Всяко поколение си страда по десетилетието, в което е било младо и безотговорно.
Ние, които бяхме тийнейджъри през 80-те, обаче се оказахме последните, живели най-готините си години без високи технологии.
Сега когато гледам децата си и приятелите им, първата разлика, която виждам помежду ни, е в погледите. Техните са устремени предимно в смартфоните им.
Нашите се рееха в небето. И най-често се спираха в очите на някое разбиващо сърцето създание, в чийто поглед искахме да се отразим. Това не прави нас, децата на 80-те, по-добри или по-изобретателни от тези днес - просто хоризонтите ни се разполагат в различни равнини.
Този текст не е скимтене по отминалото време и хм... младост. Той е, за да си спомним какво беше и за малко да го преживеем отново. Всеки по своему...
През 80-те нямахме готини дрехи. Най-добре облечените бяха синовете и дъщерите на партийните шефове или на международните шофьори.
Първите си пазаруваха от Кореком (магазин, в който се купуваха западни стоки с декларирана валута), а вторите бяха истински модни икони, защото бащите им влачеха в каросериите на камионите си цялата пазарна разпродажба на Запада.
В моя клас имаше двама шофьорски синове и те бяха най-желаните момчета на света - носеха апрески, имаха уокмени, якетата им бяха в искрящи цветове и с емблеми като на международните ски състезания, каквито гледахме по телевизията.
Освен това у тях винаги се намираше по някое и друго порносписание, огромна бутилка уиски на стойка (т.нар бебета), фототапет и чаши от аркопал, течен шоколад и гондола с пеещ гондолиер и въртяща се балерина.
Разменянето на дрехи си беше всеобща практика. Като нямаш нещо готино за обличане, ставаш приятел с тези, които имат. И започваш да си чакаш реда да се разходиш с каквото и да е от гардероба им за един уикенд.
Така се сдобих с едно дънково яке с каракул, което ми беше отстъпено за два дни. Още си спомням как триумфално десет пъти минах с него на „Магура", за да могат всички да ме огледат. Мисля, че това е един от малкото моменти в живота ми, когато наистина съм се чувствала непобедима. В замяна за каракуленото яке бях дала моя зелена блуза с рисунка на момичета отпред и подплънки като на хокеист.
Върнаха ми я с дупка от цигара, което ми даде правото още два дни да съм притежател на каракуленото яке за компенсация.
Като казах „Магура"... Това беше култова сладкарница за сладоледи и мелби на бул. Витоша, отстрани на градинката на НДК, където днес има магазин на един от мобилните оператори.
Сладкарницата беше с изключително висока репутация и адски намръщени сервитьорки. Там се чакаше на опашка да влезеш, а традиционно се ядеше мелба „Дипломат" - два вида сладолед с някаква епична украска от бисквити и шоколад отгоре, която днес ми изглежда истински кулинарен компромис.
Когато „Магура" стана култово място, славата на сладоледената сладкарница беше потънала в прах, но пък народът сядаше отсреща на каменните блокове на градинката и зяпаше кой-какво-що.
Купуваха се наливни и силно разредени бири и кока-коли в половинлитрови пластмасови чаши от бистрата наоколо и се кибичеше с часове. Там се разменяха касетки с музика, продаваха се дрехи на черно, уговаряха се купони и се гъзарееше.
На „Магура" ходеха гъзетата, а пък рокаджиите и лудите глави се събираха в края на 80-те и начабото на 90-те на „Синьото".
Това беше един адски грозен конгломерат от ръждясали павилиони в синьо, струпани точно там, където днес е входът на метростанцията на стадион „Васил Левски".
Тук спокойно можеше да видиш най-желаните момчета от рок бандите - Денис от „Ахат", Емо от „Конкурент", Коцето Калки, Дони, Момчил от „Клас", Васко Гюров от „Ера" и „Ревю", Стенли от „Тангра". Радиото беше наблизо, въпреки че тяхната музика успяваше да влезе само в нощните блокове, които слушахме като спасение от полунощ до три сутринта или в класическата „Музикална стълбица" на Йордан Георгиев (известен като Данчо Стълбицата) и в „Пулсиращи ноти" на Тома Спространов.
