Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смъртта на "Касапина от Техеран"

Със сигурност идва в крайно неподходящ момент за Иран Снимка: БГНЕС
Със сигурност идва в крайно неподходящ момент за Иран

По-малко от 24 часа, след като се появиха първите новини за инцидент с хеликоптера на иранския президент Ебрахим Раиси, вече е ясно, че става въпрос за катастрофа с фатален край за всички пътници и екипаж.

Жертвите са общо 9, включително външният министър Хосеин Абдолахиан, губернаторът на провинция Източен Азербайджан Малек Рахмати, както и имамът на Табриз Мохамед Али Алехашем, който се явява представител в района на върховния лидер аятолах Хаменей.

Тепърва ще има разследване по случая, за който все още се знае твърде малко.

За момента като основна версия се очертава вероятна човешка грешка заради мъгливите условия в трудно проходимия и ветровит планински район около прохода Варзакан в Северозападен Иран.

Само ден преди катастрофата Иранската метеорологична служба издава оранжев код за влошени метеорологични условия в този район.

Показателен е фактът, че дълго време иранските власти не успяват да локализират точното място на катастрофата и изискват помощ от Европейския съюз през програмата за сателитно картографиране "Коперник".

Важна роля има и Турция, като именно турски разузнавателен дрон "Байрактар" първи успява да локализира точното местоположение чрез улавяне на топлинни сигнали от останките на хеликоптера.

Възможен вариант също така е потенциална техническа неизправност на машината. Президентът е пътувал с хеликоптер модел Bell 212, който е американско производство от 70-те години на миналия век.

Голяма част от въздушния флот на Иран датира от времето преди Ислямската революция от 1979 г., а текущите международни санкции затрудняват снабдяването с резервни части.

Естествено, няма как да не се появяват и други теории. Хеликоптерът на Раиси пада на връщане от среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев, който е ключов партньор на Израел в Кавказ, а цялата ситуация се случва в условията на безпрецедентно напрежение между Израел и Иран.

Само преди седмици двете държави си размениха ракетни удари. На 1 април Израел бомбардира сграда до иранското консулство в Дамаск, ликвидирайки общо седем висши командири на Иранската революционна гвардия, включително генерал. Отговорът на Техеран бе масирана атака с дронове и ракети по цели в Израел.

Покушение срещу високопоставена личност на територията на Иран не би било първо за Израел.

През 2020 г. ядреният физик Мохсен Фахризаде е зрелищно убит при пътна засада, като използваното оръжие е дистанционно управлявана картечница със система за лицево разпознаване.

Сега обаче ситуацията сякаш не изглежда такава. Покушението срещу действащ държавен глава би представлявало обявяване на война и съответно би провокирало военен отговор с безпрецедентни мащаби за Близкия изток.

Израелската държава досега винаги е действала внимателно и пресметливо по отношение на Иран. Извършвани са въздушни удари и покушения, но те винаги са били насочени срещу военни цели или такива, свързани с развитието на иранската ядрена програма.

Доктор Фахризаде е бил не само член на Иранската революциона гвардия, но и ръководител на опитите на страната за създаване на ядрено оръжие. Затова и подобна фигура представлява легитимна цел от израелска гледна точка.

Ликвидирането на държавен глава изглежда твърде много, дори за Израел, колкото и да ненавиждат режима, който представяше Раиси.

Една от последните снимки на Раиси по време на срещата му с неговия колега Илхам Алиев Снимка: БГНЕС
Една от последните снимки на Раиси по време на срещата му с неговия колега Илхам Алиев

При всички положения немалко хора в Близкия изток имат повод за радост от смъртта му.

Почти цялата му кариера преди да стане президент преминава на различни постове из иранската правораздавателна система, включително като главен прокурор и председател на Върховния съд - две позиции, които се назначават лично от Върховния лидер на Иран.

Неслучайно се смяташе, че Раиси е протеже на аятолах Али Хаменей и най-вероятен негов наследник.

Раиси ще остане в историята като хардлайнер и един от "Съдиите на смъртта", отговорен за издаването на смъртни присъди на хиляди ирански политически затворници по време на масовите екзекуции през втората половина на 1988 г.

Тези екзекуции му спечелват мрачното прозвище "Касапинът от Техеран" и му навличат санкции от САЩ и ООН.

С избирането на Раиси за президент през 2021 г.,след управлението на далеч по-умерения Хасан Рухани, консервативните политически фракции около аятолаха установиха пълен политически контрол и увеличиха вътрешното влияние на Революционната гвардия, която представлява не просто военно формирование, отговорно за външните операции на Иран, но се явява също политически и икономически конгломерат с контрол върху огромна част от обществото.

Повече власт за Гвардията доведе до по-малко политически свободи и още по-малко толерантност към социални и религиозни въпроси, което рефлектира обратно през масовите протести заради смъртта на Масха Амини, убита от моралната полиция заради неправилно облекло.

Начело с Раиси Иран стана много по-агресивна държава във външнополитически план, с все по-остри опити да оформя регионалната динамика по свой образ, разчитайки на религиозна и антизападна реторика, за да проектира влиянието си в региона. 

Оттук нататък член 131 на иранската конституция предполага вицепрезидентът да заеме временно поста на държавен глава.

Това ще бъде Мохамед Мохбер, който има задачата да организира нови избори в срок от 50 дни.

Наследникът на Раиси със сигурност ще бъде някой приближен (може би самият Мохбер), но това няма да премине без вътрешнополитически борби за влияние. 

Смъртта на президента със сигурност идва в крайно неподходящ момент за Иран.





 

Най-четените