На първата тоалетна чиния в света е седнал китайският император, управлявал през 50-100 г. Тя е била направена от злато и свързана с водопровод.
Днес върху 14-каратова тоалетна можеш да седнеш например в т. нар. Златен дворец в Хонконг, където в създаването на най-разкошното интимно помещение са вложени три тона злато - тъй като там всичко - от бидето до рамката на огледалото - е от благороден метал.
Като изключим грандоманското отношение към такова иначе просто нещо като "нужника", мястото в което, според статистика, човек прекарва средно по три години от живота си, вдъхновява интериорните дизайнери до такава степен, че в брайтънския R-Bar например писоарите са под формата на огромни женски устни в ярко червен цвят, изпод които се подават блестящи зъби (според някои клиенти прототип за тези тоалетни обаче са устните на Мик Джагър).
Венецианската дизайнерка Моника Бонвичини пък създаде проект за обществена тоалетна, която представлява стъклена кабина, поставена насред улицата. За минувачите тя остава като стилна огледална кутия, докато седящият вътре може да наблюдава всичко навън.
За първи път подобни тоалетни се появиха по улиците на Лондон и Цюрих през 2003 г., докато дизайнерът Джейнс Леонард прави за нюйоркското заведение Bar89 тоалетна, чиято врата е от напълно прозрачно стъкло. Когато обаче човек влезе и затвори вратата, се задейства устройство, което изпотява стъклата, за да скрие седящият вътре от воайорите...
Футуристични идеи и новите технологии пък ще позволят тоалетната хартия да се премахне, а самата тоалетна чиния да се превърне в място за релаксация.
Пътят до тоалетната
За да стигне до сегашния си вид, тоалетната е претърпяла дълга еволюция. Първите тоалетни са на възраст 5000 години и са открити на Оркнейските острови, край бреговете на Шотландия. Тоалетните били построени до къщите, при това нямало нужда да бъдат чистени.
Египтяните ходели до тоалетната в каменни ями, които след това заривали с пясък, който периодично сменяли.
Първата тоалетна чиния е китайска, а първите обществени тоалетни са били построени в Древен Рим през I век. Римляните се събирали в тоалетните по 30-40 души и водели там светски разговори. Тит Флавий Веспасиан, известен с крилатата фраза "Парите не миришат", пръв въвежда заплащането в градските тоалетни.
Всяка територия, която превземала армията на Римската империя, задължително била застроявана и с обществени тоалетни и обществени бани.
През 1590 г. сър Джон Харингтън изобретил първата тоалетна с водно измиване и я подарил на английската кралица Елизабет І. По онова време в Лондон още нямало водопровод, слугите сипвали вода с кофи.
През 1775 г. англичанинът Александър Къмингс създава тоалетна с S-образен сифон, а три години по-късно неговият сънародник Джоузеф Брана измайсторява система, чрез която водата от казанчето облива цялото гърне.
През 1861 г. обаче тоалетната чиния била усъвършенствана напълно от Томас Крепер, който свързал тоалетната чиния с казанче за вода. А отходната тръба била така извита, че вътре оставала чиста вода и в помещението не миришело.
Изобретението започва да се разпространява в края на 19 век, когато в Англия фабриката на Крапър започва масово производство на тоалетни с казанче.
Живот в тоалетната
Френската дума тоалетна се използва за първи път през 1681 г., като първоначалното й значение е за процедура за правене на прическа и обличане - оттам се появяват и думите тоалетен стол и тоалетна вода.
Данни на Световната организация на тоалетните сочат, че човек посещава тоалетната 2500 пъти годишно и 6-8 пъти на ден. Това означава, че човек прекарва три години от живота си в тоалетната.
Според учените жените остават по-дълго в тоалетната от мъжете: докато дамите прекарват в тоалетната средно между 2 минути и 33 секунди и 3 минути, мъжете го правят между 1 минута и 24 секунди и 1 минута и 53 секунди - освен, разбира се, ако не се зачетат в Стивън Хокинг.
