Какво българите мислят за чужденците

Tози път вдъхновението повя откъм моя "прозорец" към България - телевизора. Значи, цъкам аз новото вечерно шоу по bTV и хоп! - ето ти го Азис на диванчето при Николаос Цитиридис. Не е на токчета и с пискюли на зърната, както аз го харесвам - олд скуул драг куин, а с достолепна гъста черна брада и космати гърди. Но пак си викам: "E, браво, ще стане шоу". И наистина - хвърчат смешки, къде импровизирани, къде не, даже може да се каже, че е забавно.

По едно време водещият решава, че ще показва на плазмата негативни изказвания във „Фейсбук" и Азис трябва да познае дали са били отправени към него или към Цитиридис. И тогава Азис казва нещо от рода: "То и двамата не сме чисти българи и не знам как ще си разделим хейта".

Васко, малко си в грешка, братчето ми. Първо, "чистите" българи се хейтят един друг на общо основание за каквото само не се сетиш, и второ, "чистите" българи не хейтят някого наизуст, само защото е циганин, грък или войник на Империята с бял скафандър.

Да, има известна неприязън към определени нации и раси, но тя се проявява най-вече по време на международни футболни мачове и конкурса на Евровизия.

Ако беше иначе, нямаше и пръста си да мръднем да спасим 48 хиляди евреи от хитлеровите мераци да ги опържи. Както и да обявим наполовина нигерийско момиче за "Жена на годината".

Бяха времена, когато се радвахме на чужденците като на първо кокиче през пролетта и на златен зъб в уста. И да не казвам голяма дума, ама направо си бяхме чуждопоклонници. Само ни дайте чужденец и веднага му се покланяхме. Особено ако беше от Запада, понеже от рускоговорящи чужденци и виетнамски емигранти малко ни беше писнало.

Помните ли в "Оркестър без име" как "другарката певица" Рени моментално пристана на Джани Ломбарди, само като го чу, че проговаря на италиански? Не само Рени, всички мечтаехме да има някой чужденец, в който да се отъркаме. Искахме и ние като западняците да "пушим Кент и да ядем бонбонки тик-так".

В един момент обаче палачинката се обърна, но не падна в тигана, а се залепи за тавана. Изведнъж чужденците вече не бяха толкова куул, за каквито ги имахме. Мисля, че престанахме да ги харесваме безрезервно, когато видяхме първия английски турист, припаднал от пиене на улица в Слънчев бряг, върху когото се облекчава друг, все още в съзнание, пиян турист от Холандия. И се запитахме такива ли са наистина, или само когато са в ролята на Гъливер в страната на лилипутите?

От всички теми, които изискват да се правят генерализации, за да се стигне до някакви обобщени изводи, тази е възможно най-неблагоприятната, понеже да сложиш всички чужденци под един знаменател е, меко казано, дебилно. И затова реших да карам по нации, с които българите традиционно имат най-близък и чест контакт.

Американци

По подразбиране ги харесваме. Звездния си статут получиха още в годините, когато кока-кола и дънки Levi's се купуваха само в корекомите и оттогава, въпреки хилядите изгъзици, които сътвориха в международен мащаб, продължаваме да се отнасяме към тях с нотка на обожание.

А и познаваме (макар и задочно) повече хора от Холивуд, отколкото има в половината "Люлин", и които изглеждат далеч по-симпатични и секси от тези в софийския квартал. Доколко обаче американците са свестни като хора, към момента сме раздвоени в преценката си, понеже от една страна имаме Доналд Тръмп, а от друга - Киану Рийвс.

Има и нещо друго. Толкова много емигранти се върнаха в България през последните две-три години, че аха-аха да престанем да вярваме в американската мечта. Но тогава се появява някой като Димитър Маринов ("Зелената книга") и ни припомня защо нацията им не само на хартия е (все още) толкова велика. Ама пък иначе много работят, бе! Чак е досадно.

Французи

Високомерно го раздават, но понеже не са ни набивали канчето в никоя война им прощаваме превземките. Напоследък от разстояние им се радваме колко са последователни в омразата си към Макрон и кабинета му. И ние пробваме, но не толкова спектакулярно, сигурно защото жълтите жилетки не достигат, а катаджиите не си дават техните.

