Тази година си беше тъпа отвсякъде. Каквито и лични загуби или разочарования да са те застигнали през нейните триста шестдесет и шест дни обаче, трябва да се кахъриш само за едно - че все още си неизвестен.
Защото, ако 2016-та не те е дарила с една хубава, българска, патриотична популярност, изобщо не ми я хвали!
Първо да те успокоя, че изобщо не е необходимо да правиш чудеса, за да станеш звезда.
Отдавна отминаха времената, когато трябваше да си достоен гражданин, супер успешен мозъчен хирург, гениален актьор, велик художник или уникален писател, за да влезеш в българската алея на славата.
Е, ако толкова много държиш да завоюваш хорската любов с реални постижения - твоя си много работа и прав ти дълъг път! Трябва да знаеш обаче, че дори и да имаш Нобелова награда (не тая, българската, а истинската), или пък името ти да е в световните арт справочници, в България ще си останеш господин Никой, ако не те е подхванал изначално някой нашенски ПР стрийм.
Давам ти само някои насоки как да влезеш бързо и евтино в него. За съветите не искам пари! Само един ден, когато вече си супер успял, не се прави че не ме познаваш, ако ти поискам услуга! Знаем се, все пак...
Набутвай се в светлините на прожектора
Ако имаш скандално поведение, по-добре. Ако нямаш, време е да се научиш. Смей се високо, пуши някакви специални пури, дори, където е забранено, заливай се с отрезвяващ и рядък аромат, носи винаги нещо, което да ти е отличителен знак (червен шал, бръсната глава, змийски обувки и т.н.).
Важно е също да се държиш с големите от елита като с равни още от самото начало. Нищо не ти коства например на някое важно и обкичено с камери събитие да викнеш отдалече „Лилииии, как сиии, мила моя?" и приятелски да се метнеш на врата на Лили Иванова, ако я забележиш сред гостите. Докато покаже, че не те познава, камерите са те снимали с нея.
Задължително прави благотворителни жестове по големи християнски празници
Никой не казва, че трябва да се набутваш с кинти. Нито, че трябва да даряваш за едните нечии черни очи. Като чуят благотворителност, хората са склонни да ти вярват, затова най-добре използвай акцията си за рекламни цели.
Например, ако си си направил марка за дрехи и й откриваш магазин във Виена например, нищо не ти пречи да вземеш да дариш по едни дънки на шестнадесет български деца на загинали при изпълнение на служебния си дълг полицаи.
Понеже, съгласи се, шестнадесет панталончета не е кой знае какво, важно е в прессъобщението да се каже, че са „маркови", демек „скъпи".
Пък и любопитното читателско око веднага ще поиска да види колко пък „маркови" („скъпи") ще да са тези дънки и така неусетно ще разбере, че всъщност носят твоята нова, лична марка.
За да не те заподозрат в заобикаляне на рекламната тарифа, трябва да дадеш непременно и някакво позитивно послание за стопляне на сърцата, което да бъде цитирано в информацията.
Достатъчно е да говориш някакви пълни глупости, стига някъде да се чуе, че въпросните дънки за заредени с „позитивна енергия" и са създадени от дизайнерите „от цялото им сърце".
Можеш, разбира се, да приложиш и снимка на някакви красиви млади хора (не е необходимо да са сирачетата, които си дарил), облечени в твоите маркови дънки.
Покрай цялото това нещо, някъде в края, разбира се, ще се спомене и основната новина - че марката ти е открила магазин във Виена. В едно изречение ще се опише още и какво се предлага в този магазин. Чиста работа!
Личният ти хроникьор ще свърши останалото. Е, може и нещичко да платиш - няколко дънки в повече за подарък на журналиста, талони за отстъпка на редакцията, пътуване на главния редактор до Виена за откриването...
Ако пък имаш и друг печеливш бизнес - например междувременно си и естетичен хирург или просто се занимаваш със здравен мениджмънт - можеш да се отблагодариш за поредицата публикации с някоя и друга безплатна силиконова гърда или лифтинг.
Не отказвай ангажименти и реклама
Решиш ли да станеш известен, трябва да си готов на войнска самоотверженост! Пътят понякога е трънлив, но тъй като няма лоша реклама, вървиш, кървиш, ревеш и... пак вървиш! Канят те във „Фермата", „България търси талант", „Биг брадър", кулинарно шоу, масов бой с найлонови пликове, пълни с вода или тичане по Цариградско шосе в чувал - отиваш!
