Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-красивият смъртоносен капан

Какво се крие зад магическите гледки на светещите пещери Снимка: Flickr, 2ll org
Какво се крие зад магическите гледки на светещите пещери

В началото те изглеждат като звезди. Виждаш ги, докато гледаш нагоре към тавана на наводнената, потънала в мрак пещера. Стотици сини топлийки. Когато очите ти свикнат с мрака, започваш да различаваш повече от тях и виждаш, че те са по-светли и по-плътно разположени от която и да е част на звездното небе.

И за разлика от светлините на небето, тези не са разположени на една плоска повърхност, а са разпръснати в пространнството. Някои от тези светлинки видимо са по-близо от другите и се движат, така че цялата жива картина изглежда сякаш леко се вълнува, докато лодката се плъзга под нея. Тези светлини не са астрологически, а ентомологически. Те са дело на светещи насекоми.

Определението "светещи насекоми" често се използва като обобщение за различни видове като светулки и полски ковачи. Насекомите в тези пещери обаче не са част от който и да е от тези видове.

Те са личинки, ларви на малки мухи. Излюпващи се от яйца, които биват снасяни на тавана на пещерите, ларвите образуват копринени "хамаци". Оттам те спускат надолу до 70 копринени нишки — изключително здрави и покрити с капчици лепкава слуз. Тези нишки, които висят надолу като завеси, представляват клопки за храна.

За да заложат примамката насекомите предизвикват химическа реакция в задните си части, която води до излъчването на синя светлина. Светлината примамва други насекоми, които се оплитат в нишките и в крайна сметка биват придърпани и погълнати.

След 6 до 12 месеца на изяждане на всичко, което успеят да оплетат в нишките си, ларвите се превръщат в големи насекоми, които нямат усти и никога не се хранят. Единствената им задача, в последните дни на съществуването им, е да се чифтосват и да създават следващото поколение от светещи, създаващи клопки ларви.

Тези светещи насекоми се откриват в тъмните и влажни кътчета на Нова Зеландия и Австралия, и маорите ги наричат "titiwai" - дума, която означава "светлина, отразена във вода".

Тази етимология е свързана с навиците им да обитават влажни и тъмни места, включително речни басейни, тропически гори и най-вече пещери като тези в Уайтомо.

За хиляди туристи тези места са атракция, където могат да наблюдават безплътната красота на живо звездно небе на закрито. Но за хиляди малки пеперуди, мушици и еднодневки, пърхащи в мрака, това са смъртоносни клопки.

Произходът на фаталната красота на тези насекоми е неясен, но можете да си изградите убедителна теория, като разгледате сродните им видове. Повечето от тях живеят и се хранят с гъби, някои изграждат лепкави паяжини, за да улавят ядивни спори. Подобни паяжини неизбежно, случайно са улавяли преминаващи насекоми.

Изкушени от този източник на богата на протеини храна, някои насекоми са станали хищни и са трансформирали паяжините си в люлеещи се "въдици" за улавяне на летяща плячка, каквато изобилства в тропическите пещери на Южна и Централна Америка, и Югоизточна Азия.

В региони с умерен климат като Австралия и Нова Зеландия обаче, където плячката е по-оскъдна, те са имали нужда от начин да привличат жертвите си. И това вероятно е причината те да започнат да светят.

"Това е нещо абсолютно уникално. Насекомите са толкова широка и разнородна група, че винаги ще откриете някое насекомо, което е постигнало нещо странно на база съществуваща структура", казва Дейвид Мерит от университета в Куинсланд.

Мерит изучава този вид светещи насекоми от години. За това време той е установил, че те контролират с голям финес светлината, като използват нервни клетки, водещи до генериращите светлина бъбрекоподобни органи. Ако ги осветите, те изключват собствената си светлина след няколко минути. Ако им дадете упойка, те ще светят много ярко, преди отново светлината да отслабне.

И ако им осигурите добри вибрации, те донякъде ще демонстрират въодушевление, светейки още по-силно.

"Има някои туристически обиколки в Нова Зеландия, при които гидовете умишлено удрят водата или стените на пещерата с надута вътрешна гума; като реакция на това полето от "живи звезди" започва да свети двойно по-ярко", споделя Мерит.

Той също така е открил, че те светят циклично. Дори в постоянния мрак на пещерата, откъснати от дневния ритъм на външния свят, те светят особено ярко около 18-19 часа, а през останалите светлината им е по-слаба.

Насекомите също така се синхронизират помежду си.

"Правили сме експерименти, при които ги изваждаме от синхронизация и ги събираме заедно - и те се синхронизират за пет-шест дни. Мисля, че увеличават до максимум светлината си за времето, когато има най-много насекоми, летящи в пещерата", разказва ученият.

Светлина тези насекоми създaват с помощта на две химически вещества, названията на които имат сатанинска етимология - луциферини и луциферази (от латинското "носещ светлина"). Когато луциферините постигнат химическа реакция с кислород в присъствието на луциферазите, се образува светлина. Светулките, медузите и много други луминесцентни насекоми светят на същия принцип, и всяка група има собствени специфични луциферини и луциферази.

Луциферазите са особено полезни за учените. Изследователите могат да ги използват, за да конструират клетки на не-светещи създания така, че те да светят, когато определени гени са активни, което им позволява да проследяват ракови клетки, да откриват вирусни инфекции и други. И тъй като различните видове луцифераза светят с различни цветове, колкото повече такива реакции се откриват, толкова повече неща учените могат да следят едновременно.

"Смятаме, че светещите насекоми имат интересна биохимична история, и се надяваме да е нещо, което може да бъде комерсиализирано. Но дори и да не е, пак е интересно и атрактивно! Какво по-атрактивно от организми, които генерират светлина? Когато се занимавате с тях, те са направо хипнотизиращи", казва Кърт Краузе от университета в Отаго

И наистина е така, когато човек види светлината им със собствените си очи.

В Уайтомо плавам под небе от живи звезди, образувано от модифицирани бъбреци на синхронизиращи се помежду си личинки, които се опитват да примамят други насекоми в смъртоносна клопка.

Истинската природа на тези светлини е странна и може би дори гротескна. Но те са достатъчно силни, за да осветят цялата пещера така, че да можеш да видиш усмивките на останалите хора, загледали се в това уникално явление.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените