Забравете за Уилям и Кейт. Забравете за Джордж и Амал. Идеалният съвременен брак е този между унгарската плувкиня Катинка Хосу и съпруга й Шейн Тасъп.
Да не би тази епична любовна история да ви е убягнала?
Преди 2012 г. Хосу е талантлива, но не особено забележителна плувкиня. На Олимпиадата в Лондон участва в четири състезания, но не печели никакви медали. Тогава тя предлага на приятеля си Шейн Тасъп да й стане треньор (по това време двамата все още не са женени).
Критичният Тасъп натоварва Хосу много по-интензивно. Кара я да участва в повече състезания, да вдига повече тежести, и често не прикрива разочарованието си край плувния басейн, когато тя не печели.
"Разбрахме се, че целта ни ще бъде никога да не се примиряваме с резултати, които са просто приемливи", споделя Тасъп за връзката им. "Ще продължаваме да се стремим напред, дори и да не успяваме, за да бъдем страхотни, изключителни, легендарни."
На Олимпиадата през 2016 г. в Рио де Жанейро, Катинка Хосу участва в пет състезания и спечели четири медала - три от тях златни. Тя е първият плувец в историята, достигнал сумата от $1 млн. като награди от състезания. Прякорът й - Желязната лейди, сега се използва за бранд спортно облекло.
Съюзът Хосу-Тасъп е екстремната версия на това, което хората очакват от брака през последните години, твърди проф. Илай Финкел от Северозападния университет в Илиноис. Той се опитва да установи как се е променила най-интимната институция на човечеството, след като отдавна вече не се възприема като задължително условие за зрялост, секс, гарантиране на икономическа сигурност или раждане на деца.
Финкел твърди, че съпрузите от XXI век търсят партньори, които да умеят да извадят на бял свят най-доброто, най-автентично "аз".
Мъжете и жените си търсят половинки, които могат да забележат потенциала в тях и - подобно на Микеланджело - да „открият" красивата скулптура в мраморния блок.
Това не означава, че съвременните съпрузи са освободени от брачните задължения, характерни за миналото. Все така очакваме стабилност, все така искаме страстна любов, все още имаме нужда от по-добри умения за родителство. Но това се смята за нещо стандартно, подразбиращо се. Продължаваме да приемаме брака си за център на любовта и страстта; продължаваме да възприемаме дома си като убежище от външния свят, но... брак, който постига тези неща, без същевременно да насърчава себеизразяването, вече се счита за недостатъчен.
Стратегията "Всичко или нищо" се опира на крайно различни примери - от психолога Виктор Франкъл до Кери Брадшоу. Финкел сравнява историята на брака с планина от нужди и желания, подобна на пирамидата на Маслоу. В подножието, в „базовия лагер" са икономическата и физическата сигурност, които се смятат за праисторическите мотиви за желанието ни да образуваме брачна двойка с някого.
На върха са себеизразяването и личностното развитие. Проблемът е, че колкото повече се изкачване нагоре към върха на планината, въздухът става по-разреден и двойките са принудени да полагат повече усилия, за да продължават напред.
Съвременните любовни партньори изискват един от друг да бъдат треньори, терапевти, защитници, но да си останат все така чувствителни, интимни и закачливи.
Двойката на Кание и Ким, чието лустро на слава и признание се възпроизвежда непрекъснато, е перфектната илюстрация на тезата на Финкел.
Нещо повече: чувстваме се длъжни да знаем от какво имат нужда партньорите ни във всеки един момент, и как ние, с нашите собствени проблеми и особености, бихме могли да им го осигурим. Този сложен баланс трябва да се поддържа в ситуация, в която имаме все по-малко свободно време за уединение с любимите си хора - ресурс, който предимно е запазен за децата, работата и смартфоните.
За сметка на това - когато се окажете на върха на тази планина, позитивите са огромни. Хората, които могат да бъдат едновременно проницателни като Карл Юнг, и мотивиращи като Йохан Кройф, имат по-щастлив и по-удовлетворителен брак в сравнение с другите двойки.
Бракът се е превърнал в доста по-крехка институция с течение на времето, но сега вече съществува съвсем различно ниво на връзка между съпрузите.
Финкел смело твърди, че обикновените хора могат да достигнат тази брачна нирвана.
Неговите предложения не са толкова революционни: опитвайте се да бъдете справедливи и обективни, когато спорите с партньора си; бъдете отговорни към половинката си; забавлявайте се; имайте доверие на партньора дори когато изпитвате съмнения; понякога снижавайте очакванията си за това, което той/тя може да направи за вас.
И, за Бога, намерете начин да отделяте повече време само един за друг.
За жалост Финкел не предлага решения за по-вредните сили, които унищожават удоволствието от брачния съюз - например, липсата на социална политика в подкрепа на младите семейства, несигурността за работни места при хората без висше образование, прехвърлянето на грижата за болните и старите хора върху семействата им.
Трудно е да стигнеш до върха на планината, когато носиш на гърба си толкова много други хора.
Но във време, в което почти няма единодушно съгласие за целта, бъдещето и формата на брака, този оптимистичен и базиран на научни данни опит на Финкел да установи към какво се стремят двойките, вдъхва добри надежди.
Така че запазете спокойствие и не се отказвайте от брака!
