Иде Коледа, иде Нова година и всички - юруш в мола. Куцо, кьораво и сaкато се изсипва в големия социокултурен терен, за да пръсне я заплатата, я хонорарите, я спестяванията. Консумарщината е в пика си.
Промоции, промоции... Народът се хваща на въдицата, че е ударил джакпота с намаленията. Остави, че търговците вдигат двойно цената на стоките си, после минус 50-80% и, айде, можеш да си легнеш без чорапите, не те лови гузността, че си похарчил маса пари.
Но какво виждаш в мола? Стъкло, ароматизатори и конфекция на конвейер. Какво, като си набарал примоцията, от която най-скучният потник струва 15 лева?! Нали като излезеш по улиците, ще се виждаш клониран/а на всяка пряка. И как точно намери евтиното в дънки за 50 лева, блуза за 20, шапка за 20...
Улиците са пълни с момичета и момчета, излезли сякаш от фабрика за серийно производство. Едни стерилни, стерилни... и безбожно скучни. И си казвам за "аутфита" им: "Виж какво са произвели милите китайски детски ръчички!".
И тук идва спасението. Втора употреба, second hand, дрипшоп. Наречи го както щеш, но това е истината - влез там и ще си unique. Цветове, материи и модели от 80-те и по-назад. Но не само винтидж се носи. Идва ред на твоята глава - и въображение. Виждаш дадена дреха и мислиш как ТИ ще я комбинираш, а не как някой си "фешън диктатор" е направил сет, който уж се е получил много добре. Всъщност е направен така, за да се котира възможно най-много.
Втората употреба има далеч по-интересна история от масовката в моловете. На Запад хората предават в определен пункт дрехите, които не са им потребни. Или тези на починали роднини. Но с цел благотворетелност. И оттам - трима разпределители. Първият отсява марковото, сиреч първа линия на наистина скъпи марки. Вторият проверява работата на колегата си. Третият преценява вече наистина големите парцали.
И така дрешките тръгват на турне. Най-скъпите, запазените и марковите заминават за Швейцария, Германия, Австрия, Италия и въобще развитите страни у Европата. Другите нетолкова разкошни тръгват за Източна Европа.
Но не си мисли, че Шанел-ът в Дойчланд се продава на килограм. Цената му си е неприемлива за класа дрехи, в който си живее, но все пак твърде солена, за да се нарече "прост second hand".
Затова, като влезеш в някой дрипак пада голямото ровене и се маскираш на къртица. Но и тук си проличава кой разпределител е проблял. Кавали и Ерме също се срещат, което е голям плюс за тези магазини. В мола никога, ама никога няма да можеш да попаднеш на някое си Гучи в магазин на Том Тейлър...
Затова и в последно време дрипшопите станаха все повече, особено в провинциалните градове, където безработицата си расте - успоредно с повишаване на броя на тези магазини и намаляването на бройката на останалите.
Вече не е учудващо да видиш втора употреба на главната улица в града, която местните наричат "търговската". И изведнъж - дрипак. На нея наемите на помощенията логично са по-високи, но много магазини остават празни. Тогава идват second hand-ите, които изскачат от кварталните гаражи и се ориентират към центъра.
Те правят и по-голям оборот, въпреки че направо "правят подаръци".
Едно доста приятно място за "дрехи с история" е PLACEBO на може би най-хубавата столична улица "Цар Иван Шишман". Няма как да не забележиш шареното гаражче, в което можеш да си купиш дрехи, които не те създават. А ти създаваш дрехата.
И докато в мола най-евтиното и скучно черно палто с двуредно закопчаване е на твърде голяма (за качеството си) сума, в гаражчето за дрехи за нов живот можеш да намериш невероятни цветни вариации на супер нестандартни модели зимни дрехи.
В този алтернативен бутик можеш да седнеш да поговориш с Пацо (собственика) или Фена - разбирача, и да разровиш точно като в твоя гардероб.
От 15-минутното ми пребиваване там намерих невероятна лилава вълнена пола с висока талия, която веднага "видях" с една тениска Адидас, загащена, а надолу се спуска фигурален чорапогащник с токчета с каишки около глезените (последните две не намерих там, признавам). А за нагоре пък намерих сако-перелина и лилава шапка с флорална декорация. Това ми е подаръкът за приятелката.
Себе си изненадах с плетена жилетка H&M с доста "износени" сини дънки. Под плетивото - обикновена бяла риза със синя папионка на фигурки. За да не измръзна, слагам палто тип "сако", чийто ръкави също са плетени и са точното сиво като жилетката. И съм безсмъртен:).
Помисли си относно двете реплики: "Леле, погледни каква яка жилетка си взех за... 1 лев!!!" и "Виж ми туниката! Много е стайлиш, нали? 70 лева."...
