Безумието на средната възраст

Това, от което всички мъже се боят повече от всичко друго, е да се превърнат в бащи от комедийни сериали: унили мъже в неадекватно облекло, седнали в креслото и изливащи гнева си срещу несправедливостите на съвременния свят. Не, това не може да сме ние. Или пък може?

Проблемът е, че мъжете изпадат в отричане на въпроса за остаряването. Според едно от последните проучвания само една трета от мъжете във Великобритания на около 40 години се смятат за хора на средна възраст.

Има по-голямо приемане на това понятие сред около 50-годишните, но ето ви храна за размисъл: 27% от хората на 70 и повече още се смятат за "средна възраст". Така че може би средата на живота е просто състояние на ума - но едно е сигурно: тя ще ни застигне всички.

И всички знаем, че тя е настъпила, когато чехлите, топлото питие в кухнята и панталоните с ластичен колан ни зоват. Не вярвате? Хората на средна възраст имат много повече общи черти, отколкото бихте си помислили.

ГНЯВ СРЕЩУ ЦАПАНЕТО

Като младежи може и да не сте изпитвали особено силни емоции на тема цапането и боклука. На кой му пука? Боклукът съществува. Някой ще го изчисти. Все тая. Примирете се.

След това един ден, без предупреждение, биохимическият превключвател се задейства. И от този ден нататък никога няма да оставите пластмасова опаковка да се въргаля по земята. Защо? Защото боклукът изведнъж има значение. Не заради това, което е, а заради това, което представлява. Той заявява: 'Не ми дреме.'

Боклукът е заслепяваща арогантност, комбинирана с абсолютна небрежност. Той може да ви вбеси толкова, че да се безпокоите за здравето си. Преди 5-6 години заедно с партньорката си и малките си деца, вървях по алеята край канала. Беше прекрасна неделя в средата на лятото, и гледах младеж изпи последната капка от кенче с напитка - и го пусна в коритото на реката.

Съмнявам се, че някога той изобщо се е сетил за това кенче след този миг. Само аз го помня, до наши дни, в пълноцветна картина и долби триизмерен звук. Психическото ми око още може да види дъгата, която кенчето очерта, докато се удари във водата.

Няма нужда да казвам, че не направих нищо. Можете да констатирате това и сами от факта, че не излежавам в момента 20-годишна присъда под строг режим. (Има много отлични причини, поради които мъжете на средна възраст не носят оръжие, и боклукът е една от тях.)

Как да се справите с тази заплаха? Екзекуцията би била най-простото решение, но превръщането на млад човек с глупави пиърсинги в кървящ труп само по себе си също е форма на замърсяване - и без съмнение е по-вредно аз околната среда от пускането на кенче от Diet Sprite в мръсен стар канал.

НЕГОДУВАНИЕТО НА ПЕДАНТИТЕ

Педантизмът може да ви сполети по всяко време - но обикновено е след 40-годишна възраст. 'Средната възраст се обажда,' казва един мой приятел. 'Току-що избухнах заради "помалко" и "незнам" в един сайт.'

На станция на метрото неотдавна чух съобщението: 'Когато се качвате на влакче на тази метростанция, моля използвайте всички налични врати.'

На практика можете да използвате само една от наличните врати, освен ако хората зад това съобщение искат от вас да изскачате и да скачате обратно вътре от влакчето през всички врати, докато не съберете пълната колекция.

Но дори и така да е, ако приемете, че обръщението е към качващите се като група, защо само "на тази метростанция"? На другите станции трябва ли всички да влизат през една и съща врата?

Отговор като този е технически известен като "негодуванието на педантите".

БЛУСЪТ НА БИРЕНОТО КОРЕМЧЕ

Може да сте тренирали през целия си зрял живот и да сте достигнали физическа форма, която да ви позволява да завършите трети на състезание по тичане с чувал, и да вдигате телефонния указател с уши.

Но в мига, в който спрете, дори за седмица, осъзнавате, че тялото ви въобще не е храм, а е един от тези самонадуващи се матраци, които носите на къмпинг.

Познавах един мускулест пич, който като навърши 45, се заседя за около половин час и - бум! - вече беше дебелак. При това не обикновен дебеланко, а огромна хриптяща планина, която сега се търкаля от една страна на друга в редките случаи, когато въобще помръдва.

Тези от нас, които никога не са се занимавали с каквито и да е упражнения освен да претърсват къщата за забравена кльопачка, изглежда качват килограми по по-бавен и комфортен начин.

Като млад бях слаб до степен на мършавост. Задникът ми беше толкова остър, че с него можеше да се реже бекон.

Но на всеки няколко години имаше изместване на тектоничните плочи на моя метаболизъм и качвах по 2-3 килограма - очевидно през нощта. Малкото, но стабилно бирено коремче се оформяше.

