната си половинка, споделяща същите интереси. Но преди 14 години сайтовете бяха само една шепа.
Само се регистрирайте при нас, очакват ви красиви милиардери
Прегледах единия от сайтовете, преди да се регистрирам и да си дам парите. Не можех да повярвам на очите си, когато те ми предложиха да ме съберат с дузини секси, очарователни мускулести типове, чиито зашеметяващи усмивки грееха срещу мен от екрана. Позиращи пред спортните си коли, заявяващи на всички евентуални дами на сърцето им, че макар да имат две къщи и да получават заплата, която би могла сама по себе си да плати целия държавен дълг, те все пак са чувствителни души, които обичат да дрънкат на китара и да скачат с парашут за благотворителни каузи.
Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.
След като изпратих информацията за кредитната ми карта, милионерите, приличащи на Брад Пит, до един мистериозно изчезнаха - и каквото и да е търсене в сайта не можа да ги намери отново.
Те, естествено, бяха примамки, поставени там да привличат наивници. Мъж, регистриращ се за първи път (да, знам това, защото го опитах сама!) пък попада на снимки на изглеждащи като Скарлет Йохансон дами, които се хвалят с готварските си умения, позирайки по бикини.
Десет страници с въпроси тип "Харесвате ли крокодили?"
Първата стъпка при регистрация в сайт за запознанства е да се попълни профил. Както научих от собствен опит, това е абсолютно губене на време - особено за жените. Няма значение дали си качила Еверест в обедната почивка и си открила лекарство за рака - така или иначе никой няма да го прочете.
Някои от въпросниците са направо нелепи. Match.com, най-големият световен сайт за запознанства, задава дузини безсмислени въпроси, които се простират на безброй страници. Когато си търся партньор, има определени неща, които бих желала да знам, но честно казано ама въобще не ме вълнува кога за последно е ходил на кино и дали обича бисквити.
Попълних първия си въпросник за профила до болезнени подробности. И подобно на всички други онлайн, заявих, че обичам пътуванията, театъра и фотографията. Истината обаче е, че почти нямам хобита или интереси, но пък никъде досега не съм видял поле, което да маркирам, което да гласи: „Обича да си седи пред телевизора и да оплюва всеки, който се появи на екрана."
Един от въпросите, които някои сайтове задават, е дали желаете да имате деца. Колко жесток номер. Ако отговориш с „да", излизаш някаква зажадняла за бебета маниачка, но пък ако кажеш „не" - вече си станала Круела Де Вил.
Снимките: чужди или изровени от прашните архиви
Всеки, който се занимава със запознанства онлайн, се издига или пропада на база снимките си. И ако обикновеният човек изглежда... ами, обикновено, се налага да си качва шансовете за успех, публикувайки абсолютно нереалистични снимки.
Така че ето ме на първата ми среща, на която се оказвам срещу много чаровен мъж, наречен Патрик. Той твърди онлайн, че е на 35. Със сигурност е бил на 35 или някъде там на публикуваната в профила му снимка. Но човекът, който седи срещу мен, вече преминава петдесетте. Сложил е снимка, която е поне на около десетилетие - един от най-популярните трикове онлайн.
Със следващия нещата не вървят много по-добре. Той въобще не изглежда като снимката си - и за това си има много сериозна причина: тя просто не е негова. Това е просто някакъв случаен непознат, чиято снимка той е сканирал. Когато го разпитвам за това, той ми се сопва: „Ами мисля, че с него си приличаме."
Май излязох с шестима различни мъже, преди въобще да срещна някой, с когото да си пасваме и който да изглежда относително честен. Разбрахме се да се срещнем отново и се прибрах вкъщи, за да кажа на моята съквартирантка - колежка по Интернет запознанствата, че имам добри предчувствия за този човек. Тя цинично отвърна: „Ами той вероятно вече е пак онлайн и си урежда следващата." Проверих му профила онлайн - примигваше, което означаваше, че той в момента пише на някой друг. Тя се оказа абсолютно права.
Когато получаваш всичко на тепсия
Ей това е огромният препъникамък на запознанствата онлайн: има прекалено голям избор. В сайтовете има средно седем пъти повече жени, отколкото мъже, което създава ефект на дете в сладкарница. Защо един мъж да дава на която и да е жена втори шанс, ако знае, че има шест други онлайн, които нямат търпение да получат неговото съобщение?
Ако си мъж, можеш да бъдеш придирчив колкото си пожелаеш. Не ти харесват краищата на ушите й? Майната й. СЛЕДВАЩАТА!
