Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Неомъжена бяла жена търси...

Авторката Клаудия Конъл в супермаркета - след 14 години търсене на мъже, тя не е открила такива... Снимка: Daily Mail
Авторката Клаудия Конъл в супермаркета - след 14 години търсене на мъже, тя не е открила такива...

Вие сте стара мома? Започвате вече да се притеснявате, че може и никога да не срещнете Съвършения мъж? Недейте - защото, уважаеми дами, светът е пълен с красиви, чаровни мъже с шестцифрени заплати, които до един се редят на опашка да се ангажират в сериозна връзка ­ с хора точно като вас.

Уточнение: виртуалният свят, не реалният - не бъдете идиотки, мъже от този род са разграбени от години.

Говоря за запознанствата в Интернет, разбира се, където милиони неангажирани (и доста женени, търсещи нещо настрана) се строяват, за да бъдат избирани и отхвърляни в процес, който се е превърнал в най-популярния начин за създаване на двойки.

Приятно ми е, занимавам се с това от 14 години

Повече от половината неомъжени хора се обръщат към Интернет в търсене на любов. Очевидно някои от тях я намират. Аз така и не успях - и никога не срещнах някой, за когото това да се е случило. Поне в дългосрочен план. Поток от безкрайни срещи е гарантиран. Но трайна любов? Вече не съм толкова сигурна.

Всичко започна преди 14 години, когато бях на 30 години - и за първи път се пробвах в запознанствата онлайн. Бях сама и далеч не бях в лоша форма, но работех дълго в доминирана от жени среда, поради което така и не стигнах до това да срещна някого.

Твърде млада за официални вечери, твърде стара, за да се мотая по нощните клубове - нещата изглеждаха безнадеждни, докато приятелка на подобна възраст не ме изведе на питие и не ми призна мръсната си малка тайна: тя беше започнала да се запознава с мъже онлайн.

Тя съобщи тази информация тихо, без да ме гледа в очите, след което под заплаха от смъртно наказание ме закле да пазя тайна. Не мисля, че щеше да се чувства по-засрамена, ако ми беше признала например, че редовно дави малки кученца.

Сега това занимание не е толкова позорно

В наши дни стигмата около Интернет запознанствата е почти напълно изчезнала. Така че много хора приемат, че това е станало приемлив начин да се срещнеш с представител на противоположния пол.

Но когато аз започвах, нещата бяха малко като вземането на леки наркотици - чувал си за него, знаеш, че се случва, но хората, които го правят, са малко странни и не точно от типа, в чиято компания желаеш да бъдеш.

Сега има стотици сайтове за запознанства, от които да избирате, предназначени за хора с всякакъв вид критерии: вегетарианци, християни, самотни родители, спортни фенове, хора, които обичат домашни животни. Каквото и да назовете, има някой сайт, където можете да срещнете перфектната си половинка, споделяща същите интереси. Но преди 14 години сайтовете бяха само една шепа.

Само се регистрирайте при нас, очакват ви красиви милиардери

Прегледах единия от сайтовете, преди да се регистрирам и да си дам парите. Не можех да повярвам на очите си, когато те ми предложиха да ме съберат с дузини секси, очарователни мускулести типове, чиито зашеметяващи усмивки грееха срещу мен от екрана. Позиращи пред спортните си коли, заявяващи на всички евентуални дами на сърцето им, че макар да имат две къщи и да получават заплата, която би могла сама по себе си да плати целия държавен дълг, те все пак са чувствителни души, които обичат да дрънкат на китара и да скачат с парашут за благотворителни каузи.

Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

След като изпратих информацията за кредитната ми карта, милионерите, приличащи на Брад Пит, до един мистериозно изчезнаха - и каквото и да е търсене в сайта не можа да ги намери отново.

Те, естествено, бяха примамки, поставени там да привличат наивници. Мъж, регистриращ се за първи път (да, знам това, защото го опитах сама!) пък попада на снимки на изглеждащи като Скарлет Йохансон дами, които се хвалят с готварските си умения, позирайки по бикини.

Десет страници с въпроси тип "Харесвате ли крокодили?"

