Не знам дали сте забелязали, но София се пълни с чужденци през уикендите. Щъкат усмихнати световни граждани и очаровано преоткриват артистичния хаос на столицата. Преди две седмици, на метростанцията при хотел Шератон, попаднах на група млади момичета от Израел, които се опитваха да намерят „дъ стрийт Витоша уид ол дъ шопс енд ресторантс".
Сигурни са, че лелката, която продава билетите, ще ги упъти. Логично - навсякъде по света хората, извършващи тази услуга, го правят. Да, но не и гордата българска лелка. Поглежда косо над очилата момичето, осмелило се да й заговори на английски, намества се авторитетно на стола и заявява „литъл инглиш, спик бългериан". Туристката обаче не разбира, че от нея се очаква да проговори на международния български език. Затова повтаря отново, по-бавно, по-отчетливо и все така на английски, че търси „стрийт Витоша".
„Литъл инглиш, бе, момиче! - контрира я лелката от метрото. Айдееее, като ше ми идвате в страната, ше се научите да говорите на български!"
И тъкмо да запречи отвора на гишето с парче картон като знак за приключване на разговора, нещо в нея се сломява и тя началнически изтриса: „Ласт стоп събуей Витоша! Файв тикетс, ейт лева"
Девойките припряно почват да ровят из раниците си и да вадят метални монети, докато аз ясно осъзнавам, че бойната служителка зад гишето е решила да отпрати цялата им група директно в мол „Парадайз", вместо да им каже просто да излязат от подлеза.
„Извинете, отпращате ги на грешното място, момичетата търсят улица Витоша, а не спирка Витоша!", необмислено влизам в диалог с билетопродавачката.
„Ма като сте толкова наясно, упътете ги вие, бе, госпожа! Аз да не съм екскурзовод?! По цел ден ми се точат нек'ви с раници и карти. Вместо да си върша работата, ше им се обяснявам кое къде е!", изригва гневът откъм килийката й.
Последва кратка, но огнена престрелка между мен и нея на тема „колко е важно късането на сини билети от ролка, сложно ли е да се посочи наляво към стълбите за изхода, трябва ли българите да говорят чужди езици и чий го дирят туристите в плашещо негостоприемна страна като нашата".
Обладана от идеята да оправя излъганото впечатление за клишето „българско гостоприемство", вгорчено от служителите на софийското метро, повеждам момичетата към Витошка. На повърхността им давам бързи указания кое къде е, провеждам кратък инструктаж относно сигурността на вещите им и доволно им пожелавам да се наслаждават на града.
Те се впускат из улиците на София, а аз се моля лелката от метрото да не се е мултиплицирала в други градски персонажи, на които клетите чуждестранни туристи могат да попаднат. Моля се, ама не би!
Петък следобед, Самоков. Клон на френска банка, разположен на ъгъл и видим още с влизането в града. Двама русоляви младежи със сандали и раници като гардероби плахо пристъпват пред вратата. Смущението им е видимо, затова спирам да ги попитам мога ли да помогна. Оказва се, че търсят как да изтеглят определена сума пари и когато съзряли логото на банката, към която са личните им сметки, логично се втурнали към офиса й в града.
После обаче се появил проблем - „дамата" вътре им говорела на български и не разбрали точно какво им казала. Затова сега стоят пред вратата и се опитват да дешифрират посланието й според оскъдните си едноседмични познания по български език. Става ми жал - няма как да знаят, че тук трябва да са доволни и на това, че не са им отвъртели по някой и друг възпитателен шамар. Затова отново решавам да се боря за имиджа на България като туристическа дестинация и усмихнато влетявам в банката.
Иззад гишето ме отстрелва девойка с униформа, силно опъната в опашка коса и гигантска сюнгероподобна уста, която абсолютно самостоятелно се движи във всички посоки, в които разтегливата розова дъвка се опита да я отведе.
Поздравът ми увисва в пространството. Така или иначе у нас рядко отговарят на „добър ден" от непознат, сякаш за всеки отговор държавата им отнема по десет лева от заплатата.
Продължавам да се усмихвам и понечвам да изясня казуса на русолявите момчета, които предвидливо стоят навън и като гаврошовци надничат зад прозорците на банката.
„Знаем какъв е случаят, госпожо, ако смятате да им адвокатствате, няма нужда!", категорична е гореописаната госпожица.
„Смятам да им помогна - казвам - не им е станало ясно защо не могат да изтеглят пари от банката тук".
„Ми щото ние не сме банков клон, където това може да стане, затова!" - тросва се девойката и важно сключва ръцете си пред гърдите.
„И защо така?", тихо любопитствам.
„Ама Вие сте много интересна - то си пише на вратата с ей такива букви, че сме само за кредити, не е ли ясно?". Банкерката вече е порядъчно изнервена от желанието ми да уточня подробностите по случая. Спокойно й обяснявам, че надписът е на български, а и нищо не пречи да обяснят на чужденците това, вместо да ги оставят да се щурат като мухи без глави пред вратата.