Също така никога не се примирих с факта, че търся мъже чрез компютъра. Това ми изглеждаше малко долнопробно, а ако бъда честна - и твърде отчаяно. Когато започвах да излизам за по-дълго с някого, никога не можех да се заставя да призная на приятели и колеги къде съм го срещнала. Така че лъжех.
Те не можеха да повярват колко успешно се запознавам с мъже в супермаркета, в химическото чистене, в автобуса, в парка. Дори веднъж заявих, че съм срещнала единия в зоопарка. В зоопарка?! Защо, по дяволите, си мислех, че идеята за бездетна жена, търсеща мъже в зоопарка, е поне малко не дотолкова неловка от това да призная истината?
Второто пришествие в онлайн запознанствата
На 34 години се зарекох да изоставя окончателно запознанствата в Мрежата и да се пробвам да търся мъже в реалния живот. Е, признавам, нямах среща всяка вечер или през ден, но беше освежаващо да срещаш хора, без да се налага първо да си пишете по електронната поща в продължение на седмица, обсъждайки любимите си филми.
След това, преди няколко години, се оплаквах от това, че съм вече стара мома, на по-млада приятелка - и тя ми предложи да се регистрирам в сайт за онлайн запознанства. Когато я удостоих със солидна порция от моите истории на ужасите от времето ми там, тя настоя, че времената са се променили и би трябвало да се пробвам пак.
След близо десетилетие на отсъствие, все пак тя беше права:
нещата се бяха променили
Имаше стотици сайтове, от които да избирам, всичките с наистина позитивни, добре звучащи имена, които вероятно са отнели на маркетинг спецовете часове брейнсторминг, докато ги измислят. Имена като "Сродни души", "Още много риба в морето", "Любов и приятели". Предполагам, че название като "Чудаци и социално непригодни" надали би привлекло много клиенти, нали?
Досадните въпроси бяха все още налице - и всички мъже имаха потребителски имена като ЖребецЗаТеб или Adonis82. Този път обаче забелязах, че снимките, които са започнали да качват, са се изменили в по-притеснителна посока.
Вместо просто да се усмихват пред камерата, всички мъже се чувстваха задължени да пускат свои фотографии, в които извършват някое подобаващо на екшън герой действие. Скалното катерене и маратонското бягане бяха особено популярни.
Междувременно пък жените бяха решили, че всички те трябва да са забавни, жизнени мацки в стил "Сексът и градът" - и публикуваха свои снимки в малки черни рокли, пиещи ярко оцветени коктейли с кокетно изражение на лицето.
Не ме разбирайте погрешно - не искам да виждам снимки на мъжете по гащи, чистещи си зъбите с менюто за поръчка у дома. Но със сигурност малко реализъм не би навредил, не мислите ли? Но не - никой в сайт за запознанства не може да бъде просто Иван (или Мария).
Ще открием перфектната ви половинка. Да бе, да
Впечатляващо звучащото „оценка за психологическо съответствие и съвместимост" за времето на отсъствието ми явно е станало новият хит в Интернет запознанствата. То особено се тачи от новаците в бранша eHarmony, които се кълнат, че уникалната им формула ще ви събере с идеалния за вас партньор.
Но като се има предвид, че никой вече не казва истината онлайн, как именно се очаква да стане това? Със същия успех те биха могли да съберат примерно Лолита с Ханибал Лектър.
В крайна сметка нито една от тези промени нямаше значение, защото бях извършила един от най-смъртните грехове на Интернет запознанствата. Бях
над 40-годишна
В по-ранни моменти средно 70 мъже преглеждаха моя профил на ден. И това беше доста преди онлайн запознанствата да се превърнат в популярна услуга. На 42 имах късмет, ако й хвърлят разсеян поглед дори двама. Дори мъже с десет години над моята възраст категорично заявяваха в профила си, че граничната за тях възраст е 39 години.
Както вече казах, те могат да си позволят да бъдат селективни. Ако същият мъж се опита да се запознае с момиче между 20 и 30 в реалността, вероятно веднага ще му покажат пътя, но онлайн... там може и да извади късмет.
Бързо осъзнах, че когато става въпрос за онлайн запознанства, има три възрастови графи: 18 до 29, 30 до 39 - и 40 до 110. За трите ми месеца онлайн не излязох и на една среща и единствените, които проявиха интерес към мен, бяха мъже над 60 години.