Първата стъпка при регистрация в сайт за запознанства е да се попълни профил. Както научих от собствен опит, това е абсолютно губене на време - особено за жените. Няма значение дали си качила Еверест в обедната почивка и си открила лекарство за рака - така или иначе никой няма да го прочете.

Някои от въпросниците са направо нелепи. Match.com, най-големият световен сайт за запознанства, задава дузини безсмислени въпроси, които се простират на безброй страници. Когато си търся партньор, има определени неща, които бих желала да знам, но честно казано ама въобще не ме вълнува кога за последно е ходил на кино и дали обича бисквити.

Попълних първия си въпросник за профила до болезнени подробности. И подобно на всички други онлайн, заявих, че обичам пътуванията, театъра и фотографията.  Истината обаче е, че почти нямам хобита или интереси, но пък никъде досега не съм видял поле, което да маркирам, което да гласи: „Обича да си седи пред телевизора и да оплюва всеки, който се появи на екрана."

Един от въпросите, които някои сайтове задават, е дали желаете да имате деца. Колко жесток номер. Ако отговориш с „да", излизаш някаква зажадняла за бебета маниачка, но пък ако кажеш „не" - вече си станала Круела Де Вил.

Снимките: чужди или изровени от прашните архиви

Всеки, който се занимава със запознанства онлайн, се издига или пропада на база снимките си. И ако обикновеният човек изглежда... ами, обикновено, се налага да си качва шансовете за успех, публикувайки абсолютно нереалистични снимки.

Така че ето ме на първата ми среща, на която се оказвам срещу много чаровен мъж, наречен Патрик. Той твърди онлайн, че е на 35. Със сигурност е бил на 35 или някъде там на публикуваната в профила му снимка. Но човекът, който седи срещу мен, вече преминава петдесетте. Сложил е снимка, която е поне на около десетилетие - един от най-популярните трикове онлайн.

Със следващия нещата не вървят много по-добре. Той въобще не изглежда като снимката си - и за това си има много сериозна причина: тя просто не е негова. Това е просто някакъв случаен непознат, чиято снимка той е сканирал. Когато го разпитвам за това, той ми се сопва: „Ами мисля, че с него си приличаме."

Май излязох с шестима различни мъже, преди въобще да срещна някой, с когото да си пасваме и който да изглежда относително честен. Разбрахме се да се срещнем отново и се прибрах вкъщи, за да кажа на моята съквартирантка - колежка по Интернет запознанствата, че имам добри предчувствия за този човек. Тя цинично отвърна: „Ами той вероятно вече е пак онлайн и си урежда следващата." Проверих му профила онлайн - примигваше, което означаваше, че той в момента пише на някой друг. Тя се оказа абсолютно права.

Когато получаваш всичко на тепсия

Ей това е огромният препъникамък на запознанствата онлайн: има прекалено голям избор. В сайтовете има средно седем пъти повече жени, отколкото мъже, което създава ефект на дете в сладкарница. Защо един мъж да дава на която и да е жена втори шанс, ако знае, че има шест други онлайн, които нямат търпение да получат неговото съобщение?

Ако си мъж, можеш да бъдеш придирчив колкото си пожелаеш. Не ти харесват краищата на ушите й? Майната й. СЛЕДВАЩАТА!

Също така никога не се примирих с факта, че търся мъже чрез компютъра. Това ми изглеждаше малко долнопробно, а ако бъда честна - и твърде отчаяно. Когато започвах да излизам за по-дълго с някого, никога не можех да се заставя да призная на приятели и колеги къде съм го срещнала. Така че лъжех.

Те не можеха да повярват колко успешно се запознавам с мъже в супермаркета, в химическото чистене, в автобуса, в парка. Дори веднъж заявих, че съм срещнала единия в зоопарка. В зоопарка?! Защо, по дяволите, си мислех, че идеята за бездетна жена, търсеща мъже в зоопарка, е поне малко не дотолкова неловка от това да призная истината?

Второто пришествие в онлайн запознанствата

На 34 години се зарекох да изоставя окончателно запознанствата в Мрежата и да се пробвам да търся мъже в реалния живот. Е, признавам, нямах среща всяка вечер или през ден, но беше освежаващо да срещаш хора, без да се налага първо да си пишете по електронната поща в продължение на седмица, обсъждайки любимите си филми.

