Слушаме попфолк, но не го харесваме. Имаме достъп до милиони песни, но чакаме някой друг да ни каже какво да си пуснем. А когато открием нов любим хит, се оказва, че почти няма значение кой го изпълнява.
Звучи противоречиво, но точно така изглеждат музикалните навици на българите според ново проучване на агенция BluePoint, проведено през септември 2026 г. сред 500 души на възраст между 16 и 40 години.
Резултатите бяха представени в рамките на SoAlive Music Conference & Festival от Марко Анастасов, основател на музикалната компания MUZE, и Юлиан Добрев, основател и директор "Анализи" в BluePoint. Изследването е осъществено по инициатива на Асоциацията на независимите музикални издатели и продуценти (АНМИП).
Една от най-интересните констатации е, че едва 16,6% от анкетираните активно търсят нова музика и следят нови изпълнители. Други 40,6% признават, че понякога търсят, но по-често попадат случайно на нови песни, а 36,2% откриват музика покрай това, което вече слушат.
Така общо 76,8% от участниците най-често достигат до нови песни, без целенасочено да ги търсят.
Вместо сами да откриваме следващата си любима песен, все по-често оставяме тази задача на алгоритмите. А това променя и начина, по който изпълнителите представят музиката си.
По време на представянето Марко Анастасов обърна внимание на необходимостта изпълнителите да мислят стратегически за начина, по който представят музиката си онлайн.
Ако преди е било достатъчно едно парче просто да бъде публикувано, днес успехът му често изисква подготовка още преди премиерата - кратки откъси, тийзъри и съдържание за социалните мрежи, което да привлече вниманието и да увеличи шансовете песента да достигне до повече хора.
На практика музикантите вече трябва да мислят не само как ще звучи следващият им хит, но и как той ще бъде открит.
Любопитното е, че на фона на огромния избор в стрийминг платформите радиото също продължава да привлича слушатели. Едно от обясненията, коментирани по време на събитието, е умората от непрекъснатия избор.
Когато можем да слушаме абсолютно всичко, понякога предпочитаме някой друг да подбере музиката вместо нас. А радиото предлага точно това, заедно с приятната изненада да не знаем коя ще бъде следващата песен.
Но какво всъщност кара една песен да ни хареса толкова, че да я слушаме отново?
Според проучването мелодията е най-важна за 34,4% от анкетираните, следвана от ритъма с 21,8% и емоцията, която песента предизвиква - 14,2%. Текстът е определящ за 8,4%, а гласът на изпълнителя - за 7,6%.
Най-изненадващият резултат е друг - едва 0,8% посочват самия изпълнител като основна причина да поискат да слушат дадена песен отново.
Това не означава, че хората нямат любими артисти, а че когато става въпрос за конкретна песен, мелодията и ритъмът често се оказват по-важни от името зад нея, отбелязват авторите на изследването.
Проучването очертава и интересна картина на музикалните предпочитания у нас.
Макар международната музика да заема водещо място сред слушателите, когато става въпрос за български изпълнители, попфолкът продължава да бъде сред най-популярните жанрове.
И тук се появява едно от най-големите противоречия - попфолкът е сред най-слушаните, но едновременно с това попада и сред петте най-нехаресвани музикални стилове. Авторите на проучването обаче не уточниха, кои са останалите четири силно нехаресвани стилове.
Самите граници между жанровете също стават все по-размити.
По време на представянето като пример беше посочена песента "Прахосмукачка" на Симона, определена като един от успешните сингли през годината. Макар изпълнителката да е свързана с попфолк индустрията, самото парче съчетава поп звучене с характерен за попфолка начин на пеене.
Сред любопитните наблюдения беше и присъствието на класическата музика в предпочитанията на българите. За сметка на това K-pop не се оказва особено популярен сред изследваните. Като възможно обяснение беше посочено, че част от най-активните почитатели на жанра са под 16 години и остават извън обхвата на проучването.
Интересът към музиката не се изчерпва със слушането ѝ през телефон или компютър.
65,4% от анкетираните са посетили поне един концерт през последните 12 месеца. Най-голям е делът на хората, които са ходили на концерт два или три пъти - 27,8%, а други 19,4% са присъствали на едно музикално събитие.
В същото време 25,6% не са посещавали концерт през последната година, а 9% заявяват, че по принцип не ходят на концерти.
По време на представянето беше обърнато внимание и на регионалните различия. Докато в София концертите са почти ежедневие, в по-малките населени места възможностите са ограничени. Така желанието да слушаш музика на живо невинаги означава, че имаш възможност да го направиш.
Друг интересен акцент е "Евровизия 2027", която ще се проведе в Бургас след победата на Дара.
Според проучването 42,4% от анкетираните проявяват силен или много силен интерес към конкурса, а 15,4% дори заявяват намерение да го гледат на живо в морския град.
Други 41,2% планират да проследят конкурса по телевизията или онлайн, а 25% възнамеряват да следят само най-важните моменти и резултатите. Това показва, че дори сред хората, които не проявяват особено силен интерес към "Евровизия", има такива, които все пак възнамеряват да проследят събитието под една или друга форма.
По време на представянето беше направена и шеговита забележка, че ако всички тези хора действително пристигнат в Бургас, градът може да се окаже тесен за тях.
Любопитно е и отношението към победата на Дара. 58% от анкетираните смятат, че успехът ѝ се дължи основно на целенасочени усилия и добра екипна работа, докато едва 4% го определят като до голяма степен случаен.
Още 27,8% приемат победата като съчетание от положени усилия и благоприятни обстоятелства. Така мнозинството от анкетираните не възприемат историческия успех като въпрос единствено на късмет, а отчитат и работата, която стои зад него.
В крайна сметка музикалните ни навици се оказват също толкова противоречиви, колкото и самите ни вкусове.
Обичаме да избираме, но понякога предпочитаме някой друг да избира вместо нас. Имаме любими изпълнители, но невинаги те са причината да харесаме една песен. А жанровете, които най-ревностно отричаме, може да се окажат същите, на които танцуваме до сутринта.
И докато музикалната индустрия се опитва да разгадае какво искаме да слушаме, алгоритмите вече са заети да ни предложат следващия хит. Остава само въпросът дали той ще ни хареса, защото сме го избрали сами, или защото сме го чули достатъчно пъти.
