Гъските са известни със свирепостта си, а Лорън и Рей, чудесните снежнобели гъски, които отгледах, не се оказаха изключение. Те са силни птици със здрави човки и остри нокти, така че прекарах по-голямата част от декември в чудене как, по дяволите, ще успея да ги хвана.
По едно време си мислех, че май ще избегнат фурната. Съпругата ми разви симпатии към тях - и перспективата за тяхното развитие в хранителната верига според плановете беше подложена на допълнително съмнение, когато местният касапин - точно той - й каза, че гъските се чифтосват за цял живот и могат да живеят до 20 години. Може би той просто се опитваше да ни продаде пуйка.
От уважение към храната
Бях обаче абсолютно непоклатим в убедеността си, че гъските са обречени на екзекуция. Отглеждането на животно за ядене ти изгражда уважение към храната - а аз съм напълно удовлетворен, че коледната ми трапеза е изживяла щастлив живот.
Казвали са ми, че единственият начин да се улови гъска, е да я хванеш здраво за врата и след това бързо да притиснеш животното до тялото, като удържаш крилата да не се разтворят. Но да се улови предпазлива гъска естествено е много по-лесно да се опише, отколкото да се направи.
Докато безуспешно тичах из градината в смешна гоненица, изведнъж ми проблесна нещо от една от книжките със стихове от детството ми, които ми е чела бавачката - за историята за "Goosey Goosey Gander", илюстрирана със стопанка на гъски, с боне на главата, която носеше здрава разклонена пръчка.
Как от закачалка приспособих "кука за лебеди"
Влязох вътре, порових се малко онлайн и открих, че модерният еквивалент на това приспособление е нещо, наречено "кука за лебеди". Нямах време да поръчвам такова, така че си направих собствено, огъвайки дълга равна закачалка около масивно парче дърво.
Въоръжен с това устройство, се промъкнах до Лорън и Рей, улавяйки ги една по една с куката и притискайки ги към земята, след което ги извадих нагоре и ги пъхнах в две големи кутии. Те размахваха криле и съскаха, но всичко приключи за секунди.
Често съществува изкушение, когато отглеждаш собствени животни, сам да ги заколиш у дома, на място, където би било по-малко травматично за тях - доколкото не би се налагало да пътуват. Това е изкушение, което е по-добре да избягвате, освен ако наистина знаете какво правите, тъй като ако нещо се обърка, травмата за тях (и вас) може да бъде много по-голяма.
Заколение за пет евро на птица
Аз откарах моите гъски на около 15 минути път до приятел фермер, който колеше собствените си гъски - и за 5 евро на птица моите минаха също под ножа. Краката на гъските бяха поставени в клуп, крилете бяха притиснати здраво под мишницата и след това с едно здраво дърпане и извъртане на врата нещата приключиха.
Мъжкият тежеше около 4 килограма и половина, докато женската беше 3.5 килограма - не рекордно тежки, но достатъчно добри за свободно отглеждана от начинаещ птица.
Мъжкият още стои провесен на кука и няма да бъде изкормен и почистен до Бъдни вечер, което означава, че би трябвало да има по-силен вкус от женската, която вече сготвихме и изядохме.
Гъските страдат от ужасно отрицателно отношение като хранителен продукт - с оплаквания, че "няма нищо в тях" и че са непростимо мазни. Когато изкормвах гъската, махнах всички вътрешни мазнини, които можах да намеря, и все пак от гъската ми се получи доста над половин литър мас, която източвах през интервали от половин час.
Но нима гъшата мас не се продава консервирана? Изчистих мазнината (смесете я с вода в голяма тава, леко я кипнете и я оставете да изстива в голяма тенджера, където мазнината се събира в плътна бяла равна маса, дълбока няколко сантиметра. След това я пречистете чрез ново подгряване) и я налях в затоплени буркани. Така че сега си имам шест буркана първокласна гъша мас, което означава забележителни печени картофи в следващите месеци.
И в смеската за пълнене е тайната
Заради количествата мас е задължително да готвите гъската върху пиростия - стойка, която я издига над тавата. Напълних птицата със смесица от нарязани на едро лимони, портокали и сушени сини сливи.
Със сигурност е вярно, че в гъската има доста по-малко месо, отколкото бихте си представили за птица с такива размери. Но пък е тъмно, сочно и със силен вкус. От една голяма гъска наистина би се получило първокласно ястие за шестима изгладнели хора. А от останалото ще се получи великолепно ризото за третия ден на Коледа.
Коледа може да се е превърнала в уморително предсказуемо занимание на отмятане на задачи, когато правите едно и също всяка година. Но пък отглеждането и сготвянето на собствена гъска със сигурност ще превърне тазгодишната Коледа в празник, достоен да бъде запомнен.
