Време е да го осъзнаете: вие сте лош човек, ако изпращате детето си на частно училище. Не лош в смисъла на убиец, но лош в смисъла на "'човек, съсипващ една от основните институции на обществото, за да осигурите най-доброто на детето си". Така че, нека си го кажем - всъщност, сте доста лош.
Не че се правим на образователни експерти, просто обичаме да съдим хората
Поне на пръв поглед изглежда, че ако всеки родител изпрати всяко дете в държавно училище, държавните училища биха станали по-добри. Естествено, не веднага. Може да отнеме поколения. Децата и внуците ви междувременно ще получават посредствено образование, но това ще си заслужава, заради евентуалното общо благо.
Да, богатите може да си направят своя клика. Но богатите винаги ще намерят начинда измамят системата. Това не би трябвало да е аргумент срещу универсалния подход към държавното образование, поне не повече, отколкото е аргумент срещу изцяло платените здравни грижи.
Как би проработило това всъщност? Ами, просто е! Всеки трябва да инвестира в държавните училища, за да станат те по-добри. Не само да хвали определени училища или да инвестира чрез данъците, които плаща, а да инвестира с реалното си потомство от плът и кръв.
Вашето местно училище не струва, но вие не изпращате детето си там? Тогава това е нещо лошо, което абстрактно осъждате. Местното ви училище е скапано, но изпращате детето си там? Да се обзаложим тогава, че ще направите всичко по силите си да го направите по-добро?
А каквото и да си говорим, родителите имат много власт
В много училища, страдащи от безпаричие, агресивни родителски общности набират средства за програми за подобряването им, а мотивираните родители се борят с администрацията, когато учителите не си вършат добре работата. Всички, заедно. (Впрочем, забраната на частните училища не е отговор - трябва промяна на мисленето и морала, не на законодателството.)
Има много причини, поради които хората изпращат децата си на частно училище, и повечето от тях безспорно са лоши. Някои го правят за престиж. Или от лоялност към дългогодишни фамилни традиции, или защото искат децата им някой ден да работят на място, където се приемат само възпитаници на определени училища. Много други обаче избират частни училища по религиозни причини. Или защото децата им имат поведенчески проблеми, или затруднения в ученето, или просто защото държавното квартално училище не им се струва толкова "готино".
Повечето от тези причини не са нещо фундаментално. Или по-скоро, фундаменталните причини (проблеми с поведението или ученето, желанието детето ти да не е в посредствено училище) са точно мотивите, заради които всички би трябвало да избираме да отидем на едно и също място, вместо да бягаме оттам.
Може да кажете: "Вярвам в общественото образование, но локалното ми училище просто не струва"
Разбираемо. Вие искате най-доброто за детето си, но детето ви може би няма нужда от това най-добро. Ако можете да си позволите частно училище (дори и ако това означава да пестите или да вземате заеми), има вероятност детето ви да се оправи перфектно в нормално (тоест - скапано) държавно училище. То ще има подкрепа у дома (вие!) и всички предимства, които вървят с това да бъде ученик, чието семейство може да плаща за по-добро образование.
Точно това е типът семейство, който може да помогне смотаното ви държавно училище да стане не толкова смотано. Може и детето да не научи чак толкова много или да не е изправено пред толкова големи предизвикателства, но поемете си дъх и го преглътнете. О, ама то е надарено? Ами тогава гарантирано няма да има затруднения да се справи там.
Никой не твърди, че няма отчайващи училища. Моята гимназия не предлагаше разширено обучение по нищо и в рамките на четири години се наложи да прочета точно една книга. Нямаше дори футбол. Не скромнича!
Когато кандидатствах в колежа, бях отчайващо неподготвена. И без тази подготовка излязох от колежа - също без да съм научила много. Знаете ли всички тези важни книги, които всеки е чел? Е, аз не съм.
Не знам нищо за поезията, научих много малко за изкуствата, и моля ви - изобщо не се пробвайте да ме изпитвате на исторически дати. Не се гордея с неграмотността ми. Но какъв е ужасният резултат от нея? Справям се напълно перфектно.
Не казвам, че е добре, че съм получила кофти образование. Казвам, че оцелях в училище, както ще оцелее и вашето дете, което трябва да изтърпи липсата на разширено обучение по английски, математика или японски, за да може след 25 години да има разширено обучение по тези предмети за всички.
Родителите ми не ме изпратиха в това смотано училище, защото убедено вярваха в държавното образование
Изпратиха ме там, защото живеехме наблизо, защото не се вълнуваха твърде много от избора на училище. (Можете ли да си представите?) От това можете да си направите два извода, които ще ви направят по-добър човек: 1) Детето ви вероятно ще се оправи чудесно и без да е сред "каймака на обществото", така че не се вманиачавайте. 2) Вманиачавайте се малко повече от моите родители - ангажирайте се с образованието на детето си.
И не забравяйте, че образованието е повече от това, което просто се преподава. Колкото и да беше посредствено обучението в училището ми по езици, история, естествени науки, социални науки, математика, рисуване, музика и т.н., ходенето на училище с богати и бедни деца, от мнозинството и малцинствата, умни и не толкова умни, деца със свръх-консервативни религиозни родители и деца от горната прослойка на средната класа, всички ние имахме подготовка за живота и образование.
Четенето на Омир в девети клас е променило начина, по който възприемате света? Е, напиването преди баскетболен мач с децата, които живееха до училището, постигна същото за мен. Всъщност, това е и част от причината, поради която имам такива убедени позиции в полза на държавните училища.
Много хора около мен изпращат децата си в частни училища. И когато ги питам защо, това е отговорът, който най-много ми се набива на очи: "В нашия свят на горна средна класа, трудно е да не плащаш за нещо, ако можеш да си го позволиш, и мислиш, че то ще е от полза за детето ти."
Да, разбирам: искате изключителна програма по изкуствата, компютърна анимация и може би дори малко китайски или японски. Искате цялостна образователна философия. Искате креативност, не преподаване само и само да можеш да издържиш следващия тест. Искате отлични спортни съоръжения, малки класни стаи и лично внимание.
Изненада: знаете ли кой друг иска всички тези неща? Всеки
Каквото и да смятате, че децата ви имат нужда или заслужават да получат от училището, приемете, че и родителите в съседния спален район искат. Не, не просто приемайте, че го искат. Правете нещо по въпроса. Изпращайте децата си на училище с техните деца.
Използвайте енергията, която в противен случай бихте похабили, за да извоювате място за детето ви в свръхскъпото и свръх-конкурентно частно училище, за да се борите за повече компютри в държавното училище. Използвайте връзките си, влиянието и парите си - всичко друго, което е на ваше разположение, за да направите местното си училище - това, в което изпращате вашето дете - по-добро. Не признавайте просто, че изпитвате либерални угризения на съвестта - вслушайте се в тях.