Не, все пак не съм още за пенсия, сори
За известно време флиртувах с идеята да се регистрирам в сайт, който е ориентиран към по-застаряващите, но нещо в мен все пак се опъна на тази идея. Не съм с жълто около устата, но пък и не съм готова за пенсионерски живот, с вечерята и комфортните нощи, прекарани в гледане на повторения на "Убийство по сценарий".
Така че зарязах запознанствата онлайн - и не ми липсват въобще.
И освен ако чуя, че Джордж Клуни се е регистрирал в Match.com и търси запознанство с жена над 40, напълно лишена от хобита или интереси, изключително се съмнявам някога да се изкуша отново да се захващам.
@ Ianica Spasova Първото нещо, което ми хрумна беше за Съдбата и Кармата, но все пак споря с мъж :-))))..иначе напълно те подкрепям.
Габриѐл Боньо̀р „Коко̀“ Шанѐл (на френски Gabrielle Bonheur "Coco" Chanel портрет на Коко Шанел) е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи, една от най-влиятелните фигури в модата на 20-ти век. Но щом и за нея намери сили да напишеш тези неща - да е жива и здрава жена ти и утре оставям на Яница, ако има нерви да спори с теб :-))))), чаооо от мен
странно-убедена съм, че жена ти беше лекар, а ти инженер.... по-добре спри :-)) Може да е прекрасна твоята съпруга, но да оплюваш жени от ранга на Шанел и Мадона и Монро-използвайки нея за сравнение е някак несериозно.
а ти не ме карай да копи пействам няколко твои коментара под статията за това да си различен, където ясно няколко пъти написа, че жена ти е ЛЕКАР :-)). нека спрем до тук. С мъж, който може да пише с такава злоба за Мерилин Монро и Коко Шанел няма да продължавам да споря. Казвам ти го за последен път - вече не е 1867 и да - искаме да правим и други неща освен да раждаме деца (това не значи, че много от нас не са майки и то добри), сега иди-целуни жена ти, която си сменя професиите всяка седмица и бъди щастлив, че си я срещнал :-) Кюри не я давам за пример не защото не съм чувала за нея- ах!-а защото както знаем тя работи цял живот с мъжа си. примери да искаш иначе - Жана Д'арк, Елизабет Първа, Екатерина Велика, Райна княгина.. и на последно място, но не по значение -ИЗВИНЯВАЙ МНОГО, ЧЕ ИМАМЕ ВАГИНИ. СПОЛАЙ ТИ. ЗА МЕН ТЕМАТА Е ИЗЧЕРПАНА.
Наистина ли? Какво облекчение.. Извинявам, ако ви прекъсвам, но НакАдеТака (?) и Никой-Някой или беше обратното, сигурно не само аз смятам, че безкрайните ви диалози са по-подходящи за някой чат? Изморително е да прескачам по няколко страници с коментари докато попадна на различен от вашите ник. Послушайте съветите и се обяснете лично, най-добре в извънработно време и ако господинът съумее да приложи великите си теории и се отскубне от жена си ;) Кибиците само разсейват...
@неутрална мила неутрална,нищи лично, но ще ти се налага да прескачаш страници, докато на нас ни е приятно да си пишем,такъв е живота, рядско света се съпбразява с деликатната душа на всеки и докато не сложат ограничение в коментарите едва ли ще спра да пиша, заради теб (дори и да си много симпатична)
и понеже мисля, че точно ти беше препоръчала на един господин с доста рязък тон да не ти дава съвети-някак не върви на нас да ни казваш да ги слушаме. Човек трябва да има една позиция относно себе си и хората в този живот, сори, както казах и на Многознайковица-ще ти се наложи да прескачаш.
! ;-)
Vanko, може да не сме корифей, но поне имаме мнение, интересно ни е да си го споделяме и не се включваме само, за да оплюем автора или нечий коментар. Статиите са ви тъпи, коментарите са ви досадни - има Дневник, Капитал, сайтове с художествена литература :-))) Но желанието да се заядеш е водещият мотив. И на теб ще ти се наложи да прескачаш коментарите ни, докато на нас не ни досади да си пишем и докато администраторите не ни блокират. Както е казал поета - Живота е селави!
@vanko казваш нещо-аз ти отговарям - това не е "не носене на критика", но е хубаво, че се напъваш да си много оригинален. схванах, че са ти досадни нашите писания, дано и ти си схванал да ги прескачаш. В никакъв случай никой не иска да губи ценното ти време, да те принуждава да празнословничиш. И на теб много хубав ден. Нищо лично.