След това, преди няколко години, се оплаквах от това, че съм вече стара мома, на по-млада приятелка - и тя ми предложи да се регистрирам в сайт за онлайн запознанства. Когато я удостоих със солидна порция от моите истории на ужасите от времето ми там, тя настоя, че времената са се променили и би трябвало да се пробвам пак.

След близо десетилетие на отсъствие, все пак тя беше права:

нещата се бяха променили

Имаше стотици сайтове, от които да избирам, всичките с наистина позитивни, добре звучащи имена, които вероятно са отнели на маркетинг спецовете часове брейнсторминг, докато ги измислят. Имена като "Сродни души", "Още много риба в морето", "Любов и приятели". Предполагам, че название като "Чудаци и социално непригодни" надали би привлекло много клиенти, нали?

Досадните въпроси бяха все още налице - и всички мъже имаха потребителски имена като ЖребецЗаТеб или Adonis82. Този път обаче забелязах, че снимките, които са започнали да качват, са се изменили в по-притеснителна посока.

Вместо просто да се усмихват пред камерата, всички мъже се чувстваха задължени да пускат свои фотографии, в които извършват някое подобаващо на екшън герой действие. Скалното катерене и маратонското бягане бяха особено популярни.

Междувременно пък жените бяха решили, че всички те трябва да са забавни, жизнени мацки в стил "Сексът и градът" - и публикуваха свои снимки в малки черни рокли, пиещи ярко оцветени коктейли с кокетно изражение на лицето.

Не ме разбирайте погрешно - не искам да виждам снимки на мъжете по гащи, чистещи си зъбите с менюто за поръчка у дома. Но със сигурност малко реализъм не би навредил, не мислите ли? Но не - никой в сайт за запознанства не може да бъде просто Иван (или Мария).

Ще открием перфектната ви половинка. Да бе, да

Впечатляващо звучащото „оценка за психологическо съответствие и съвместимост" за времето на отсъствието ми явно е станало новият хит в Интернет запознанствата. То особено се тачи от новаците в бранша eHarmony, които се кълнат, че уникалната им формула ще ви събере с идеалния за вас партньор.

Но като се има предвид, че никой вече не казва истината онлайн, как именно се очаква да стане това? Със същия успех те биха могли да съберат примерно Лолита с Ханибал Лектър.

В крайна сметка нито една от тези промени нямаше значение, защото бях извършила един от най-смъртните грехове на Интернет запознанствата. Бях

над 40-годишна

В по-ранни моменти средно 70 мъже преглеждаха моя профил на ден. И това беше доста преди онлайн запознанствата да се превърнат в популярна услуга. На 42 имах късмет, ако й хвърлят разсеян поглед дори двама. Дори мъже с десет години над моята възраст категорично заявяваха в профила си, че граничната за тях възраст е 39 години.

Както вече казах, те могат да си позволят да бъдат селективни. Ако същият мъж се опита да се запознае с момиче между 20 и 30 в реалността, вероятно веднага ще му покажат пътя, но онлайн... там може и да извади късмет.

Бързо осъзнах, че когато става въпрос за онлайн запознанства, има три възрастови графи: 18 до 29, 30 до 39 - и 40 до 110. За трите ми месеца онлайн не излязох и на една среща и единствените, които проявиха интерес към мен, бяха мъже над 60 години.

Не, все пак не съм още за пенсия, сори

За известно време флиртувах с идеята да се регистрирам в сайт, който е ориентиран към по-застаряващите, но нещо в мен все пак се опъна на тази идея. Не съм с жълто около устата, но пък и не съм готова за пенсионерски живот, с вечерята и комфортните нощи, прекарани в гледане на повторения на "Убийство по сценарий".

Така че зарязах запознанствата онлайн - и не ми липсват въобще.

И освен ако чуя, че Джордж Клуни се е регистрирал в Match.com и търси запознанство с жена над 40, напълно лишена от хобита или интереси, изключително се съмнявам някога да се изкуша отново да се захващам.

   

Най-четените