За протестите сега мнозина се изписаха. От една страна, много ми се иска аз да отида и да си излея антипатията към сегашната власт, от друга съзнавам, алтернативите й с нищо не са по-добри. Поне тези, които са парламентарно представени.
Което не значи, че ще говоря за "граждански квоти" в управлението, или друг булшит от този род - не по-малко добре съзнавам, че това са безумни идеи. Сигурно звуча адски ехидно, но в момента каквото и да избираме, избираме между по-малки злини. Тъй че от една страна съм уверен, че тези протести са важни и необходими - и бих отишъл, ако не ме задържаха вкъщи сериозни семейни обстоятелства... от друга, не съм сигурен какво по-добро ни предстои, ако случайно властта се огъне и наистина започне да слуша какво реално иска населението.
Не знам защо, но много хора наоколо, особено по социалките, обичат да разсъждават как народът не може да търпи едно или друго, или че не познават хора, които примерно са гласували за ГЕРБ или БСП (гласуващите за Атака и ДПС ги изключваме, те си личат отдалеч, като характерен контингент на определен тип медицински локации).
Това, което им убягва, е, че ние сме един като цяло тесен кръг хора, които се движат в една и съща среда, хора, които са като цяло образовани, с нормална професия, занимаващи се предимно с умствен труд, живеещи в сравнително големи градове и така нататък. С други думи - хайде да го кажа в най-прав текст: НИЕ НЕ СМЕ ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ИЗВАДКА НА ТОВА НАСЕЛЕНИЕ. Разберете го най-после.
Оттам съответно тръгва и съзнанието, че ако ти знаеш кой е Делян Пеевски, всички останали също неизбежно знаят - и знаят защо изборът му е нещо лошо и порочно. Проблемът е, че 80% от хората въобще НЕ знаят кой е той. Или ако знаят, им е казано, че той е човекът, който ЩЕ ВЪВЕДЕ РЕД сред хаоса, така че е лесно да ги убедиш, че борещите се срещу него са поддръжниците на хаоса. Ако са и платени, още по-добре, значи са подкупните, виновни поддръжници на хаоса.
Но се отплесвам.
Мисълта ми е, че има безброй хора, които са извън нашия (и вашия) кръг, които си казват "тоя пък какъв е, защо ме занимават?" и отписват цялата история като глупости. Както и всяка друга история, която не ги засяга пряко, и не влияе пряко на джоба им и благосъстоянието им. За тях моралът е глупост, ако от него няма материален интерес. И за тях причината, поради която да гласуват за или против Бойко, е примерно това дали им е вдигнал пенсионната възраст. (Да, лично познавам такъв човек. В повечето си други аспекти е разумен, но... )
Дори и да стигнем до нови избори, огромната, РЕШАВАЩА част от гласовете на тях както обикновено ще бъдат дадени именно от тези хора. И това е добре да го осъзнаем още отсега - ТЕ ще решат кой ще управлява, те ще решат какво е бъдещето на тази страна в следващите n на брой години. Не защото четат политически програми, или защото разбират какво означава изборът им. А просто защото са много. И са невежи. И не искат да стават "по-вежи", както биха казали някои от тях.
Значи ли това, че съм се отчаял за бъдещето? Не напълно. Проблемът е, че решението общо взето не е - и няма вероятност да бъде - в наши ръце. Затова, въпреки че съм не по-малко погнусен от ставащото, не изгарям от желание да излизам да крещя на площадите. Може би защото преди години ходих доста по площадите, още от малък, покрещях достатъчно, и сега наблюдавам резултатите от тези площадни крясъци. Или по-скоро липсата на каквито и да е трайни резултати.
Напоследък много мисля за неща като народопсихология, която ми преподаваше, бог да го прости, Марко Семов. Не знам доколко е бил прав, но... това, което видяхме особено на последните избори, и което евентуално ще видим на следващите (ако успеем да катурнем властта сега - дано!), ме убеждава, че по-голямата част от населението НЕ иска да бъде спасявана от тази власт, от Пеевски, от Орешарски или от който и да е. На нея просто й е все едно.