Тук вече сериозно настъпвам българската гордост на девойката, която ме фиксира с очи и отсича: „Аз мога да им обясня, но те не говорят български!" Явно я поглеждам доста учудено, на което тя отбранително реагира: „Все пак сме в България, нали?!"
„И все пак сте и чужда банка, нали" упорствам аз. „И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това"
Ако гневът, който прочетох в очите й, можеше да се материализира, вероятно щеше да се превърне в клада, на която бавно и на шиш би ме изпекла, барабар с всички неговорещи на български чужденци, осмелили се да прекарат един уикенд на наша територия. Момчетата пред вратата също усетиха покачването във волтажа наоколо и влязоха да ме „спасят". Госпожицата взе да пръхти зад гишето си, премести шумно няколко папки, след което се хвана за телефона си и заобяснява на някакъв Добри, че всякакви луди идват в банката и направо й е писнАло на..гъ... на шапката.
„И к'во като са чужденци", я чух да разтоварва напрежението си след минута пред останалите служителки. Те, водени от чувство на изначално и принципно съгласие с шефката пък, кимаха състрадателно с глави, цъкаха с език и повтаряха „не им кОси" и „що им се връзваш".
Аз и двете момчета напуснахме банката, отидохме до банкомата две преки по-надолу и свършихме работа. Не преведох в подробности диалога си с представителката на тяхната банка - и тук ме досрамя.
Дори тайно им завидях, че не говорят български - така естествено се спасяват от цветистите пожелания и словоизлияния на гостоприемния средностатистически български служител към туристите, дошли да изхарчат някой лев в китната ни родина.
„Некст тайм уи хев то спик българиан", усмихва се едното момче с раницата.
По-добре да няма „некст тайм", мисля си аз...
Марето има навика да представя художествени измислици за уж реално случили се ситуации, ама след: "Литъл инглиш, бе момиче" спрях да го чета. Само да вметна, че в Испания почти никой не говори английски, дори в курортите, дори и в доста добри ресторанти. Италианците също не са от най-англоговорящите... Само да вметна, че не съм в БГ, преди някой да ме контрира, че аз пък колко ли стм пътувал, та да знам... Та, Маренце, дъвчи нещо друго, душа, т'ва не върви.
което си е вярно си е истина, както казвахме като тинейджъри. абсолютна простотия и неграмотнотст от страна на милите ни съграждани и това не е проблема, проблема е, че се гордеят с простотията си, по странно стечение на обстоятелствата ползвам 3 езика понеже смятам, че за 21 век това е най-малкото, което е изискаването към цивилизивания човек, и с интерес забелязвам ка чужденците се впечатляват, когато им отговарям човешки и културно и им разяснявам нещо.Тази статия ми обясни защо, аз се чудех какво толкова се впечатляват, все пак 21 век сме, Българив е в Европа, какво толкова да ти отговорят европейски, то се оказа, че е чудо.
цезар и марийка, мани я Клеопатра, тя не е знаела английски. Да не забравяме и кенито, келта. Ето кой ще ни умие очите, да не се излагаме пред чужденците. А те, учудени и умилени, че и между тъмните балкански субекти се срещат такива новатори на 21 век, говортещи по 3 езика, в рязък контраст на българската простотия и неграмотност. Апропо, за неграмотността. Преди години ми се случи да превеждам серия писма от няколко моми англичанки, за които биха ги изхвърлили от английската гимназия като кирливи котета. Не дошли от Джамайка или Нигерия, а внучки на англичани, родени, расли и учили в Англия. Достойни събеседници за цезар, марийка и кенито. Вече свидетелствах, че във Франция отказват да говорят английски, макар че го разбират, особено младите. А за франкофонията на българите има свидетелство още от Кур дьо Мюрвил, премиер при де Гол. След визита в България разказал на генерала: Движим се по междуселски път. Задминаваме каруца със сено, на нея двама селяни. Единият каза: "Жиопре." Другият отговори: "Уй жиопре."
Според мен акцента би трябвало да е не владеенето на чужд език, а желанието да се упъти някой турист. Бидейки туристическа дестинация, заради евтините полети е задължително да има хора с чужд език, или поне с желанието да помогнат. Ако щете, да се направи транскрипция на БГ с 10 фрази на английски, френски, немски и италиански да речем, за да може да има някакъв резултат. В държава с таксита "копърки", сърдити и неотзивчиви лелки/кифли, не чак толкова развита инфраструктура и т.н е хубаво да мислим за нарастващия поток от чуждестранни туристи и как да им направим престоя по-добър. Съответно и да им вземем парите, но доброволно. :)
Съдейки по нивото на грамотност на коментиращите е очевидно, че българите трудно се справят с българския, какво остава за чужди езици...