От приятелки (и един приятел), които живеят в Париж, пък знам, че французите, особено по-младите, не стават за гаджета. Затова голям успех на любовния фронт жънат най-вече младежи с имена като Махмуд, Хакан и Звонко.

Англичани

Много българи имат проблем с разграничаването на отделните нации, които съжителстват под короната на Елизабет II, затова за тях всички са "англичани". Една подобна уравновиловка би възмутила крайно уелсци, шотландци и ирландци (да не говорим, че би наляла очите им с кръв), но това е положението.

Многобройната българска диаспора на Острова смята англичаните за долни пияндурници и мързеливци, които и пръста си не биха мръднали да свършат някаква работа, ако наблизо няма поляк, пакистанец или българин да я свърши вместо тях.

Не съм живяла във Великобритания, така че не знам доколко това е истина, но подозирам, че впечатленията на сънародниците ни не са набирани от живота им в скъпарски квартали като Кенсингтън, Найтсбридж и Уест Бромптън.

Руснаци

Няма по-вресливи и арогантни туристки, налазили ол-инклузив хотелите по Черноморието, от рускините! Независимо по кое време на деня да ги засечете, ще забележите, че в детските колички, освен омазани със засъхнали сополи хлапета, возят и по една-две бутилки водка.

Може и да звучи като преувеличено клише, но това си е самата истина. Свадливи са и честно налитат на бой, ако друга майка е дръзнала да се оплаче, че детето им е забило кофичка с мокър пясък в главата на нейното.

Иначе в България русофилската агитка е традиционно силна и многобройна. Моята физиотерапевтка, например, е толкова отдадена духом (а сигурно понякога и тялом) на Русия, че и насън да я бутне човек, започва да пее Висоцки и да рецитира Лермонтов.

Гърци

Взаимоотношенията ни с южните ни съседи винаги са били сложни, движейки се енергично между двете крайности по емоционалната ос love - hate. "Лав" е когато им ядем октоподите с чеснов сос, пием им узото и се поклащаме лекичко върху дюшек на плиткото в Егейско море. "Хейт" е, горе-долу, през останалото време.

Италианци

Ако се наредим българин-италианец-българин-италианец, ще бъде трудно да се прецени отстрани кой какъв е. Така че италианците ги третираме, малко или много, като "наши" хора. Дори по-"наши" от гърците, макар че географски и исторически от Ботуша ни делят повече километри и по-дълги исторически хроники.

Освен това всички харесват Лео Бианки. Е, вероятно има служителки в Института за български език към БАН, както и редовни зрителки на предиобедното шоу, където Лео има готварска рубрика, които му се дразнят, че казва "доброто момчета" и "изкам" и биха апелирали за свалянето му от ефир, за да престане "гаврата" с българския език.

Норвежци и холандци

Излишно е да казвам, че в момента и двете нации са в дълбока немилост. Отвличания на деца, педофилия, мъжеловство - всичко това е на техен гръб. Едва ли на някого му пука, че норвежкият полярен изследовател, на когото е кръстен един от големите софийски булеварди - Фритьоф Нансен, е измислил специален документ, т.нар. Нансенов паспорт, благодарение на който през първата половина на миналия век хиляди български бежанци са успели да отърват кожата и да пътуват безпрепятствено по света.

Имиджът на иначе примамливите за емиграция северни страни е (безвъзвратно?) сринат от многобройните "свидетелски" показания за насилствено извеждане на български деца от домовете им и въдворяването им в хомосексуални семейства. Някои от които чернокожи!

Очакваме в най-скоро време Анджелина Джоли да излезе с проект за продуциране на филм, в който самата тя играе топ служител на FRA (Агенция на ЕС за основните права), която заминава за Осло, за да разследва случай за отнето от родителите българско дете на име Тор Трендафилов Хаджипетров.

Македонци

На покойния Тончо Жечев приписват мисълта: "Каквото и да кажеш за Македония, все ще сбъркаш". Затова аз мъдро ще си замълча.