Което ме води към един друг размисъл, свързан с тази статия. На пръв поглед нищо общо с нашата тема, но почакайте и ще разберете какво имам предвид.
Тезата, че "радикалите някога ще могат да бъдат излекувани" е интересна далеч не заради радикалите. Подобни изказвания (при това в издание от нивото на Times, не на в-к "Уикенд", моля, моля) са живото въплъщение на отказа от концепцията, с която е израснало не едно поколение - а именно, че антиобщественото поведение е провокирано от "непоносимите условия на живот", тежкото детство и прочие ала-бала.
Това обаче само по себе си не е всичко. Неизбежната следваща стъпка е отказът от идеята, че хомо сапиенс въобще се държи "рационално" в примитивния смисъл на тази дума, като homo economicus и прочие. Ако съдим по тази публикация, занапред изглежда медиите ще се залавят в много по-голяма степен за тезата, че поведението на индивида е строго детерминирано от устройството/биохимията на мозъка му.
Идеята въобще не е нова (и е ясно формулирана още в поговорката "какъвто си в люлката - такъв си оставаш и в гроба"), но и във всеки момент се потвърждава от наблюденията ни на битово равнище над околните - и над самия себе си - поне ако си позволим да бъдем максимално честни със себе си :)
По-интересни са дълготрайните изводи от това.
Първо, окончателно се срива толкова любимата на много фантазьори идея за тайнствените "кукловоди", стоящи зад кулисите и дърпащи марионетките на хората на обществено-политическата сцена. Пелевинската теза, че политиката отдавна се е превърнала в шоубизнес, където основната роля е на продуцентите. И т.н., и т.н.
Защо се срива тази идея? Най-вече защото кукловодът, както и да върти куклата, ако ще да се скъса от напъни - тя ВИНАГИ ще се държи по единствено възможния за нея начин. Така, както е програмирана, както е записано в мозъка й от самото начало. Можеш да я накараш да се движи по-бавно, факт. Но да я заставяш да действа не така, както й е присъщо, е безнадеждно. Технологиите не помагат - и медиите също.
Второ. Всяка страна, на която се опиташ да натрапиш чужд за нея маниер или режим на управление, първоначално деградира (или се "развива" мъчително бавно с огромни усилия и загуби), а после все пак се връща към старите си навици. Което наблюдаваме на база примера на милата ни родина, земен рай, от около 25 години, за Африка и други подобни да не говорим пък въобще.
Трето. Ако някоя прослойка или популация печели за момента надпреварата с другите - това далеч не става, защото тази прослойка е най-умна, най-рационална или най-специална. Това става поради една от две възможни причини:
а. или иманентните й (на въпросната прослойка) качества случайно са се оказали най-подходящи и адаптивни за съответната среда, или
б. прослойката се е оказала толкова многобройна, че е формирала тази среда "за самата себе си".
Останалите, колкото и да им се иска да се променят, за да се "влеят в потока" - просто не могат. Остава им само да бягат там, където средата е по-благоприятна.
И четвърто. Нео-нео-колониализмът получава научна обосновка: "С тези гадинки не можеш нищо да направиш, колкото и да се стараеш; оставете ги да си живеят така, както искат, и както живеят в момента". И което, дагоева, е характерно: гадинките въобще нямат и желание да възразяват. Ама въобще. Тоест излиза на преден план пълна, доброволна сегрегация на народонаселението според неговите стремежи.
Остава само един въпрос - какво да прави малцинството, случайно окопало се на територия, заета вече от системообразуващото мнозинство. Което ни води към началния въпрос. И да, отговори на него не мога да дам.