Телефоните ни бяха градски и работеха с 5 стотинки. Звъняхме си от тях или направо се уговаряхме за среща за следващите дни. Имахме време и не закъснявахме. Вкъщи се обаждахме да кажем, че сме на мястото, за което сме предупредили родителите си.
Когато закъснявахме да се приберем, те висяха по балконите на панелните ни жилища и се взираха в тъмната пътека до автобусната спирка. Другият начин на комуникация беше с бележки. Като имахме да кажем нещо на съученик или приятел от махалата, отивахме директно до тях и звъняхме на вратата. Ако нямаше никого, оставяхме бележка, която никога не изчезваше.
Майките ни имаха пеньоари и пантофи и често надвечерно се разхождаха из апартаментите с ролки. Бащите пък имаха халати с атлазени ревери и дървени копчета.
Анцугът беше дреха за спорт и ако нечий родител се подвизаваше в такова облекло, бяхме сигурни, че е ритал „мачле" в квартала със съседи.
След работно време си беше практика мъжете от входа да седнат на по бира или ракия пред блока, а скованите им за целта мебели си бяха истински примери за рециклиране. Пред съседния блок например масата за вечерни сбирки беше направена от врата и стар радиатор, а столовете представляваха останки от полусчупени трапезарни гарнитури, всеки със свой почерк - бродирана възглавничка, изкуствено китениче, кожена седалка от Жигули, кашон, сгънат на няколко ката.
Докато мъжете се социализираха самостоятелно върху импровизираните общи външни салони, жените си ходеха на гости.
Като не им се стоеше у дома, подреждаха в една чинийка няколко парчета от току-що опечения домашен кекс и отиваха до най-любимата съседка. Въпросните чинийки циркулираха из апартаментите, защото не можеше да върнеш чинийката празна - на свой ред и ти правиш нещо сладко и тогава връщаш.
Ако пък толкова нямаш нищо приготвено за споделяне, можеше да отидеш у всеки под предлог, че ти трябва чаша брашно, един лимон или си свършил цигарите. Винаги беше удобно.
Родителите ни се събираха най-често по домовете, защото ресторантите не бяха много, а и храната беше предимно потресаваща.
Обикновено, ако у дома бащата пуши, се пушеше навсякъде. А бащите си пушеха, така че ние израстнахме сред цигарен дим, тостове, пеене на песни и тихо разказване на политически вицове. Докато големите се забавляваха в холовете или кухните, ние трябваше да забавляваме децата на гостите.
С тях, ако бяха готини, слушахме записи от монокасетофоните си. Често правехме записи и сами - от радиото, директно - с общия вграден микрофон. Молехме се през цялото време да не звънне телефонът, някой от родителите да не отвори вратата с някакво нареждане, никой да не кихне или да не му стане смешно - и от радиото да оставят парчето, колкото се може по-дълго, за да се запише до края.
Въпреки това в някои от автентичните ми записи от онова време се чува „тит - тит - тит, дванадесет часа!" или пък гласът на майка ми, който мощно се изцепва насред записа ми на „Иръпшън" с „Айде, идвайте да вечеряте, че ще изстинат кюфтенцата!".
Тези парчета и до ден днешен звучат по този начин в главата ми.
Рождени дни празнувахме най-вече вкъщи, като се надявахме родителското тяло да се изнесе от апартамента и да не се върне преди десет вечерта.
Майките ни правеха сандвичи от франзела със салам, пушено сирене и украса от кръгче червена чушка и стрък магданоз. Пиехме домашни сокове и швепс. Алкохолът се появи малко по-късно, винаги под прикритието на някоя тъмна бутилка. Изгасяхме лампата и танцувахме на тъмно с когото ни се падне, като естествено, всеки се стремеше да „улови" този, когото си харесва.
Важният момент беше в целуването и прегръщането по време на дългите блусове. Момчетата бяха потни и нестеснителни, а ние - нагласени и примерни. Играта на бутилка дойде по-късно и си беше почти сексуална задявка. Въпреки това на шестнадесет, когато се появихме след ваканцията между десети и последния единадесети клас, половината момичета от класа се бяхме разделили с девствеността си.