Или, както казват в Австралия: 'Вече си имаш покрив над бараката с инструменти, друже.'

ЧАРЪТ НА ОЧИЛАТА

Какво стана с Шейкин Стивънс?

Не съм сигурен, че ми пука толкова много, но онзи ден видях негова снимка на някакъв бенефис и бях приятно изненадан да видя, че изглежда почти същия, ако изключим факта, че носеше очила. Всички носят очила, рано или късно.

Добре де, не е задължително да четеш текста на обложките на компактдисковете, но очилата са си плюс, когато, както признава един мой приятел, вече не си правиш труда да четеш дребните инструкции по лекарствата и просто приемаш, че две таблетки ще са ти достатъчни.

Обикновено са две, нали? На всеки 4 часа? Не би трябвало да е проблем.

ПЛЕШИВАТА ИСТИНА

За съжаление има само един начин да се предотврати загубата на коса: кастрация (тестостеронът играе роля в оплешивяването). Плешивостта е въпрос на чист късмет, или по-скоро на липсата му.

Но тук се крие един по-дълбок проблем: ако оплешивееш, не само се налага да изтърпиш мъката да оплешивяваш, но също така трябва да показваш, че всъщност нямаш нищо против.

Това е двоен удар по голата ти глава. Непукизмът пред катастрофата е присъщ на мнозина, но за доста мъже нещо подобно вече е твърде много.

ПОРЦИИТЕ СЪН

Когато бях тийнейджър, имаше един говорител по телевизията - гигантски на вид, мрачен мъж с масивни торбички под очите, който четеше текстове за важни събития.

Спомням си как си мислех: никой не може да се чувства така зле, както той изглежда. Но сега се чувствам точно така - повечето сутрини.

Огромна пандемия на безсъние засяга хората на средна възраст. Никой не си доспива. Всички ние сме деца на този ТВ говорител, с торбички под очите от изтощение.

И гледаме назад към младостта, когато изглеждаше, че можем да спим колкото пожелаем. Можехме също да будуваме цяла нощ, ако искаме. Сънят беше предостатъчен: никой не казваше, че ще си го дели на порции.

Сега дори мисълта да будуваме по цяла нощ ни кара да се прозяваме. Така че си лягаме, след което не можем да заспим.

Ако по-възрастните хора спят по-малко, това е само защото инсомнията им е по-тежка. Някои просто не могат да откъртят веднага, след като си легнат; други се будят посред нощ; а един-двама души, подобно на пореден мой приятел, в крайна сметка застават на телефона на доверието в един бог знае колко часа сутринта, защото (както той казва) като не спиш, може поне да правиш нещо.

ДВОЙНАТА БРАДИЧКА

Достатъчно е зле, когато заприличаш на дядо си; дори още по-зле е да заприличаш на баба си. И да можеш да си носиш покупките от магазина до къщи в едната от брадичките си.

Американският президент, на който все повече ще заприличвам, като остарявам, е Ричард Никсън. Опитвам се да се примиря с това, но не е лесно.

ПРИВЕТ НА МЪЖКИТЕ ЦИЦИ!

Всички жени, които познавам, които са кърмили бебето си, се оплакват, че гърдите им са увиснали до пода. Но онзи ден в съблекалнята видях доста мъже на средна възраст - и да ви кажа, доста от нашите гърди също го правят.

Откъде идва всичко това? Ние никога не сме кърмили никого. Може би това е нашето наказание, че сме се обръщали на другата страна и сме заспивали, когато жените ни са давали на врещящото бебе да суче в 4 сутринта.

Не може да е далеч денят, когато на пазара ще се появи някакъв тип мъжки ситуен, предназначен да повдига и разделя.

Може би мъжете на средна възраст ще започнат да се гордеят, че имат по-добре оформени извивки от съпругите си. Само не ме молете да нося ниско изрязан топ, моля ви се.

НОВАТА ЖЕНА

В онези времена, когато можехте да пушите огромни пури на закрито и Роджър Мур бродеше из нашия малък свят като истински колос, великите мъже имаха метреси или държанки.

Сега ние вероятно бихме предпочели дума като 'любовница' или 'приятелка', или (това го чух със собствените си уши преди няколко дни и за малко да повърна) 'специална другарка'.

Естествено, тук сме в област дори отвъд клишето. Фактът, че някои мъже на средна възраст рано или късно ще се замислят дали да не избягат с някоя нова, и вероятно по-млада жена, се признава от всички.

Естествено, жените на средна възраст се чувстват отблъснати от това. Те са дали най-добрите години от живота си на тези кретени. Всъщност кризата на средната възраст е по същината си пристъп на паника. Боже, ще умра. Какво съм постигнал? Нищо. Какво ще оставя след себе си? Адски малко.

На кого му пука? На никого. Какво ще правя? Ще се направя на пълен идиот.