Статията е чудесна и темата в нея не е нещастната и "тъпа" жена, която не може да си намери половинката на живота именно, защото била..."тъпа". Лайтмотивът е изгубеният човек на 21 век, изгубен в една епоха на трансформации - технологични, обществени и ценностни. И като във всяка ера на промени "жертва" е отделния човек - и то най-търсещия, най-чувствителния, най-интелигентния...неординарният типаж, който не може да се самопостави в рамката. Иначе дискусията илюстрира по перфектен начин мирогледа на средната класа. Тази средна класа, която Ортега-И-Гасет анализира в "Бунтът на масите", Сартр изобличи в "Погнусата", а Хашек осмя в своите творби...Какво е характерно за тази средна класа - тя е средна в обществената йерархия, притежава средно образование /т.е. полузнание-полуинформираност/, средни доходи, средно жилище, средно семейство обикновено усреднено с две деца, средноголямо куче или котка, средни мечти, средни очаквания....дълбоко в себе си завижда на възможностите на висшата класа, но не може да бъде като нея, защото й липсва мащаб. Мрази низшите съсловия, защото се страхува да не стане част от тях, но и към тях изпитва пиетет, заради радикализма им. Ненавижда интелектуалците, защото я осмиват, но и тук се поражда завист, заради таланта им. Изобщо средната класа е много нещастен организъм - той се изживява като носител на висши ценности, в чието име се отказва от лесните удоволствия на живота /ах, какъв кръст за носене/ и на всичкото отгоре трябва да търпи натиска и присмеха на другите групи в обществото /още един кръст/. Оттук почва и огромната нетърпимост към "величията", които не стига, че са величия ами на всичкото отгоре и се слагат като такива на високоморалните рамене на средната класа. Та какво казват представителите на средната класа за "величията". "Ако следвахме...Монро всички щяха да са проститутки", "Ако следвахме Микеланджело"....всички щяхме само да рисуваме, ебем и пием и така нататък. Виждате ли - такива като Никой Някой могат без проблеми да последват и Монро и Айнщайн, и Микеланджело - само да поискат и са като тях. Но те устояват на изкушението с възгласа : "Еййй,алоууу, кви са тия бе?! Ква е тая Монро, бе?! И аз да си дигна краката и мен ша ма сложат там пред камерата!!! Къв е пък тоя Микеланджело бее - а ве направил ли е той деца като мен, а възпитавал ли ги е, ааа?! Рисувач някакъв, че и пиел и ебал. Айде марш оттук величия скапани!!! Аз съм величието .Аз!!!".Разбира се обяснението му ще бъде нещо от сорта на - "ама аз имах предвид, че те налагат съсипващи морала модели на поведение". И ще бъде злеприкриваща маска, зад която се е скрило трудно сдържаното чувство за неудовлетвореност /но не онази неудовлетвореност на вечно търсещия дух, а другата - породената от дребна злобичка/ и усещането за лимитираност на собствените възможности. Лесно и удобно е да плацикаш в локвата, някак си е познато , чувстваш се сигурен...макар дълбоко в себе си да искаш да разшириш хоризонта, но нямаш куража да го направиш. Затова и такива хора подскачат като ужилени, когато някой набере смелост и реши да скочи в океана. Почват да го разубеждават - "ама как така ще скачаш в окена?! Ти имаш дълг - тук в локвата, заедно да възпроизвеждаме ценности". Ако успее да го върне следва кално прасешко удоволствие. Ако не успее - гледа със свито сърце - "ха, дано се удави, а дано". И ако има късмета да стане свидетел на удавянето ще се провикне "ааа, видяхте ли, нали ви казах аз на вас, че тук в локвата си е най-добре". Такива хора се чувстват удовлетворени само, когато всички са в локвата, а онези отвън - са се удавили. Така в тях се разлива успокоителното чувство, че няма никакъв смисъл да бъдат различни.
Ох....дори и Sevtus (евала за коментара!!!) не можа да спре монолога на Никой (заекващият)...Та имам един въпрос към Никой: Ти като си толкова "успял" в професията и личния живот, що дириш ТУК бре? Вместо да чукаш по клавишите, я въри при жената да и ПОМАГАШ!
@ Nikoj Nqkoj Я тука един прекалил с тревата, сам си прави смях, и сам си се смее.