Майка ми разбра за тази подробност шест години по-късно, когато спонтанно се учуди, че на 22 не съм девствена. Не уточних от колко време не съм, за да не я травмирам съвсем. Нищо, че тя самата добре си беше поживяла през шейсетте и самотното моминство не е било сред приоритетите й.
През осемдесетте в секса се пазехме с „Нали ще ме пазиш?", защото не можеше току така да си купиш презервативи, а и те бяха дебели, плътни, грозни и лесно се късаха. Трудно си беше да преспиш при гаджето, защото майките не ги разрешаваха тези неща, а пък да проявяваш към момче каквато и да е нежност пред баща си, си беше голям срам.
Така че дебнехме фемилито да го няма, за да се порадваме един на друг, а когато ни изненадваха, със зачервени бузи се обличахме като за световно и неловко се правехме, че ей досега сме чели по химия заедно и „той ми обясняваше, че не го разбирам тоя урок".
Родителите ни се правеха, че ни вярват, а ние - че не лъжем.
Въпреки всичко това живеехме с усещането, че бъдещето ни принадлежи, можем да преобръщаме светове, а щастието носи нашите лични имена.
И да, от младостта беше, не от системата.
И, съжалявам- но това със оросоидите си е проблем на раздвоеното бивше БКП. Оттам са основно кадрите и на соросоидите, и на анти-соросоидите. Моля, не набърквайте останалите в това.
7 | 02.10.201615:47 сим4о По-добре не говорете така. Всички вече знаят какъв е бил съставът на БПЦ през онези години. Неслучайно е на този хал сега. Peace. ------------------- Aми аз самият, се обърнах към Бога по-късно .. като ученик не съм бил вярващ. НО И ДВЕТЕ ми баби - си бяха религиозни .. те са ме и кръщавали. Не знам, да е имало обиски, посредноя, в 1982 г. с гол в ръката пистолет, та да търсят Библия. Бабата на града - си беше открито религиозна, заедно със сестрите си (те бяха три сестри) - ходеше на служби, на църковен хор, в селото на баща ми , селската баба си имаше и Библия, и кандило с иконостас , и ходеше на църквата на село - по празниците. И В МОМЕНТА там-на село - няма свещеник, няма служби, църквата е без покрив, а в двора пасат на циганите конете и паметниците са изпочупени ... Та добро ли е , за православните, идването на власт на соросоидите или не? Ми да припомняме ли, т. нар. "разкол", или изказванията "Майната му на Православието " на водещи седерасти ..? Правилно са били тормозени от комунетата, сган безродна! Иначе за соросоидизма .. ами това е - интернационализъм и борба с традициите, нацията , народния дух и самобитност , християнството и семейството .. може да е ляв и десен! Целта- да се затрие досегашната световна подредба- с национални държави, с традиционни цивилизационни ценности .. В момента, за мен е много по-опасен либерал-толерасткия соросоидизъм! Левите соросоиди - слава на Бога .. си заминаха безславно! Дълг на всеки е да го разобличава .. като почнат, соросоидите да лъжат нещо тъпо - било за Орбан, било за Русия, било за мигрантите .. трябва да ги изобличаваме! та така с Библията
7 | 02.10.201615:44 Нямам представа, г-да. Такива случки са потвърдени от/за други хора. Явно е имало специално "таргетирани" групи, не зная. ----------------- Не е можело да ходят с дънки, да! И винаги са били принудени да правят записи на микрофон! Щото няма кабели за тях! А кабелите на европейците, вярно бяха по немски стандарт-с петица! ДИН си значи дойче индустри нормен, да ! .. и "Тесла" и "Вермона" и разните апарати от Съюза - те си бяха ДИН .. и БДС и ГОСТ бяха съвместими, за доста неща с ДИН... чинчовете навлезнаха покрай японските машини ! Ами ей така се прави - тормоз! Да записват на микрофон, да им дойде акъла! Никакви кабели!
Добре- комунистическият социализъм е най-хубавото, което се е случило на българския народ. Предполагам- това е, което трябва да е.
Сим4о, а намали малко темпото. Когато даваш факти и информация цена нямаш, ама като се увлечеш, започваш да звучиш малко като авера си павето. Седмичката не е лошо момче. (момиче) Младо, търси истината. Само дето малко е прекалил с евро ориентацията и всесветското братство. И аз до 14 год. вярвах, че майка ми е Партията. На прасетата хвърляха съвсем други, и ги хвърляха точно бащите на днешните евро атлантически соросоидни толерасти. Просто смениха посоката на поклоните от изток на запад. Откъдето идва гювечът. Утре пак може да се извъртят, само да се усетят навреме.