Нивото на грамотност в коментарите показва, че българите трудно се справят с българския, какво остава за чужди езици...
Коментарите са написани по-грамотно от статията...
„И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това" Я стига глупости. Да се срамувам, че не знам друг език. Трябва ли да се срамувам, че не мога си сложа сам пломба на собствения си зъб?! Цяла статия за това колко лоши хора има. Леле нищо ново. Отвратителни и отвратително прости хора работят на обществени места, всички знаем това. Да не забравяме факта, че са прости и като работят повече с клиенти стават още по - прости и злобни защото не ги кефи работата ама няма какво друго да правят. Ще тормозят защото само това могат. И тия израелски туристи като ги знам колко са "готини" хора....
Явно, г-жа Касимова ужасно страда от комплекса "да не се изложиме пред чужденците". Нима хората, които идват от Зап. Европа или Америка, са с нещо повече от нас? Оставам с убеждението, че авторката се опитва да внуши точно това. Във Франция буквално единици говорят друг език, освен френски. В центъра на Париж, на "Шан'з Елизе", в едно кафе, където 1 бира е 15 евро, сервитьора изобщо не си прави труда да говори на друг език, освен френски. В ресторант, близо до Нотр Д'ам, едвам еспявам да поръчам, щото толупа знае само френски. Да питаш някой на улицата на английски, руски, немски - все тая - пак ти ломотят на френски. Изобщо, във Франция говорят френски. Пробвай да говориш на друг език, освен английски, в Англия. Или на унгарски в Унгария (е, там поне често знаят немски). Или говори на английски във Виена - единици ще ти отговорат. Та, така. Защо тогава ние да се срамуваме? Ти се срамувай, г-жо Касимова, заради своя трудно прикрит комплекс за малоценност.
Естествено, че е добре да се знае английски език. Изобщо не мога да повярвам, че съществуват хора, които са на обратно мнение.
Знаенето на поне един език, освен родния, е въпрос на култура. --- Ами не, въпрос на необходимост и желание е. Ако няма никога да използваш чуждия език, за какво ти е? (Бях част от техническия екип на телевизия, в длъжностната ми характеристика беше вписано владеене на английски език, а колко пъти използвах въпросния английски език? Доста, всъщност - за да превеждам материали за журналистите, не и за да върша своята работа - а аз бях техничар, не преводач, просто разни хора, които си бяха писали в сивитата, че знаят перфектно чужд език, знаеха на Марко опинците. То това е големият проблем с владеенето на английски, всъщност - в днешно време всеки, който знае "Йес" и "Ноу", се пише от средно напреднал нагоре.) Въпрос на култура е да не унижаваш публично човек, защото не е свършил нещо, което не му е работа да върши, и да не коментираш като някаква каксийка нечий външен вид, когато се опитваш да бъдеш висококултурна филоложка.
Виж, драконче, когато се изхождаш по нещо от което разбираш, си точен. Придържай се към това. Плюсчето е от дяда ти хаджия. Гьоте е казал, че чуждият език е оръжие в борбата на живота.
то за мен верно познатите ми викат, че живея в розовия облак, ма некси никога в тоя живот не съм попадала на подобна трагедийна ситуация...ни тук, ни къде да е другаде. мисля си, че човек требе или да е най-големия карък, че да преживее онуй, дето е преживяла и видяла авторката, или да има някакво изкривяване на възприятията... както се вика - кофти ралта и в двата случая, съчувствам!
Е защо да не е знаела английски билетопродавачката? Ами "литъл инглиш" какво е? Нещо на китайски ли? Ами "ласт", "събуей"? Макар че не и е работа да знае езици, все пак жената е успяла да обясни с няколко английски думи, че е зле с този език.Силно се съмнявам, че билетопродавачи в западна Европа ще могат да вържат и това. Разбира се, че е добре да се знае/владее чужд език, но не за да не се посрамим пред някакви си, а защото това отваря нови хоризонти в процеса на познанието. Както ни учеха навремето - владеенето на чужд език е ключ към още една врата. Но да се "знае" или "владее" чужд език съвсем не е достатъчно да можеш да упътиш някое франзе как да стигне до кенефа ... пардон, банката на еди коя си улица. Това означава да можеш без проблем да четеш в оригинал, да говориш свободно по разни теми. А за да се стигне това ниво се изисква много труд и време. Не става с един два изкарани курса. Замислих се, обаче, дали ако преди 4-5 века англичаните разсъждаваха така, както ни се внушава от нравоучители като авторката, езикът им днес щеше да е толкова популярен, че на практика да се счита за международен. Ако посърваха от срам, че им липсва елементарна култура, защото не знаят китайски като търгуват с Китай, или че не знаят индийски..... , а могат да говорят само и единствено на някакъв си прост английски... ? Мислих и стигнах до отговора, че въобще не са разсъждавали така.
Те /англичаните де/ и американски не знаят.