Вече ви описах компанията в затвора. Мога да ви разкажа доста неща за тях, за глупостите, които продължих да правя в затвора и след това. Не бях сам, погрижиха се за мен.
Сега съм на свобода, с опростени грехове, никой не ме търси, никой не се интересува от мен. Щастлив съм, защото съм с двамата ми сина, две прекрасни деца, майка им ни изостави и тръгна да търси щастието си, не искам да ми вярвате, не търся популярност. Аз съм между вас, може би ме срещате на улицата.
Затворите не превъзпитават, пък и аз не съм чувствал вина. Имате време да направите равносметка, ако сте достатъчно интелигентни - ще сгрешите, защото ще мислите, ако имате инстинкт - ще се спасите.
Винаги съм вярвал, че интелигентният човек е този, който се съмнява в себе си. Това съмнение го спасява от грешки.
Аз не бях интелигентен, имах късмета на начинаещия, затова сега пиша тази история. Направил съм много лоши неща, много повече от описаното. Не намирам сили да разкажа за всички гадости, които съм видял, но за едно съм сигурен - не подведох себе си, когато трябваше да вземам най-важните решения. Сега, когато съм с моите деца, изпитвам страх всичко това да не стане част от техния живот.
Колко е лесно да сгрешиш, колко е лесно да подведеш хората, които обичаш.Никой не е забогатял от наркотици. Има само един край в този бизнес - смърт или затвор, аз съм изключение, защото никога не спрях да го възприемам като самоубийство. Аз се самоубивах всеки ден с това, което правя, живеех за момента, докато не видях първия си син.
Децата променят. Казват, че дори пилотите от Формула 1 стават по-бавни с една секунда, мен ме забавиха с една обиколка на земята. Върнах времето назад, възстанових ценностите си, сега пак съм сам, като в началото, но имам две прекрасни причини да се боря.
Не съм превъзмогнал, макар и след 10 години, усещането, че не можах да се докажа пред момичето, с което тръгнах преди години към Рая. Наричайте го както си искате.
Прочетох коментарите ви, но един човек ме посъветва да не споря с вас, нямах и намерение. За съжаление, тази история е истинска, имената, споменати в нея, също. Градът се казва Леон и е по пътя на Сантяго, знаете кога се е развивало действието.
Хората са различни, човешкият живот се променя за секунди, всяко необмислено действие, мисъл може да преобърне живота ви.
Мнозина може би мечтаят да изживеят подобна авантюра, много хора от вас приемат всичко с пренебрежение, защото си мислят, че са нещо повече... Може би е така, но знайте, че има хора между нас, които са преживели много, пътували и видели всичко, което един нормален човек не трябва да вижда.
Аз съм бил трафикант, удрял съм жена, унижавал съм хора, бил съм в затвора. Може би от това, което съм продавал, много хора са погубили живота си - буквално и преносно.
След затвора, независимо че имах цялото време на света за размисъл, излязох по-лош, унищожих хора, съдби. Един ден просто се уморих и си тръгнах, като Хуанхо, сега с повечето герои от историята сме приятели.
Всички сме далеч от това, което правихме, залъгваме се, че сме се променили, но съберем ли се, започваме със спомените. Нещата не са толкова сложни като във филмите, нещата са прости и лесни.
От пет години не съм докосвал кокаин, дори не съм виждал.
Майка ми беше на посещение в затвора, месец след като влязох. Само това ме накара да запазя дух и да изтърпя през цялото време. Истина е, че испанските затвори са като пансион, но са затвори, има порядки.
Не съм сигурен, че си направих правилните изводи, по-скоро не. Знам и че на вас тази история няма да послужи за нищо. Ние като същества сме създадени да се самоунищожаваме, да се мразим, да се убиваме.
Няма поучение.