Фридушенька, милая. Апять ли па руски, блядь.
Не си прав, драги Иване, още през 70-те имаше села с по 50 нови двуетажни къщи, половината празни, а бившите им обитатели се гъчкаха в общежития в Девня, Димитровград и Кремиковци. Преди ПСВ баба ми с учителска заплата е подпомагала следването на дядо ми в Мюнхен. След 9-ти, освен, че беше забранено, беше и невъзможно. Социализмът падна не от саботажа на империалистите а от икономиката, която рухна от собствената си тежест.
# 65-68 Ето, това ми е много интересно. Другото горе-долу, е ясно. Да не би истината да е някъде по средата?
По-специално за леката промишленост са ми казвали хора "отвътре", че всичко е с нея е било на 6, но тежката индустрия е разваляла картината и е теглила много назад. Обаче, бивши служители от Кремиковци пък се кълнат в обратното.
Да, такива работи са ми разправяли за леката. Обаче, за принцовете- а-а, не- те са си били друга бира. Вие сте соц-ъпър-мидъл, а те са били - хай клас. Обаче, не познавам никой, който да разкаже за там. Само леки "открехвания" от случайни посетители на "7-то небе": денонощна охрана, прислуга, специални храни и доставки,домашен лукс и пр.
За абсолвентски костюм баща ми ми донесе плат от Англия. Занесох го на шивача без да го отварям, като не пропуснах да се похваля. Той го разгъна, огледа, и като излизах ме повика. "Хей, я виж какво пише тука. После да не кажеш, че съм ти сменил плата." Пишеше Gabrovo, не помня името на фабриката, някакъв партизанин. Още е като нов и още се събирам в него.
Ма тоз чудесен плат само за износ бил - мн странно. В кочинката не можехте да сиго купите - що тъй? И ми е ясно и двамцата какви червени мършички сте. Колкото и да се напъвате, тъпотията и простотията ви са вродени. Женталмени, ма друг път.
7 | 02.10.201616:53 Добре- комунистическият социализъм е най-хубавото, което се е случило на българския народ. Предполагам- това е, което трябва да е. Много щастлив ------------------------- Комунистическия социализъм попречи на много държави и народи .. най-вече на руския! Факт е, че нивото на 1913 в Русия е достигнато едва през 50-те .. Давал съм примери и факти .. ето още : http://maxpark.com/community/4765/content/2222813 .. Никита Сергеевич Хрущев во время визита в США, на ланче в его честь, устроенном 19 сентября 1959 киностудией «ХХ век-Фокс», вспоминал:   "Я женился в 1914 году, двадцати лет от роду. Поскольку у меня была хорошая профессия — слесарь — я смог сразу же снять квартиру. В ней были гостиная, кухня, спальня, столовая. Прошли годы после революции и мне больно думать, что я, рабочий, жил при капитализме гораздо лучше, чем живут рабочие при Советской власти. Вот мы свергли монархию, буржуазию, мы завоевали нашу свободу, а люди живут хуже, чем прежде. Как слесарь в Донбассе до революции я зарабатывал 40—45 рублей в месяц. Черный хлеб стоил 2 копейки фунт (410 граммов), а белый — 5 копеек. Сало шло по 22 копейки за фунт, яйцо — копейка за штуку. Хорошие сапоги стоили 6, от силы 7 рублей. А после революции заработки понизились, и даже очень, цены же — сильно поднялись..."   Он говорил это в 1959 году!   Приведу здесь и ещё одно его высказывание – более лукавое, так как будучи на пенсии в СССР он не мог писать все прямо:   "...иной раз брали грех на душу и говорили, что в старое время, дескать, жилось хуже. Грех потому, что хотя и не все, но высококвалифицированные рабочие в том районе Донбасса, где я трудился, до революции жили лучше, даже значительно лучше. Например, в 1913 году я лично был обеспечен материально лучше, чем в 1932 году, когда работал вторым секретарем Московского комитета партии. Могут сказать, что зато другие рабочие жили хуже. Наверное, хуже. Ведь не все жили одинаково..." [Хрущев Н. С., Воспоминания. Ч. II. М.: Вагриус, 1997, с. 191, 247]. Ние, слава Богу, се снишихме ... и нямаме чак такъв регрес , като руснаците и не сме така пострадали , даже