С речта си пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е показала, че България нито е в периферията, нито е в изолация. Това заяви българският премиер Румен Радев по време на заседанието на Министерския съвет.
"България е в центъра на политическия разговор за икономическата перспектива и устойчивост на Европа. И не като наблюдател, а като държава, която генерира решения със стратегическа стойност за бъдещето на Европа. Неслучайно България бе сред малкото страни, които бяха изрично посочени в доклада на председателя на Европейската комисия", коментира министър-председателят.
Думите му идват в отговор на критиките на опозицията към правителството за външнополитическите залитания към Москва и отдалечаването на страната ни от общия европейски курс.
Как обаче България попада в изказването на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, какво представлява лансираният от нея проект и въобще каква е ролята на страната ни?
По време на речта си Фон дер Лайен обяви, че се готви създаването на нов международен проект за свързаност, който да свърже пряко Южен Кавказ и Централна Азия с европейския пазар - т.нар. Среден коридор, като част от инициативата Global Gateway.
Тя цели мобилизирането на до 12 милиарда евро инвестиции с идеята да бъдат утроени търговските потоци и драстично да бъде съкратено времето за транзита на товари до 2030 година.
"За да превърнем това в реалност, ще организираме среща на високо равнище за регионалната свързаност с министър-председателя на България", са думите на председателя на ЕК.
Какъв е контекстът от думите на Фон дер Лайен?
Думите ѝ идват на фона на нуждата от партньорства за Европа, като отговор на "разрива в основаната на правила международна система".
Или казано с други думи - Европа има нужда от партньори, на които да може да разчита покрай войните, които заобикалят Блока, несигурността в отношенията със САЩ и всички останали геополитически предизвикателства.
"Според някои отговорът е да се действа самостоятелно. За нас обаче тази възможност не стои. Европа винаги ще играе водеща роля, когато става въпрос да се защитава основаната на правила система. Но вече не можем да разчитаме на нея като единствен начин да защитим интересите си. Или да изхождаме от това, че правилата ѝ ще ни предпазят от сложните заплахи, пред които сме изправени", коментира фон дер Лайен и допълва:
"В този нов свят трябва спешно да преосмислим партньорствата си. И да изградим световни коалиции за нашата устойчивост и демокрации. И за това също само Европа - със своя размер и мощ - може да поеме водеща роля."
Каква е целта на Global Gateway?
Global Gateway е общата стратегия на ЕС за инфраструктурни и свързващи инвестиции, през която ще се задвижи концепцията за изграждане на Средния коридор.
Идеята на Фон дер Лайен и ЕК е да се разширят стратегическите партньорства на ЕС и на Изток към Централна Азия. Инициативата има за цел да свърже директно Южния Кавказ и Централна Азия с европейския пазар, като това ще даде и нова връзка с Китай.
Подобен ход ще развие значително търговските пътища, а това на свой ред се очаква да доведе до трикратно увеличаване на търговските потоци и драстично съкращаване на времето за транзит на товари между Азия и Европа.
Всичко това цели да укрепи независимостта и устойчивостта на веригите за доставки на ЕС.
Какво представлява "Средният коридор"?
Средният коридор е мултимодален транспортен и търговски маршрут, който свързва Китай и Централна Азия с Европа. Той служи като стратегическа алтернатива на традиционните северен (през Русия) и южен (изцяло морски) коридори.
Коридорът предлага сигурен маршрут, незасегнат от санкции, в момент, когато ключови морски пунктове - като Червено море и Ормузкия проток - се превръщат в рискови зони.
Пътят преминава през:
- Китай и Централна Азия,
- Каспийско море
- Южен Кавказ (Азербайджан и Армения)
- Турция и Черноморския регион към пазарите на ЕС.
А първата европейска дестинация е България.
България ще използва Средния коридор, за да го свърже дигитално и транспортно с Коридор VIII (който свързва Черно море с Адриатическо море през Северна Македония и Албания). Това ще позволи на товарите от Азия, влизащи през България, лесно да продължават не само на север към Централна Европа, но и на запад към Балканите и Италия.
На практика, блокирането на традиционния "Северен коридор" (през Русия) дава на България историческия шанс да осребри географското си положение и да се превърне в незаобиколим логистичен център на ЕС.
Именно тази роля на страната ни е и причината Фон дер Лайен да спомене България поименно в речта си. Част от споменатите от нея 12-те милиарда евро за инвестиции (все още не се знае точно каква) се очаква да отидат за развитието на инфраструктурата у нас, за да може да поеме увеличения търговски потенциал от Средния коридор.
Ключови проекти
Тези европейски амбиции имат своето място като инфраструктурни проекти, заложени в Програма за управление на Република България за периода 2026-2030 г. на правителството на Румен Радев, обявена по-рано през септември.
Развиване на железопътната връзка Ямбол-Елхово-Лесово - нов проект, който ще осигури директна жп връзка с турската граница, проектиран специално за нуждите на Транскаспийския "Среден коридор".
Модернизация на черноморските пристанища във Варна и Бургас, които трябва да бъдат разширени и модернизирани, тъй като те са първата точка на контакт за товарите, идващи по море от Кавказ.
Развитие на мултимодалната свързаност между Егейско море, Черно море и Дунав чрез инициативата Sea2Sea и свързаните с нея трансгранични инфраструктурни проекти.
Планира се разширяване на логистичните хъбове и терминали (включително летище Пловдив), за да могат контейнерите бързо да се прехвърлят от кораби на влакове към Централна и Западна Европа.
Предвижда се и мащабна реформа в железопътния сектор, където правителството отбелязва, че има множество натрупани проблеми за отстраняване.
Има заложено и развитие на автомагистрала "Рила" към границата със Северна Македония, което ще подобри свързаността между автомагистралите "Хемус", "Тракия" и "Струма" и Коридор VIII, както и разширяване на автомагистрала "Тракия" между София и автомагистрала "Марица" с цел увеличаване на пропускателната способност, подобряване на пътната безопасност и транспортната свързаност. Целевият срок за приключване на подготвителната фаза е юли 2028 г.
За Румен Радев това е добра новина не само заради финансирането, но и заради възможността да се увеличи значимата роля на България.
На заседанието на Министерския съвет той подчерта, че срещата на върха за свързаност на Европа с Централна Азия и Близкия изток не само ще отключи значително финансиране, но е и "признание за нашата география".
"Това е израз на доверие към нашето правителство за политическата воля и инициативност, които допринасят за по-голяма ефективност на европейските политики и издигат ролята на България като важен регионален фактор. Сами си даваме шанса да превърнем географията ни в стратегическо предимство", добави Румен Радев.
Премиерът посочи още, че на среща с представители на строителния бранш са били представени не само приоритетите на правителството, но е било подчертано, че се работи с Европейската комисия, за да се даде друг статут на тези проекти.
"С нашата инициатива те стават незаобиколима част от европейската стратегическа карта за свързаност - транспортна, енергийна и дигитална. Искрено вярвам, че реализацията на тези проекти е важно условие за ускоряване на икономическия растеж, за справяне с демографските проблеми и за цялостна модернизация на страната ни", коментира премиерът.
В интерес на истината ролята на България за общата европейска търговия наистина може да се засили с отключването на тази инициатива за Средния коридор и това зависи от географското ни положение, а не от политическата окраска на Министерския съвет.
Надеждата е, че правителството на Радев ще успее наистина максимално да се възползва от този шанс за страната, а не да се опитва да играе сложни геополитически игри с неясна крайна цел.
