Дали ГМО-продуктите наистина са толкова лоши

За много активисти всичко генетично модифицирано е неприемливо. Тъжно е обаче, че много поддръжници на практиките на устойчивото земеделие и мислещи "зелено" възприемат идеи, които са извън научната реалност и антинаучните фанатици вече контролират екологичното движение.

Реалността е, че хората генетично модифицират растения от повече от 10 000 години

Земеделието само по себе си е неестествено. На нашите предтечи са били нужни много време и усилия, за да разчистят горите и да отворят място за открити поля, да засадят растения и да изградят надеждни източници на храна.

Но тези тежки усилия са били от огромна полза за човешката раса и са силата, създала и стимулирала развитието на цели цивилизации. Хората вече не са били ловци и търсачи, и са могли да изграждат стабилни общества, тъй като базовата потребност от храна вече като цяло била удовлетворена.

Надали някой е имал проблем с този нов лукс на сигурната храна по това време, което прави страстните позиции за генетично усъвършенстваните храни в наши дни особено учудващи.

Съвременните земеделски биотехнологии са естествено развитие от по-простите им корени на естествена и земеделска селекция. Преди хиляда години, ако земеделците са попадали на особено полезен вид, те са се опитвали да възпроизвеждат това растение, вместо това, което не е растяло добре или не е имало приятен вкус. От тези скромни корени е дошла способността за изучаване, селектиране, експериментиране, идентифициране и създаване на полезни растителни видове.

Сега можем да ги получим, като заложим една желана черта и я възпроизведем многократно.

Откриваме все повече доказателства, че генетично усъвършенстваните храни всъщност са "по-екологичният" вариант

В последните две десетилетия от възникването на тази нова глава в историята на земеделието, две характеристики присъстват в мнозинството от тези генетично усъвършенствани растения. Първата е т.нар. "Round-Up" или устойчивост на хербициди, която позволява на фермерите да третират полята си, за да убиват плевели, без препаратите да засягат отглежданите растения.

Аргументът срещу тази характеристика е, че се увеличава употребата на тези хербициди. Вярно е, че употребата на глифозат (активната съставка в Round-Up) се е удвоила в сравнение с 1996 г. Но това, което се губи в този дебат, е че глифозатът е относително нетоксичен в сравнение с алтернативите му; за сравнение, глифозатът е два пъти по-малко смъртоносен от оцета, препоръчван като "естествен" хербицид за домашно градинарство.

Глифозатът не е достатъчно силен, за се задържа в природата повече от няколко дни след прилагането му. Нещо повече, той е позволил на фермерите да прилагат нулева обработка на почвата и други земеделски техники за запазване на почвата, с което се пестят милиарди тонове ценен горен пласт на почвата от ерозия и увеличаване на органичното съдържание. От масовото разпространение на посевите с "Round-Up", употребата на тези запазващи околната среда технологии се е увеличила с над 40%.

Втората характеристика се нарича "Bt" по името на бактерията Bacillus Thuringiensis

Растенията, модифицирани с добавяне на ген от тази бактерия, произвеждат естествен протеин, наречен Cry1A, който е безвреден за хората, но смъртоносен за определени насекоми. Иронично е, че Bt/Cry1A спрейове са одобрени за употреба от органични фермери, които имат проблеми с щети по реколтата заради насекоми. Тоест анти-ГМО активистите приемат, че е безпроблемно да бъдат пръскани растенията с този спрей, но не е правилно да се разработи растение, което да може да създава свой собствен протеин Cry1A?

Ползите за околната среда от Bt посевите също са подробно документирани - употребата на силно токсични инсектициди е намаляла десеткратно в САЩ, и изненадващо, разнообразието на полезни насекоми в полета в Китай се е увеличило след възприемането на такива видове.

Като цяло употребата на тези технологии през последните две десетилетия е намалила употребата на земя с над 100 млн. хектара, запазвайки ценни природни ресурси и биоразнообразието. Ако само две характеристики имат толкова огромен положителен ефект, можем да си представим потенциалните ползи, които бъдещите видове могат да донесат на фермерите и потребители - понасящи суша видове, пестящи вода, произвеждащи повече витамини зърнени видове и фъстъци, които не предизвикват алергия са само няколко от потенциалните примери.

И все пак остават опасенията, че този страхотен напредък в земеделието е вреден за крайните потребители

В случая не говорим за краставици с вкус на кисело мляко или гумени домати. По-скоро за продукти, които могат да бъдат значителнно по-лесно отглеждани с помощта на генна модификация. А преди която и да е от тези храни да достигне до пазара, тя преминава през регулаторен процес, който трае десетилетие, и трябва да бъде одобрена като "безопасна за употреба" и "в голяма степен еквивалентна" на традиционните видове, преди да бъде разрешена за култивация в САЩ от институции като Министерството на земеделието, американската Асоциация за храни и лекарства и Агенцията за защита на околната среда.

Никоя друга технология за разработване на посеви, независимо дали е селективно кръстосване или развъждане чрез мутация, не е била толкова старателно проучвана.

Човечеството е изминало дълъг път от мъчително бавното и внимателно селектиране и възпроизвеждане на полезни видове посеви и този процес не трябва да бъде прекъсван поради предубеждение или незнание.