напротив . .. а и "комунистическият социализъм"си е чист интернационален соросоидизъм , само че ляв! Фактите обаче, фактите говорят, че ако сравняваме между леви и десни соросоиди, по-големите антинационални разрушителни сили са десните либераст - соросоиди! Та достатъчно е и да се огледаме и да видим, какво причиниха у нас седерастите! Айде да видим простичкия пример - баба ми на село, имаше иконостас и библия и ходеше на църква в селото. СЕГА в селото църквата няма покрив, няма свещеник, паметниците изпочупени а на циганите конете са в имота. .. да видим и икономиката, да видим числеността на българите, образованието, състоянието на населените места, здравната помощ в селата? Иначе най-лошото, дето ни се е случвало като български народ е Турското Робство .. а най-доброто - е че в момента сме свободни ! Мога да дам статистически данни, ако има желание .. П.П А че е имало избрани хора, които са били тормозени и са нямали какво да облекат, щото каквото и да сложат - са като смотани кикимори , и не са можели да направят записи с кабел - е истина! Няма кабели - и се записва с микрофон! Тормоз! Ей как помнят и споделят ...
Но историята няма условно наклонение .. дали е можело в България да няма "комунистически социализъм" не е тука мястото да разсъждаваме .. Ами имало е Хитлер, война , среща в Ялта, имало е Уинстън Чърчил имало е най-различни стечения на обстоятелствата - дошло е в България това управление.. .. било е и много по-лошо .. давали сме Кръвен данък, примерно .. И понеже, много народ лъже и се опитва да манипулира ..е хубаво, ей така, без много разсъждения - да споделим ФАКТИ .. ей както е написана статията - по нейното съдържание, примерно. Ами аз съм бил не много възрастен , пък и по времето за което пиша имаше май вече Преустройство и Гласност - ама си спомням да съм имал дънки, и да съм правил записи не с микрофон ... Бабите ми имаха Библии и икони и ходеха на църква (градската баба редовно) .. аз имах касетофон .. ходех си на село .. и сме били семейство на строителни специалисти в нормално предприятие.
Драги Иван Явно е трябвало вместо парите, в края на 1980-те и през 1990-те да бъдат изнесени навън точно тези червени "аристократи"... Мой близък е работил в сферата на леката промишленост и мнението му беше подобно на Вашето, с една важна корекция- тези неща са отивали главно за износ и огромната за размерите на страната ни продукция не е излизала толкова на вътрешния пазар. Глаголът "пуснаха", който е бил нещо обикновено във всекидневния език, говори сам по себе си за това. Чужденците са се чудели, когато някой оттук им е обяснявал, че са "пуснали" нещо по магазините- от небето ли ? За платовете и конфекцията знам със сигурност, че се е работело на ишлеме за чужбина, и от време на време са пускани неща и на вътрешния пазар. Храните са били изнасяни масово- мисля, че за Големия брат, а набавянето на тромава, но здрава БГ автоматична перални и пр. бяла техника е било гордост за едно семейство, както и "скоростната" Лада. черната техника, по негови думи, също е било възможно да си набавиш, но предимно за хора , работили по арабските страни или в м/ународния транспорт, както и с долари/бонове за вездесъщия Кореком, купени " на черно". Но ,като цяло, с малко късмет и много"връзки" , е можело човек да си набави разни неща. Което си е доста корумпиращо, от друга страна... Като чета ,това, което пишете и Вие, и другите, излиза, че освен обвързаността със затъващата вече тогава икономика на СССР, принципните недомислици с тежката промишленост- главно черна металургия, но и качеството в машиностроенето също( да,има доста данни вече, че мотокарите напр. са използвани в чужбина главно като суровинен материал) са довели 50%/50% до дълговата криза, заедно с кражбите в края на периода. Т.е. отрасловият дисбаланс + зависимостта от небалансирана външна икономическа система + злоупотреби= "крахът" от 1989г.?