В издирване на мъже с чувство за хумор (на първо място), си съставих свой собствен тест за откриване на този рудимент сред представителите на другия пол.
1. Колко често ви разсмива един мъж?
Отговори:
а. почти всеки ден
б. един път седмично
в. един месечно
г. не мога да се сетя
Ако не зачеркнете един от първите два отговора, бягайте надалеч.
2. С какво ви разсмива?
Отговори:
а. фраза, забавна историйка
б. самоирония
в. язвителен е
г. умее да иронизира другите
Правилни са пак първите два отговора.
3. Ставали ли сте обект на шегите му?
Отговори:
а. рядко, не боли
б. и аз го майтапя
в. смях през сълзи е
г. гледам да не попадам на мушката
Излишно е да казвам кои са верните отговори.
Прекрасно е да се посмееш с някого. Само да не е в стила на Джим Кери или разни скечове на "Комиците". И е леко - и разкошно - да се живее с човек, готов да се надсмее първо над себе си, после над останалите.
Затова съвсем искрено много жени отреждат първенство при отговора на въпроса: "Какви мъже харесвате?" на "С чувство за хумор". Не знам дали това има нещо общо с намерението им да искат и деца от същите тия мъже. Няма да доказвам еволюционния импулс на "Светът е оцелял, защото се е смял". Но връзките със сигурност.
Само не се заблуждавайте - обратното не е в сила. На повечето мъже не им допадат жени с чувство за хумор. Смятат ги за грешка на природата, или избягват да се заседяват дълго с такива жени... Къде по-приятно е някой да кима в унес/съгласие/възхищение насреща или да оформя по някое възклицанийце.
Нямам предвид разни грубиянки, които пробват да се държат по "мъжки", да говорят дръпнато и да удрят толкова бири, колкото и мъжете край/с тях. (Тийнеджърките метълки не се броят.) Гледала съм доста кофти сцени по тоя повод - бруталистките накрая се размазват в пиянски откровения или ги избива да се правят на амазонки.
Разбира се, чувството за хумор, което, несъмнено, съдържа и самоирония, защото иначе си е просто обикновена човешка злоба, изчезва с напредването на възрастта. (Доказано.) Нацупените и опнати физиономии стават традиционен изглед след 40-те, при някои даже и след 35.
Затова дръжте очите и ушите си отворени, ако чуете отнякъде смях.
Обаче жените продължават да си търсят мъже с чувство за хумор - или поне неуморно пишат това клише из сайтове за запознанства или подсмърчат на приятелки. (Нищо, че в проникновенията си отпреди век и половина за женската природа Петко Славейков беше писал, че "На жените аресуват повече трагедиите, а не комедиите...")
Къде ги тез мъже? Вероятно няколко късметлийки са бууквали първите появили се, а за всички останали е предвиден по един екземпляр от Джером К. Джером в чантата, за да си напомняме, че някога на Земята е живял и такъв вид...
Наскоро слушах половин час - без да прекъсвам, освен с очакваните от мен възклицания, разказ на познат, който описваше със саркастичен садизъм колеги от офиса си. Транжира ги безупречно - първо отдели главата от тялото, костите, кожата, дрехите, после ми ги сервира на порции. Алангле.
От този изблик на "остроумие", накъсван поне от трийсетина "аз", разбрах колко недооценен се чувства, какво високо мнение има за себе си и какъв диктатор се крие под раираната маркова ризка на "смешника". От теб ще стане чудесно шефче, реших да го избъзикам. "Направо ще ги размажа!", беше отговорът. Взел се е толкова насериозно, че си е страшничко.
За себе си съм избрала да държа такива хора на едно питие разстояние. Просто са зли.
Та кога за последно се посмяхте заедно с човека до себе си?
