Къде си, брат

Употребата на думата "брат" достига нивата на епидемия. След "Бързи и яростни", "Как се запознах с майка ви" и "В обувките на сатаната" (Breaking Bad), ако сериал съдържа повече от един герой от мъжки пол, в някой момент тези герои ще се нарекат един друг с това определение. В Интернет, където клишетата са прекръстени мемета, "брат" е естествен епитет: "Ела ми тука, брат," или "Не ме измъчвай, брат."

Сред пишещите, които се опитват да бъдат забавни, думата се е преобразила в поредица от слeти думи, комични словесни комбинации, които стартирали цял бро-речник: "брограмисти", за млади мъже компютърни програмисти; бростеп, бялата мъжка версия на дъбстепа; и "кърлбро" за "браточки", прекарващи твърде много време в оформянето на бицепсите си.

Подлежаща на силно семантично изкривяване и флуктуации, думата "брат" е малко мъглява и неопределена, но една характеристика на употребата и злоупотребата й остава постоянна: базовото презрение към мъжкото приятелство, за което тя загатва.

И това презрение е навсякъде

Приятелствата между жени в популярната култура са източник и най-благодатен плод на тяхната зрялост. В края на "Франсис Ха", Франсис поглежда старата си приятелка през претъпканата с хора зала. "Кого зяпаш?" пита някой. "Това е Софи. Тя е най-добрата ми приятелка." Ако има истинска любовна история във филма, тя е тяхната.

Което и телевизионно шоу или сериал да е за жени, то винаги се занимава със смисъла и значението на приятелството - "Сексът и градът", "Момичета", "Broad City" и т.н. При мъжете обаче е точно обратното. Мъжкото приятелство в която и да е ситуационна комедия или филм на Джъд Апатоу, е бягство към липсата на мисъл и грубостта. "Големият Лебовски" невероятно смешно представи мъжкото приятелство като продължителен и колосален провал. Филмите за "ергенски запои" го превърнаха в поредица от епични позорни сцени. Но стандартният филм за мъже приятели в момента, филм като "Внедрени в час 2", е дефиниран от една-единствена дума: тъп.

Ето защо най-великият филм за мъжкото приятелство на всички времена е "От глупав по-глупав", въпреки че може да го надмине очакваното тази година негово продължение. Мъжете се събират на екрана, за да бъдат идиоти заедно. Зрялостта за жената като личност е узряване в женски приятелства. Зрялостта като мъж е да узрееш и надраснеш мъжките приятелства.

Вероятно тогава за никой не е изненада, че културата, довела до възхода на думата "брат", е култура, в която мъжкото приятелство е в криза. Американските мъже е по-вероятно не само да бъдат самотни, но и да отричат самотата си. В продължение на 25 години Найоби Уей, професор по приложна психология в Нюйоркския университет и автор на "Дълбоки тайни: момчешките приятелства и кризата на връзките" (2011), се заглежда в пропастта под момчетата и младите мъже и установява, че празнотата е в сърцевината на това, което наричаме "момчешка криза".

"Имаме всички тези момчета, които могат да дадат толкова много, толкова много любов, толкова много могат да предложат на света," казва тя. За Уей, преходът от момчешките години към мъжеството е преход към изолация. Да станеш мъж означава да оставиш зад гърба си семейството и приятелите си и да поемеш сам, и поради това порастването означава да се лишаваш от контакти. Проучването на Уей показва, че нивата на самоубийства сред мъжете съответстват доста точно на нивата на загуба на приятелства.

На 9-годишна възраст, нивата на самоубийства са еднакви при момчетата и момичетата. Между 10 и 14 години, вероятността момчетата да се самоубият е два пъти по-голяма, между 15 и 19 години, тази вероятност вече е 4 пъти по-висока. От 20 до 24 години, шансът младите мъже да са се самоубили вече е 5 пъти по-голям.

Но нужна ли е наука, за да се разбере разликата?

Вижте жените около вас - майка ви, сестра ви, съпругата ви, приятелката ви. На колко хора могат да се обадят те, когато имат кофти ден? Сега се замислете за себе си. Мъжката зрялост е нещо ценно, което обаче идва в самота. Зрeлостта и отчаянието вървят ръка за ръка при мъжете. Прекрасната изолация на мъжествеността избива в толкова много иконични образи - каубоят, астронавтът, гангстерът - че почти всеки герой в последните 50 години е бил самотна фигура.

Сегашната попкултура е дори още по-екстремна: тя не просто възхвалява самотния мъж; тя също така презира мъжете в група. И тази изолация не е само историческа аномалия; тя също така противоречи на мъжката биология. Мъжете, също толкова, колкото и жените, са социални създания, които живеят в постоянно състояние на взаимозависимост и които имат нужда от връзки и комуникация за най-базовото си щастие.

"Мъжете се появяват на този свят с емпатична, релационна потребност, а получават отношение, сякаш я нямат," казва Уей. Откъсването от другите си има своята цена. В периоди на уязвимост, нивото на мъжки самоубийства достига своите върхове. По време на рецесията, самоубийствата при мъжете бяха 4 пъти повече от тези при жените. Разведените мъже се самоубиват близо 2.5 пъти повече от женените мъже. (Няма сериозна разлика в това отношение между омъжените и разведените жени-самоубийци.) Мъжете над 85-годишна възраст се самоубиват 13 пъти по-често от жените.

Презрението към мъжкото приятелство е културен провал с огромни мащаби

Без приятелство, самият живот просто не е толкова ценен. Приятеството е задължително не само в личния смисъл на емоционалното благосъстояние, то е нещо добро и за обществото като цяло. В "Никомахова етика", Аристотел го цени повече от справедливостта: "Когато мъжете са приятели, те нямат нужда от справедливост, докато когато те са справедливи, имат нужда и от приятелство, и за най-истинска форма на справедливост се счита приятелската."

Сложността на приятелството между възрастни мъже е задължителна за това те да са напълно изградени като личности. Имате нужда от приятелствата си по начина, по който имате нужда от витамин C в кръвта и костите си. Сегашното презрение към нещо толкова ценно и нужно не може да продължава още дълго, защото урокът за мъжете е очевиден: пазете си приятелствата. Само не наричайте приятелите си "брат", ок?