Да започна с болезненото разкритие: аз съм 33-годишен девственик.
Девствен съм не по религиозни причини. Никога не съм чакал брака или "половинката си". При мен е въпрос на кофти късмет. Неправилни жени, неправилни моменти.
Моята история не се вписва в образа, който вероятно вече сте си изградили
Аз съм комик в Ню Йорк, и се подвизавам на сцена от 22-годишен. И съм добър в това. Някои вечери съм дори страхотен. Знаете ли какво правят комиците след шоу?
Пият, напушват се или правят секс. Правят го, защото и трите неща са лесни за осигуряване в нощните часове, когато свършва работното ни време. Излизал съм с жени от публиката неведнъж, но някак си нещата просто не се получават, и накрая се оказвам вкъщи и играя на конзолата.
Колега комик веднъж ми каза: "Невъзможно е дори за посредствен комик да не му скачат жените след шоу. А ти си добър, и никога не си спал с жена. Не знам как го правиш." Чудесно е да го знаеш: поне в една област на комедията, ако не друго, съм първопроходец.
Защо пиша всичко това? Защото знам, че има и други хора като мен. Припомних си това преди около седмица, когато 22-годишният Елиът Роджър се захвана да сее смърт с оръжие в ръка, заявявайки, че гневът му донякъде се дължи на факта, че все още е девствен. Той описва съществуването си като "мъчение". И донякъде мога да разбера това чувство.
Не само че никога не съм правил секс, но и никога не съм имал гадже. През целия си живот. Но ми се иска да бях казал на този младеж, че животът без секс е толкова мъчителен, колкото човек сам избере да бъде.
Не мога да кажа, че ми е било лесно
Всяко момиче, което някога ми е харесвало, ме е отхвърляло. Последното голямо отхвърляне бе на 29 април 1999 г. Бях още в гимназията, бях доста сигурен, че и тя проявява интерес към мен. Но бившият й приятел й каза, че аз разправям из училище, че тя вече е моя приятелка. На следващия ден тя ми каза да се разкарам и никога повече да не говоря с нея... пред цялото училище. Окей, не пред цялото училище. Само пред драматичния кръжок. И децата, наказани да остават след часовете. И танцовата трупа. И мажоретките. Абе, пред по-голямата част от училището.
Когато се разстроих, както нормално става, когато ти разбият сърцето пред тълпа от съученици, учител издърпа момичето настрана. "Внимавай, за бога! Не помниш ли какво се случи миналата седмица в Колумбайн?" И това ако не е комплимент.
Това обаче не й беше достатъчно. Това момиче ме набеди и за заплаха за бомба в училище. И се обади на майка ми, за да й каже, че е излизала с мен само защото ме е съжалявала. Дните се превръщаха в седмици, после в месеци, и осъзнах, че може би съм сгрешил. И тя никога не се е интересувала от мен. И всъщност никой не се е интересувал.
Това е най-болезненото
Защото адски ме измъчва мисълта, че никой, никога не ме е приемал като подходящ за гадже. Но пък, естествено, частта, за която хората предпочитат да говорят, е сексът. Когато си девствен до толкова късен момент, това безпокои хората. Те задават въпроси. Те те гледат критично и ти лепят етикети. И ти се присмиват.
С годините това се оказа голяма пречка с жените. Те просто ме възприемаха различно, предполагам, или не искаха да поемат товара да бъдат първите за мен. Просто залогът беше твърде голям. Девствеността всъщност не ме безпокои толкова сега. Ако толкова исках да я изгубя, има си начини.
Аз направих съзнателен избор преди 10 години, решавайки, че след като и без това съм чакал толкова много, искам първият ми път да е с някой, за когото наистина да означавам нещо. Да е жена, която го прави, защото желае - а не защото й се плаща.
Не е ваша вината, ако сте девствени и сте над "подходящата" възраст, която обществото на полуслучаен принцип определя за "нормална". Но вината не е и в жените, които са направили различен избор. Те искат да изживеят живота си по своя си начин, и трябва да уважавате избора им.
Виждал съм жени, за които съм бил готов на всичко, да ходят с тотални задници. Виждал съм жени, които бяха самотни и знаеха много добре, че искам да излизаме, да се регистрират в сайтове за запознанства. Те предпочитаха да рискуват с непознат, отколкото да опитат с мен. Виждал съм жени, които харесвах, да спят с приятелите ми зад гърба ми.
Всъщност една от тях го направи точно на 22-я ми рожден ден. Бях депресиран, адски депресиран на следващия ден. И гневен, естествено! И знаете ли какво направих, за да се почувствам по-добре? Отидох и си купих "The Best of Dokken" и пуснах на постоянно повторение "Alone Again". (Още обичам това CD.)
Но пък и аз съм прецаквал нещата и съм губил жени, които съм смятал, че са "единствените за мен"
И нося също толкова вина, колкото и всяка жена. В ерата на социалните медии, когато всичките ти приятели публикуват денонощно статуси колко "прекрасни" са връзките им, е трудно да понесеш мисълта да бъдеш сам, или да бъдеш в различна ситуация и среда от всички останали. Обхваща те завист и затъваш в депресия. "Какво сбъркано има в мен?" е въпрос, по който съм мислил твърде много години.
Ако сте девствени и четете това - особено ако сте под 25-годишна възраст - не оставяйте това да ви сдухва. Не сте сами. Имате адски много време пред себе си. Има много хора, с които ще се срещнете. Не се сравнявайте с другите. Не допускайте този факт да ви определя като личност.
Продължавайте да опитвате. Отхвърлянето е болезнено, но трябва да не се затваряте в себе си, трябва да опитвате отново и отново. Ако човекът, когото харесвате, не смята, че сте подходящ - той пропуска повече, отколкото вие, а и ще спестите пари от подаръци по Коледа. Трябва обаче да не спирате да опитвате. Ако знаете, че сте страхотни, просто си седнете на задника, навийте ръкави и бъдете страхотни, докато никой не може да го отрече.
Може би си мислите: ти пък какво знаеш?
В крайна сметка, няма спор, аз съм на 33 и никога не съм имал връзка. Но зная, че има много други удоволствия в живота. Преди три години стартирах уеб поредица от видеа, озаглавена "Съквартирантките". Тя беше за три жени, живеещи заедно. После се захванах с друга поредица, наречена "Извратени тийн истории," която е нещо като "Саут Парк", но с тийнейджърки. После направих още три други шоу програми.
Досега съм сценарист и режисьор на пет уеб серии от видеа, изцяло с женски екип и актьорски състав. Никога не съм планирал да бъде така. Но когато се захванах с това, открих, че най-надеждните ми сътрудници, без изключение, бяха все жени. Най-лоялните ми актьори също бяха жени. И актьорите, за които ми беше най-приятно да пиша сценарии, бяха също жени. Вижте ме - имам всички причини на света да бъда женомразец и пълен задник, а прекарвам повечето си време в работа с някои от най-талантливите, умни и смели жени, които съм срещал.
Така че ако сте девствени, жените не ви харесват и се сдухвате заради това, недейте. Погледнете по-позитивно на нещата. Не губете вяра, момчета. Подходящата жена ще се появи някой ден. Поне аз не спирам да се надявам на това.
