Съществува една мащабна, основополагаща тенденция в човешкото поведение и съзнание - да замаскира, да не забравя напълно, но да се утешава с фалшиви и измислени обяснения. За да боли по-малко.
Розовите очила на позитивното мислене замъгляват, но ни поучават как точно да променим живота си към по-добро. Правилата са строги - да не се отпускаш, да не се предаваш и колкото повече ти е кофти, толкова повече да се усмихваш пред огледалото. Понеже така задаваш на вселената позитивни послания.
Не знам дали на вселената й пука за нашия живот, но някакси е хубаво на нас самите да ни пука. Параванът на позитивизма вреди, но не защото в идеята да мислим позитивно има нещо лошо. А защото в манипулативната й масовизация има сериозна злоупотреба.
Да мислиш позитивно не означава да живееш като прилеп, който мижи срещу светлината, да вървиш винаги по сенчестата страна на улицата и да прикриваш зад очила и силикон трепетите на сърцето си. Означава да имаш силите да настояваш, че освен външната обективна реалност, има и друга - онази на нашите спомени и чувства, на нашите незадоволени и подминати мечти, надежди и желания.
Да мислиш позитивно означава да имаш куража да настояваш да разбереш какво се случва в теб и откъде идват страданията, защо се проваляш или разболяваш. Да вярваш, че щом всичко има причина, всичко си има и отговор и да поемеш отговорността да го търсиш и да осъзнаеш, че за да стигнеш до тук, ти самият не си могъл повече.
Страданието е, за да се страда. И не е позитивизъм пред лицето му да се твърди, че трябва да вярваме, че всичко ще се оправи. Това е цинизъм. Лицемерие е да втълпяваш на човек, на когото му се плаче, че трябва да се усмихва в огледалото. Нечестно е, понеже това отказва да признае правото на болката да я има и е садизъм, понеже го кара да се чувства още по-провален, когато нещата така и не се подобряват. Престъпно е, понеже е лъжа - не можеш да се смееш, когато някой умира.
Не можеш да подкрепяш някого да създава и развива фалшивата представа за себе си, която ще го доведе до лудост и да предлагаш опора на опита му в стремежа да се анестезира, да дисоциира още повече преживяванията и чувствата си от онова, което се случва.
Преди години, по време на един от стажовете ни в отделението по детска травматология на известна столична болница, много ме впечатли следното - едно малко момченце се събуди след операция, майка му понечи да го прегърне, а то я отблъсна и каза: "Мамо, ти ме излъга! Каза, че няма да боли, а мен ме боли. Боли ме ужасно."
В опита си да помогне и да облекчи страданието на детето си, тази отчаяна майка всъщност го беше излъгала. Не болката е толкова страшна - понеже тя показва, че нещо се случва и показва къде, а подмяната.
Подмяната, която превърна живота в индустрия и която ни приканва да забравим напълно кои сме, да се превърнем в поредица еднакви, впуснати в стремежа за идеалност. Напълно се забрави истината, че красотата не е в лустрото, а в различието и автентичността. Различието, което е нещо трудно за човешката природа.
И макар че ако питате творческите или интелектуално изкушени хора, те ще ви кажат, че винаги са искали да са различни, различието и другостта ни напрягат до ужас. От начина, по който човек когнитивно възприема новите стимули - като се опитва да ги "заготви" към нещо познато от опита, през това чуждият да ни се струва опасен, та до начина, по който се раждат стереотипите и се формират нагласите, човешкото съзнание функционира в непрекъснат опит да "премахне" непознатото и да го превърне в познато.
Да го класифицира, да откривателства, да пребоядисаме стените на апартамента си и да премахнем следите от миналия рожден ден, в който някой е залял стената с вино, праха - от времето, в което сме живяли там - будували сме, обличали сме се за първа среща, плакали сме след загубената си любов, да покрием със свеж цвят изложбата стенописи, създадена от порасналите ни деца...
Да премахнем следите - бръчките, белезите и стриите - тези маркери, че не сме вече същите, че сме други, защото е минало време, в което сме паднали, родили сме някого или сме отслабнали от напрежение. Различието ни плаши. То е ужас от очакването, неяснота или спомен, който бихме предпочели да забравим. Белезите на различието и промяната са страшни.
Твърдим, че най-хубавото, което се е случило с нас, е това, че сме станали майки. И хукваме в дерматологични клиники, за да премахнем белезите. Цял живот бленуваме по детството, а неловко покриваме белезите от раздрани колена. Толкова бяхме щастливи тук... и сменяме тапетите.
Напоследък навсякъде попадам на статии за мъжете и жените. Мъжете това, жените онова... От булевардни или лайфстайл издания до интервюта на психоаналитици. Мъжете и жените сме различни... Явно никога няма да спрем да си блъскаме главата над това - защо? Това е нещо като диетите и идеалното тяло - ако ядеш това, което искаш, трябва да спортуваш повече. Или... да не изглеждаш както искаш.
Вместо да приемем този прост алгоритъм обаче сме в състояние да издирваме непрекъснато чудодейни решения, които неуморно се провалят, защото просто такива няма. И много малко от нас могат да стигнат до изглеждащото непостижимо: "В живота си съм свалил 300 кг с диети. Снимам ли? Снимам. Оставете ме на мира да си ям с удоволствие" (Депардийо). А и не всеки от нас има пристойността да си го каже.
Апелът да мислим позитивно, сведен до булевардност в популярните книги, ни приканва да се отчуждим още повече от себе си и да се откажем да бъдем автори на собствения си живот, защото го представя в светлината на магическото мислене - ако вярваш, ще стане.