Колко малко е нужно, за да се покаже истинското лице на някой като никой някой. Достатъчно е да свалиш маската му, посочиш страховете му и оттам нататък той сам си прави публичната психоанализа. И разбираш как щастливо женения мъж с големи амбиции не е нищо повече от едно полуобразовано, невротизирано, обременено, агресивно същество. И подскача като хилаво 5-годишно момченце около мен, стиснало юмручета и ми вика “ей сега шта прасна, ей сега ше видиш ти”. И аз какво да направя – ако му отлепя един шамар под формата на адекватен отговор на всичките му бръщолевения ще получа публично порицание за това, че съм се саморазправил с многократно по-слаб от мен. Ако го оставя да кудкудяка около мен, ще почне да наглее. Не е изненадващо поведението му – дори силно предсказуемо. Никак не е издненадващо, че почна да плиска в локвата като разгневено дете, мислейки си, че така ще предизвика морска буря, но най-много да оцапа обувките на някой минувач... Не е изненадващо, че ни бомбардира с информация от интернет-сайтове – такива като него си въобразяват, че с оскъдното справочно инфо от Уикито и други подобни места ще компенсира липсата на същностни познания. Не е изненадващо дори това, че основният му довод срещу И-Гасет е липсата на уни образование – за израсналите в стерилна и еснафска среда, хвърчащия лист с печат от някое висше учебно заведение, удостоверяващ примерно , че носителят му е инДжИнер е нещо като входен билет за Рая. Упорито питаш защо Хашек или Сартр осмиват такива като теб. Подиграват ви, защото сте посредствени – защото в такива като вас има комично несъответствие между огромни претенции, че познават света и живота и нулеви интелектуални, житейски и познавателни възможности за това. Причината за това никой е, че ти си си повярвал, че локвата, която обитаваш е целия свят и понеже тази локва ти е добре позната, затова си вярваш, че познаваш и околния свят. Вярваш си, че можеш да напишеш нещо като Бунтът на шушумигите - може и да можеш. Проблемът е, че това ще бъде посредствено и бездарно четиво, което и собствената ти жена няма да поиска да дочете. Вярваш си, че само да поискаш и ще можеш да си покажеш “шушумигата”, да си вдигнеш краката и да спечелиш роля във филм като Монро. Но какво ще стане , когато Никой бъде изправен пред камерата? Ще гледаме един пън, в най-добрия случай широколистно дърво. И погледът на публиката по съвсем естествен и интуитивен път ще се насочи отново към Мерилин, защото при нея всяко движение и всеки жест “разтапят” камерата. Дори и най-повърхностните образи, които е играла е успяла да изпълни със съдържание. Крещи от болка, че някакъв си там художник рисувал балерини щото бил курварин. И оттук виждаме, че той му завижда поне за три неща – че ходи с балерини, че рисува прекрасно и че на всичкото отгоре е получил и признание. А как му се иска да го признаят - заради това, че имал диплома, че имал деца и че работел. Крещи, рие , блъска като бизон да го забележат. Но как да стане като главата му е пълна с клишета, а прочитането на постовете му е интелектуално самоубийство за всеки човек с поне три гънки но мозъка. Толкова скудоумни, скучни, безинтересни, досадни, банални...като един постоянно повтарящ се виц. О, да – и цитира П. Славейков. “Не народ, а мърша”. Голям поет и познавач на народностната психология, но...почти самоук /какъв дефект би казал никой/ Отказал да посещава Робърт колеж в Цариград, за да се отдаде на обществена дейност. Опитвал се е да организира българите в Цариградската община, да събере по някоя пара за общата кауза, но голяма част от тях се оправдавали – имам семейство бе, имам къща, жена, дълг пред тях – не мога да дам за общото! (някой да разпознава Никой Някой тук?). Докато накрая му писнало и написал “Не народ сме, а мърша......” Но това е лицемерието на консуматорска класа – тонове храчки ще изплюят от амвона на собствената си семейност, но иначе пълнят шепите с ценности, които такива като Славейков са им завещали, че чак и по форуми ги цитират. Такива като Никой Някой, които сега се кълнат в семейните ценности, са хвърляли камъни преди 2000 години срещу създателя на съвременното разбиране за брак Исус Христос, защото е влизало в противоречие с тогавашните представи за живота. И естествено е платил с кръста. Такива като Никой Някой са хвърляли съчки в кладата на Бруно, защото философията, която е отстоявал се е подигравала на невежеството на неговите съвременници. Невежи хора като Никой Някой ще има винаги, винаги ще хвърлят камък от тълпата или инфантилно ще се изплюят срещу това, което инерционно устроените им мозъци не им позволява да разберат и да напипат пулса на времето.
А можем просто да приемем, че има хора, които бачкат, женят се и гледат деца и други такива, които бачкат, женят се или не и гледат деца и харесват мерилин Монро :-))))..и да спрем, че много наръчници ти станаха вече Някой да издаваш,няма да сколасаш