Няколко мига излагация - цял живот популяризация!
Пък и хората много бързо забравят защо и с какво точно си станал известен - те просто ТЕ ЗНАЯТ кой си.
Ако си в шоу бизнеса, ти е много по-лесно - изпяваш нещо на съмнителен английски в борова гора или пък възпяваш „дупарата си" на източен диалект и готово - цялото онлайн общество те дъвче с дни, а името ти влиза в устата и на тези, дето току що са проронили за първи път „мама".
И така първо си никой, после си „абе кой е оня с пурата, дето познава Лили Иванова?!", след това - дарител благодетел, а накрая и истинска звезда, която си пие кафето по телевизионните студиа, дава акъл от политическите трибуни, оценява като жури, пише и издава книги, насажда трендове.
Всичко това на цената на малко пари и лични услуги, леки компромиси с достойнството и тежки изисквания на личното его.
Намери си „свой" журналист
Това ти е най-евтиният вариант. Търси тези, които пишат материали за развлекателните страници на онлайн или печатните медии. Те обикновено носят заблуждаващи заглавия като „оживление", „култура", „светско общество", „булевард", „социален живот", „звезди" и т.н., но най-често са нещо като полулегално място за платени под масата публикации.
Казвам „под масата", понеже на страницата няма да пише, че това е "адверториъл" или платена публикация. Защото, ако минеш по легалния път, трябва да платиш на изданието, а това са си направо грешни пари.
Що да ги даваш, като може и заобиколно, като „журналистически интерес" да мине цялата работа?!
На въпросните страници най-естествено могат да се пускат текстове в най-различни жанрове, които разказват за уж светски неща - балове, ревюта, нови проекти, модни тенденции, концерти и т.н.
Като си имаш личен журналист, не е нужно дори да се напъваш да организираш каквото и да е, за да бъде то отразено в поверените му страници.
Само го скалъпи, останалото той ще го украси (прилагам някои устойчиви и работещи изрази в помощ на авторите на подобни материали: „изтънчени мезета; класни питиета; екстравагантно/бляскаво/шикозно/невиждано събитие; известната в средите красавица/бизнесдама/плейбой/бонвиван; глаголи като озарява, блести, изумява, изненадва, стъписва, бледнее, изпъква, разбива...)
Самите журналисти у нас изобщо не са скъпи - можеш да си ги купиш с един най-обикновен бартер.
Имаш хотелче - хоп, един безплатен уикенд за журналиста! Вкарваш обувки - айде, нови ботуши за цялото му семейство! Сега започваш практиката си на естетичен хирург - обещай поредица от ъпгрейд операции за нашего брата и той ти е верен! Ако пък започнеш да ставаш по-голям и по-мощен в бизнеса, скоро ще можеш да разчиташ не на един журналист, а на цели медии.
Ангажирай си личен имиджмейкър
То у нас такова животно нема, но за сметка на това има специални хора, които наричат себе си светски хроникьори и които по български съвместяват няколко длъжности в една. Задачата на светския хроникьор е да те направи светска личност.
У нас това се нарича още елит, отбрано общество или хай сосайъти.
Трябва да знаеш, че светският хроникьор, стига да му плащаш подобаващо, ще направи всичко възможно да ти осигури достъп до всякакви там вечери, посветени на нещо си, рекламни представяния, откривания и закривания, балове и панаири.
Той ще ти подсигури не само достъп, но и ще те посъветва какво точно да направиш, за да те забележат.
Може да направиш малко дарение, да раздаваш рекламни материали на бизнеса си, да спонсорираш виното/минералната вода/ козметичните мостри или да донесеш нещо впечатляващо и скандално, за което и другите да пишат - огромна торта фалос, от която излитат сто златни гълъба например.
Задължително е и да си облечен по определен начин, защото така веднага колегията ще те плъзне и по линията „модна икона", като после сладкодумно разкаже подробности за тоалета ти (произведен, разбира се, от други клиенти на личния ти хроникьор, които трябва да бъдат споменати).
Така също моментално ставаш част от крос маркетинга, в който на свой гръб рекламираш някого или нещо, което от своя страна също работи за твоята известност. Пък утре тези, дето са направили костюма ти, ще се фукат, че точно ти го носиш. Измислено е.
Ми не е кой знае колко трудно, нали?!