През 2008 пишех следното: "В едно предишно мое писание твърдях, че "За 15 години преход българското обществено мнение не е успяло да формулира смислени желания-претенции към властта". Днес потвърждавам тогавашното си мнение и правя следната добавка: "... Дори да приемем, че ги беше формулирало, активното гражданство с нищо не показа, че умее да ги представя на точния им адресант в завършен и лесен за ползване вид." Дори да бяхме генерирали хубави претенции и свежи идеи, трябваше да ги изкажем в подобаващ, удобен, готов за ползване вид. До този момент това не се случва или се случва ужасно рядко. Идеите ни продължават да бъдат прекалено трудни за разбиране (представи си как един бюрократ ще се напъва, за да вникне в тях!?). Ако към тази трудност прибавим и традиционната антипатия на управляващите към гражданските проекти, ето че започваме да откриваме причините за нашия неуспех. Трудът, ентусиазмът и времето ни често са били хвърляни на вятъра. Този неприятен факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да се замислим сериозно над по-умелото комбиниране на форма и съдържание в нашите искания. Ние, неправителствените организации, общественото мнение, трябва да започнем да гледаме на властта като на клиент, не повече като на враг! Враждуващи и враждебно-настроени - колкото искаш. Желаем ли обаче да постигнем нещо градивно, не можем да продължаваме в този стил. Пояснявам и подчертавам, че градивната позиция, за която говоря, допълва, а не изключва, масовите протести и търсенето на сметка от "отговорните". _Трите трябва да вървят заедно_ - с всеки протест или петиция, изваждащи управниците от летаргията, трябва да им сервираме едно апетитно, конкретно и компетентно предложение. И така, властта е наш „безценен клиент”, комуто трябва да пласираме идеите си. Необходим ни е... (цялото е на http://probujdane.com/statii/metodi.htm#akt )
. . . Бедни ми, бедни Пурко (извинявай, но не се сещам за друго умалително на твоето име), би трябвало да не си оптимист и за енергията на резонанса, предизвикан от твоята статия. Ми размишленията ти в нея, са предназначени за . . . малцина в малцинството
Аз пък все още съм оптимист! Светът не е съвършен, но може би ти авторе, Мануела, и аз, и те… ще успеем да го направим по-добър! Както виждате - учим се! От добрите примери - Турция ни даде такъв... Вярно е, че много от българите мислят като г-жа Домовчийска... един типичен Ринсуинд... Специално за нея един цитат: „- Има цели, за които човек може да даде живота си - твърдо изрече Пеперудата. -Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош! -Ох...Как можеш да живееш с такава философия? Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери: -До дълбоки старини.“ Обръщам се и към тези, които наричат протестиращите "глупави...лумпени, тълпа и бла бла", ще Ви кажа само това: Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят! Хубав горещ ден и до 18.30!
Ти, обори еволюцията 'бе Пунт@ Мамин?! Даже не те дочетох - взимате ли си хапчетата редовно от Психиатричния отдел към МВР катедрата на Военно-медицинска академия - Вас Гражданското общество ли Ви плаши или Вие него, притеснявам се да не влизате в тревожен резонанс от спонтанните пориви на Вятъра, че тогава и Ние с Вашето симптоматично МВР, съвсем ще сме форсмажорно изпсихясали и обезверени, заприличващи окончателни на опитните Ви желе-та във Вашата дееволюирала Телезница!
Домофчийска президент!Мноу е мърда...тей де..мъдра!
> Искам днес и сега да усещам по джоба си мче живея добре, > по-добре от вчера и че утре ще е по-добре от днес. >> Дано не съм прав, но повечето хора, които разсъждават така, утре живеят по-зле от днес Напълно прав си
Елисавета Домовчийска Ти може да не си съгласна и че земята е кръгла, но това не променя факта, че тя наистина е. Има си данни и цифри по въпроса.Ти ако разполагаш с някакви други би ли ги извадила и да ни убедиш? А ако за теб фактите и цифрите нямат значение, то това е просто още едно потвържение , че твърденията на Боко са вярни
Поводи за оптимизъм има. Винаги има смисъл да се бори човек за някаква кауза, най-вече за тази да живеем като нормални хора, защото това не е факт. Протестите трябва да продължат и да се поставят нови и нови задачки към тези, които в момента ни управляват. Нови избори само ще възпроизведат статуквото. Нещата ще се случат с непрестанен натиск и както се коригираха за Пеевски, така трябва да работят под диктовката на протестите. Истина е, че протестиращите са малко - млади и на средна възраст хора от столицата и големите градове, но е грешно да се винят хората от по-малките населени места в страната /мразя думата провинция/. Там времето е спряло, хората са обезверени и не вярват, че нещо може да се промени.
