Глава V: "Паласио де ла Салса" - истинското начало

„Паласио де ла Салса" се намира на две преки от моята квартира, там се събираха всички латинос и поклащаха тела под монотонните звуци на бачата,салса и т.н.

Беше петък и както винаги се запътих натам, погледнах часовника си, беше точно полунощ. В джобовете ми дрънкаха бонбонки.

Влязох и се запътих към бара. Още с влизането ми направи впечатление, че е по-спокойно от обикновено.

Бяха изминали около шест месеца от първата ми работна среща с Хуанхо, сега цената на килограм за мен беше 30 000 евро. Печелех много, всички собственици на заведения, хора с пари ми бяха клиенти.Това, което не осъзнавах, е, че някой преди мен е правил това и може би сега не му харесва.

Собственикът на „Паласио да ла Салса" се казваше Карлос, бях се разбрал с него да му намеря охрана за заведението и гардовете да продават нашите бонбонки и по този начин да печелим и двамата.

Охраната на заведението бяха двама българи, срещнахме се случайно, беше лесно да ги убедя. Заведох ги до Хихон, там, под патронажа на принц Фелипе, хапнахме паеля и сентойо, които поляхме с няколко бутилки вино. Те бяха със семействата си, сметката беше около 900 евро, оставих 1000 и вече ги бях убедил.

Обикновено двамата седяха до вратата и гледаха умно.

Седейки в бара, забелязах мой двойник, не че приличаше на мен, просто излъчваше същата самоувереност - и си имаше покритие. Карлос се приближи до мен и с треперещ глас ми каза, че това е Паулино.

Бях чувал за него. Паулино беше излязъл скоро от затвора, клиентите често ме питаха дали го познавам. Не обръщах внимание.

Паулино е мечерос, това е циганско испанско племе. Мечеросите са един от клановете, занимаващ се основно с разпространение на кокаин. Работят директно с доставки от Мадрид, при мен доставките бяха от Кастельон.

Обърнах му гръб и седнах по-близко до вратата.

Паулино стана, имаше двама с него, които изглеждаха доста тъповато, но за човек, завършил езикова гимназия и учил право в България, разбирате, че не бях в свои води.

Приближиха се и усетих как някой заби нож в мен. Чувстваш как нещо влиза в теб, кожата ти хлътва навътре, бяха ме наръгали отляво, бях с гръб, усетих как кракът ми изтръпва. Бяха ме наръгали малко над задника.

Усетих как излязоха, аз седях спокойно, бях сигурен, че не умирам. Станах и бавно излязох навън. Хванах такси и легнах на задната седалка, казах само Урхенциас - спешна помощ.

Лежах на задната седалка, кръвта се стичаше по крака ми, не болеше.

Не можех да изляза сам.

Мислех какво ще стане, бях смъркал кокаин, пил алкохол. Сложиха ме на една носилка, гледах хората около мен и се радвах на внимание. Дори имаше полицай, на когото обясних, че съм паднал върху нож.

Разрязаха дрехите ми. Повече ме заболя, когато ми поставяха катетър, сигурно това е искал да ми причини Паулино.

Лежах цяла нощ, не можех да пия вода, нямаше дори на кого да кажа, телефонът ми вибрираше постоянно, търсеха материал, не мен.

Нямах разкъсани органи, мечеросът не беше успял да завърти ножа.

Минаха три дни, изписаха ме. Хванах такси и се обадих на Хуанхо. Когато се прибрах вкъщи, вратата на жилището ми беше разбита. Когато Хуанхо дойде, ми стана леко, не беше сериозен, мечеросите бяха изсипали кокаина, който имах вкъщи, на пода. Наложи се с Хуанхо да пометем.

Тази вечер разбрах, че сме силни.

Обадиха ми се, беше към 23 ч, непознат номер, трябваше да сляза в един подземен гараж, акцентът беше колумбийски.

В гаража ме чакаха мъж с дете, пристигнали току-що.

Имаше още две коли. От едната излезе огромен мароканец (който е виждал мароканци,не може да ги сбърка), с него бяха трима латино.

Мароканецът се казваше Майкъл, поне така каза. Майкъл се оказа братовчед на Мунер - трафикант на хашиш. По-късно заедно ще преживеем неща, за които може да се напише книга с размерите на „Война и мир", но след сравненията с Уелш ми се иска да избегна тези с Толстой.

Думите на Майкъл буквално бяха: „Покажи ни ги".

Тръгнахме по улиците на града. В Испания нощните заведенията обикновено са събрани в една зона. Влязохме в първото,Майкъл се засили към първия от охраната, който се приближи, извади едно желязо от ръкава си и го стовари върху главата му, този се свлече на земята и потъна в кръв,другите продължиха да чупят бара. Възрастният мъж с детето се приближи до бара и възпитано поиска диска от камерите.

Влязохме в следващото, там всичко се повтори. Продължихме така, докато не попаднахме на един от компанията на Паулино, измъкнаха го на улицата. Не приличаше на човек, хванах го за косата, от толкова кръв бях озверял. Попитах го къде е Паулино, бях убедителен.

Тръгнахме към къщата на Паулино, беше в кварталче, населявано от мечероси, за моя радост циганите в Испания не живеят в гета и не са толкова обединени.

