Всеки чака с нетърпение и потно напрежение да излезе в отпуск и да опука една торба с пари по нашите плажове, но традиционно всяко лято чета текстове за непоносимостта на родното Черноморие. За неприятните хора, мръсния плаж, лошото обслужване, чалгията до мозъка на костите...
А къде сте тръгнали тогава, щом не ви харесва?
Това пък няма да е такъв текст. Пиша от "Playa de Chambao", подкрепен от прекрасно време, страхотен плаж, кристално море и приятните хора, които са около мен. Затова съм на къмпинг. Корал.
Необходими принадлежности: палатка, спален комплект, храна, напитки, лекарства, козметика (но и без нея се изкарва) и липса на грандоманщина.
8:00 Вече страховито препича в палатката. Отварям я и продължавам да изтрезнявам до 12 часа.
12:00 - 20:00 В този интервал се редуват събиране на тен, обливане на тялото със сол, спомени за Ейми Уайнхаус на бара, коктейли. Почти не ям. Това, което докарва усмивката на лицето ти е, че няма помен и от гъч на плажа.
Около теб са все къмпингари, които удивително много приличат на роднини помежду си заради къдравите им коси. Всички се забавляват алтернативно. Няма го нито комерса, нито тежкия ъндърграунд.
Също така ми е чуждо белязалото ни като лоша дестинация застрояване. Както и високите цени. Мястото за палатката ни излиза по 10 лева на ден. Така че това иначе голямо перо от отпускарския бюджет го отписвам. А на бара или в кръчмите в Лозенец е доста прилично положението с цените.
Липсват и пияните туристи, на които всеки асфалт им е синоним на легло.
20:00 (Не се запомня). Следва душът, който е прекалено освежаващ и едва ли не потиска всякакви любовни трепети, защото се комбинира с вятъра. Но пак се прекарвам в приличен вид.
Прескачам директно на купонясването. Прекарването ми ще го запомня с едно страхотно и едно покъртително изживяване. Първо с добрата нощ: Рожден ден в Арапя на плажа. Джип с колони и една крушка, за да не е като без хич, се грижат за настроението на над 150 души, които са научили за партито на принципа "от уста на уста".
Музиката е алтернативен микс от хип-хоп и електро суинг. Това беше един от най-големите фотоалбуми, запечатани в главата ми. Всеки се забива с някого и танцуват до сутринта. Онази банална част с хотелските стаи е аут от концепцията. Накрая спим в колите, за да изтрезнеем поне малко и да се прибираме по палатките.
Лошата нощ беше в един баш бар в "Градина" (или по-скоро пишман бар), който освен с хубавата музика не можа да се похвали с нищо друго. А тя пък беше крайно недостатъчна, за да се отбележи прекарването като задоволително.
Барманите се отличаваха с олимпийско спокойствие и мудност, а посетителите с арогантността си и вирнатите си носове, сякаш дори небето им е граница. Тогава изникнаха миналогодишни спомени на компанията ми за бито от охраната на бара момче, което е легнало на шезлонг пред заведението, без да е клиент.
Сега пък двама шкембелии упорито се стремяха да ни развалят престоя, като се включваха с реплики "Ш'та цилуна по устата." и "Пушиш ли тривичка?", а междувременно надничаха в тоалетните и крещяха. Накрая завършваха с "Нали са изсра, ма, к'ъв ти е проблема?".
Забранявам си масовите сцени. Пропускам и Spirit of Burgas. Но същата вечер не пропускам много по-енергизиращо електро в "Chambao" и не съжалявам.
Като цяло къмпингарстването си има и своите минуси. В началото хигиенните навици са още на градско ниво, затова предпочиташ да се възползваш от банята в бунгалото на познати. Но после и този каприз минава.
Все още не ме е погнал коварния вирус, отличаващ се с трепет в корема, който после прераства в повръщане тежка категория, 24-часов сън и интензивно потене. Но на следващия ден си пушка.
И най-големият плюс на Корал е, че оставаш докато ти стигнат парите. Няма планове, няма гърли на токчета и мачовци по ризи, Facebook и телефон се ползват веднъж на минимум 2 дни.
Спокойните вечери се изразяват в огън на плажа, потни бири, задушевни разговори под луната и падащите звезди. Тогава си пожелаваш късметчето "Любов" от бара, което ти се пада всеки ден, да се сбъдне.