До автора на статията: 1.Ти си страхливо мръмкало! 2.Който го е страх от мечки да не влиза в гората! 3."Тези, които се отказват от основни свободи, за да си осигурят временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност!" - Бенджамин Франклин 1759 г.
http://reduta.bg/v2/article/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82#comment-23225
Да има гражданско общество не означава народа да се събуди да покаже колко не иска управляващите- това си просто средновековен бунт - гражданско общество ще имаме тогава когато народа наистина започне да излъчва кандидати за властта. В момента всяка кандидатура е на шуробаджанашки почин. Някой политик може - както се казва да се "еманципира" от оня другият политик или партия , дето го е "направил човек" и да се появи като "ново лице" но никъде не се виждат хора предложени наистина от някакво гражданско движение. На нас кандидатурите винаги са ни някак "наложени". Винаги от някъде се изтъпанчват някакви и почват да обещават - рядко или никак не се вижда да излезе някоя достатъчно голяма група и да каже - ни е се събрахме и решихме - ето тоя ще ни представлява... На нас дори и синдикалните лидери са ни "сведени" та камо ли хора в политиката.
Правят ми впечатление протестите в Бразилия. На пръв поглед и особено сравнени с тукашните митинги и шествия ( не протести ) , поводът за тях изглежда незначителен , дори някак смешен.Обаче бразилците изглежда да знаят и бранят дори дребните си интереси , да бъдат обединени от общите такива , без да се политизират излишно и делят на коалиции . Опитвам се да си представя какво би се случило там , ако всяка! година - по два! пъти се увеличава цената на тока им , при това без някаква разумна причина Но за сметка на това чрез абсурдна фактура , покриваща всички планирани печалби и отделно загуби! на въпросните предприятия . И в този ред на мисли имат моите адмирации като нация Родните опити за протест е твърде вероятно да се провалят , защото нямат ясни , конкретни задачи , определени от споделения интерес. Последното изключва партиите и производните им по всякакъв начин.За да бъде по-ясно - смяната на властта и в частност - законите , не е общовалидна ценност , докато подобряването на качеството на живот във всичките му материални и духовни измерения , е. Може би българите имаме твърде малко опит в прилагането на волята си в определено съмнителните условия на ( така или иначе ) измисления режим "демокрация" , но поне съм умерен оптимист за възможността , все някога , трупайки опит и поуки , да успеем да наваксаме. Не за друго - просто понякога ме е срам от действителността ни. И побеснявам , че зорлем ( или не толкова ) доказваме , че по-малоумни , агресивни , комплексирани и разделени , не същества - съществУвания! - няма на света !
Изумяват ме винаги дедуктивните способности на хората в този сайт. Някой от коментиралите дотук разбрал ли е въобще какво се казва в тази статия? Може би ви пречи стилът и използваният от автора език, който е една идея малко по-цивилизован от обикновената булевардна помия, която сте свикнали да четете. И понеже сте достатъчно прости, за да не можете да си замълчите, когато някой по-умен от вас ви настъпи по слабото местенце, тръгвате да критикувате думите, които използва авторът. Аре стегнете се малко и давайте по същество, като сте толкова наперени. Къде тръгнахте да поставяте момчето в хора на средна възраст и да го разграничавате от младите бе? Аз съм на 26 и мисля по абсолютно същия начин, въпреки че до днес не изпуснах един ден от протестите. И кво от това? Лумпени сте верно, не е лъжа.
>2.Който го е страх от мечки да не влиза в гората! Стори ми се, че авторът намекна точно същото - че едно от логичните неща, които може да направи човек, озовал се в гора с мечки, е да я напусне и да остави мечките да си живеят както предпочитат. Така или иначе в противния случай или живееш в гората в постоянен страх (по-добрият вариант), или просто биваш разкъсан. А мечките продължават да си живеят както и преди, без теб.
Изглежда има резон в теорията , че не битието определя съзнанието Макар да оказва влияние Както и че човек не може да избяга от себе си ( дори в Канада )