Истински позитивното мислене е не вярата в ирационални чудеса, за чиято липса да се сърдим на вселената, а вярата в нас самите - да изстрадаме страданието си, да намерим отовор на въпросите си, да помогнем на тялото си да оздравее като разберем каква е причината за нашите болести - да ги приемем като начало на това, ако е възможно, някога да се разделим с тях.
И да не зачеркваме историята си с измислици за себе си, а да намерим начин да обживеем собствената си кожа, да я заобичаме и да направим така, че тя да стои уникално на собствената ни уникална същност.
Леле Мале, имаш добри възгледи, които обаче не е хубаво да спазваш... някои си го просят... ;) "6. Опитите да натрапвам на другите своите убеждения и своя начин на живот. Обърни внимание на последното... " ---> Далеч съм от мнението, че искаш да натрапваш нещо. Просто "Тайната" е в голямо противоречие със статията. Ако някой се захване с "тайната", то язък за прочетената тук статия. И наистина все ще се намери някоя куха глава, която да попие грешно или твърде буквално посланието от филма и това може да доведе до проблеми за самия човек. Най-общо казано - не съм съгласен да се правят току-така препратки към такива филми.
Мче кой е казал,че е нужно да мрънкаш на околните.Обичам да си мрънкам сам на себе си примерно.Това си ме стимулира по някъв начин,но негативното мислене пак си го има.А много хора бъркат констатацията с мрънкането. Да констатираш,че са ни скапани пътищата не е мрънкане
Ben Dover Ти не мо'еш да караш, бе! Скапани му били пътищата
@Ben Dover, Точно на това мнение съм! Просто няма как да ни харесва всичко. Ако е така - край на развитието и усъвършенстването. Ако ни харесва всичко, то и политиците ще си живеят още по-спокойно Мнозина ще кажат, че в статията се говори за личностно харесване, но според мен, ако се вглеждаме по-често в общностните проблеми и помислим върху тях, то поне за малко ще забравим за нашите "терзания", а когато се върнем върху тях, може да имаме и решението. Въобще ненормално е, а и е малко егоистично, да се стараем винаги да сме в nirvana и да си затваряме очите, когато трябва да са широко отворени.
отиваш към точка 5 Хубавото на човека е, че винаги има право на избор! Винаги, освен кога да се роди... Статията е хубава! Но и тя съдържа неща, с които много хора няма да се съгласят. Не е ли така? Аз не съм съгласна примерно, че трябва да се плаче задължително на погребение. Има култури, където с песни, танци и веселби изпращат мъртвите, защото вярват, че отиват на по-хубаво място... Всеки сам за себе си решава, дали с Петров на Майорка или с майор на Петровка!
Леле,недей така.Има хора си надживяват децата.А,накарай ги да се усмихват ако можеш. Оня,прав си.То не е ли да четеш всеки ден "Маншон,полуоска и мъхеста брада" и класиката "Реглаж на мостовете на Медисън",все едно не си жив.Пък и друго си е така с кеф да понапсуваш де що майки на управляващите има.
Ето това е истината, Леле! Всеки има право на избор. Дали да е оптимист, песимист, реалист, некрофил, педофил и т.н. Всеки решава как да гледа нещата и по каква формула ще реши задачата. Именно затова предложената "тайна" ме отвращава - защото като в някакъв унес ми нашепват някакви мисловни модели, които не във всяка ситуация са приложими и адекватни. Carpe diem! То си има моменти на възход и падение, важното е да ги преживеем, а не да се вцепеняваме. Това има предвид авторката с идеята да плачем на погребение - да не се сдържаме. Ако на някой му се пее и танцува - пак да не се сдържа. Главната идея е да не се вцепеняваме.
Ben, ок, мрънкай си сам на себе си. Твоя воля. Дупки, пътища.. значи си цар да кoнстатираш очевидното. За друго иде реч, ама карай. Peace
По другата тема е, ама: "Графа е сред певците продуценти, които могат да се похвалят с реализиран проект с пари от ЕС. Новият му клип „Кауза пердута” е сниман с техника, финансирана от Брюксел. Проектът е на стойност 947 708 лв., от които безвъзмездно са му отпуснати 663 396 лв., пише „Монитор”." О, Боже, защо, защо! Е от това най-се притеснявахме вчера и ето сполетя ни и то..... Как да мисли човек позитивно, как?
Ааа Дилайт,много моля,тва за дупките беше офтопик.Инак за друго си мрънкам сам на себе си.Не,че нямам поводи и за радост де,ма си ми е кеф да си мрънкам.Мазохист съм,кво да праш.Е,вчера зъбарката вика - що не те боли?Е как да й обясня,че ми е се тая кво прай с тая проклета бормашина в устата ми
Бен, не го избивай на буквализъм! Плийз! За да си сложи цип на душата, човек трябва да има изградена ценностна система. Ценностната му система ще диктува, кога този цип да бъде вдигнат до горе или разтворен! Прекалено философски стана разговорът... ни мъ кефи
@ 24 ASDFG Много добре го каза!
Оня,искаш да ми кажеш,че са дали почти милион за тоя клип?Дето е сниман с телефон?И текста на песента му се е паднал от Зрънчо?УжасТ!
Леле,тоя израз с ципа на устата не мога го разбера.Щот се сещам за вица за оная, дето се искала да е девствена.Тва първо.Второ няма как да не го избивам на буквализъм щото нещата за които говорим са абсолютно монохромни.Или ти е тегаво,или си весел.Или знаеш как да управляваш живота си,или не.Малко бременна в случая не важи.
Вие сте ебати пичовете тука! Някой път трябва да се съберем в някой форум и да пообсъдим абсурдите, които ни заобикалят.