Плодът, от който понякога болят стомасите през есента, има необичайно вулгарен прякор, който за пореден път дава повод да преосмислим чудатото чувство за хумор в европейските исторически и литературни легенди.
Мушмулата или мушмулите, защото често е невъзможно да изядеш само една, са едно от сладките ноемврийски изкушения на пазара.
Малките кафяви топчета са като природни бонбони, които през есента природата ни изпраща като изпитание срещу лакомията и наказва с болка всеки, който прекали с количеството.
Съвпадение или не, всички истории започват и свършват в тоалетната.
През 2011 г. в римска тоалетна на древно селище на територията на днешна Швейцария археолози откриват непокътнати семена от плода на повече от 2000 години, което е сведение за неговото съществуване по древноевропейските земи.
Какъв по-добър начин да се почувстваме европейци от исторически доказаната ни любов към прогнилото зад твърдата обвивка?
Дълги години плодът е част от всяка кралска градина и се превръща в любимо изкушение в кралските дворове, ценена стока за търговията на Острова и скъп дар по време на дипломатическите преговори с чуждестранни владетели.
През Средновековието мушмулата има много имена и нито едно прилично.
Владетелите и аристократите определено имали вкус както към сладостта, така и към изтънчения хумор. Въображението на средновековните ни предци ражда необичайно вулгарни асоциации, повод за дискусия сред историци, етимолози и литературоведи от целия свят.
"Отворено дупе" е названието, с което западноевропейците наричат плода повече от 900 години, провокирани от формата на голямото му разтворено чашелистче.
Французите го наричат "la partie postérieure de ce quadrupede" (задната част на четирикрако), "cu d'singe" (маймунски задник), "cu d'ane" (магьоснически задник) и "cul de chien" (кучешки задник), абе... схващате идеята.
Дори Шекспир не може да устои на сексуалния подтекст и включва вулгарния израз в закачлив разговор между Меркуцио и Бенволио в "Ромео и Жулиета", в който те обсъждат сексуалните влечения на своя приятел Ромео към неговата любима.
Меркуцио
"Щом любовта е сляпа, тя не може да уцели целта.
Сега ще седне под някоя мушмула
и ще си пожелае любимата му да е от оня сорт плодове,
на които момите казват "мушмули", като се смеят насаме.
О, Ромео, да беше тя, о, да беше "отворено дупе", а ти - поперинска круша!"
Уилям Шекспир, "Ромео и Жулиета", II действие, 1 сцена
В българския език думата "мушмула" (mespilum) идва като заемка от гръцки и турски език, което е причина за по-слабото ѝ присъствие в българския фолклор. При по-късни употреби образът на плода се асоциира с намръщено човече и ражда закачливия жаргон "начумерен като зелена мушмула".
Сега мушмулата е плодът на търпеливите, тъй като ценителите на нейната сладост трябва да чакат цял месец от събирането в кошницата до момента, в който могат да я вкусят. Изядени веднага, те могат да причинят дискомфорт и диария.
Готови за ядене стават, чак когато потъмнеят и омекнат до консистенцията на печена ябълка.
Химичният състав прави гнилия плод толкова полезен, а неапетитният кафеникав вид често отблъсква по-претенциозните, за които сладкото изкушение е нищо повече от "прогнила ябълка с вкус на л*йно", както я определяли много средновековни ботаници.
В крайна сметка на пазара визията продава и въпреки престижното си минало плодът остава извън витрините на съвременните супермаркети за сметка на по-апетитни на вид сезонни предложения като ябълката и тиквата.
Мушмули могат да се намерят единствено на някоя сергия на пазара или от производител.