Къщата на Паулино имаше голям двор, Майкъл прескочи оградата, но в този момент огромен питбул или нещо подобно се хвърли към него и захапа крака му, Майкъл извади нож и го заби в кучето, режеше главата му. Останалите наскачаха като луди и нахлуха в къщата, Майкъл ходеше с нахапан крак, държейки кървав нож.

Паулино изскочи, държеше една палка с олово на края. Животните го премазаха, имаше и една жена, която мълчеше и гледаше. Измъкнаха го и го натъпкаха в багажника на една кола. Тръгнахме нанякъде, а когато спряхме, мъжът с детето ме попита дали искам да го убият.

Слязох от колата, бяхме на едно поле, беше тъмно, а аз не знаех какво да отговоря...

#21 fALLEN 16.02.2012 в 11:02:55

еее, недейте така, явно наркобосовете в испания са филантропи и дават на всеки шанс и преднина от няколко месеца, докато не отидат при него културно и не проведат разумен ртазговор, как да си делнат пазаро.

#22 Rodrigo Diaz de Vivar 16.02.2012 в 11:56:29

Следващата част ще се казва "verdadera masacre". Или нещо подобно. Кръв, мозък, тестиси, черва по стените и по полюлея вентилатор [работещ] и ... се появява следващата "Мис", този път 2005-та година, ама скандинавка. Към 1.90 - 1.95 см. и девствена. В носа. Бррр, спайси, настръхвам чак от напрежение.

#23 Профилът е закрит 16.02.2012 в 12:11:16

Не, не може така. Притеснено ми е. Ами ако случайно сайта за любовни драми не е договорил правата на този ексклузивен литературен шедьовър... вие представяте ли си тази поредна авторско патентна драма? Ми то е въпрос на време Карбовски да го отмъкне и да направи 3-4 "отечествени фронта" посветени само на него- репортаж от килията му, интервю с миската му "Амазонка 2003" (с което не намеквам, че не си поддържа джунглата, просто не казва конкурса на чия държава е спечелила, но така си и трябва, щото вероятно е под прикритие), интервю с пачаврата която го е зарязала и в момента мие чинии, горко оплаквайки участта си, как е изпуснала такъв перспективен и отворен към живота и наркотиците момък с нечовешка интуиция и съдбовна благосклонност. Снимки в бара в който е продал първата доза. Бара в който са го наръгали. Българоговорящия виетнамски Тони Монтана, разбираш ли. БНТ прави култов сериал, а битиви понеже са изостанали от събитията се отчитат само със скромен репортаж в "Репортерите" и рейтинга им умира като безпаричен наркоман- бавно и болезнено със свекидневни кризи. Не, аз наистина не знам какво чакат аГро и вицепрезидента. Карбовски ще им го отмъкне като циганин високоволтов кабел... момчета, активизирайте се- не Гошо от Почивка е вашият билет за Пулицър, разберете ме добре. Имате друг испански адрес за посещение. Дерзайте!!!

#24 lele male 16.02.2012 в 12:35:27

(емотикон: човече, чешащо се по главата) Не знам какво да кажа... не знам защо, но в главата ми зазвучава мелодията на Десперадо..Soy un hombre muy honrado, que me gusta lo mejor, a mujeres no me faltan ni el dinero ni el amor.... но с текста на Черно фередже : Ми е гнусно на душата, че се бихме снощи с теб. А бръкнах ти под полата, а набарах буца с лед. Но ледът ми се разтече и отдолу кво видях! Скочих право във кереча и от ужас онемях. Ай, ай, ай, ай! И се втрещих, щом във ръката си яйца открих. А ти беше без мустаци и със бръснати крака. Оказаха се ташаци в мойта нежната ръка. А си мислех, че съм нея, оказа се, че съм той и започнах да копнея да размахам хуя свой. Ай, ай, ай, ай! Ти избега и ме остави със яйца в ръка. И отчаян, и самотен аз отново си седя и мечтая си да стана пак красивата жена. Да ми свиркат, да ме искат, да ме клатят до зори и да мога да разчитам аз на техните пари. Ай, ай, ай, ай! Няма да спра! Ще продължавам да търся мъжа. http://mp3-muzika.eu/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B5-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE-texts-206467.html

#25 chocholoco 16.02.2012 в 16:46:55

Bravo,na men mi xaresva!!!

#26 tytyrytka 16.02.2012 в 16:57:58

ма как ще знаеш, бе чино, за 4овек с езикова гимназия и запо4нато висше в родината, не всеки ден му се слу4ва на живо такова нещо като от филм. ето това ве4е е повторение на вси4ки холивудски сценарий,а не онази съзлива история с раздялата ти с българката, когато си бил потънал в Ада! ставаш все по-интересен.. това с подгъва на кожата и адекватното ти поведение, когато човек е ранен, ти прави чест..

#27 chocholoco 16.02.2012 в 17:30:20

ето това ве4е е повторение на вси4ки холивудски сценарий,а не онази съзлива история с раздялата ти с българката, когато си бил потънал в Ада! Ami nali tochno tova e preliudiata za tozi obrat v zivota mu na "obiknoven chovechez"....

Новините

Най-четените