Няма почти нищо в сингъла на Адел "Rolling in the Deep" или съпътстващия го видеоклип, което би подсказало, че се ражда нов поп-мастодонт. Преди всичко, ретро-блус саундът на парчето е далеч от по-голямата част от вдъхновеното от съвременната клубна музика аренби на Риана и Бруно Марс.
Освен това жената, която изпълнява тази песен, е с червеникава коса, често оформена в ретро-буфан, вдъхновен от имиджа на Дъсти Спрингфийлд. Въпреки че е красива по особен начин, тя е далеч от образците - и въобще не изглежда като Бритни Спиърс, Бионсе или много други попзвезди, които доминираха класациите през последното десетилетие.
И все пак в последните две седмици вторият албум на Адел - "21", тласкан нагоре от тази песен за любовта и загубата, е номер едно в Америка, като е продаден в над 500 000 копия - практически нечувано достижение за съвременния свят на цифрово пиратство.
Междувременно в класацията Hot 100 на Billboard жената, която определя правилата, е демонстративната кралица на ексцентричността - Лейди Гага. И последният й сингъл "Born This Way" е замислен като химн към проблемните гей-младежи в САЩ - и всички, които се чувстват тормозени, защото са аутсайдери.
Класическите хубавици вече не се котират така, както преди десетилетие
Комбинираният успех на "21" и "Born This Way" е крайъгълен камък за женската попмузика - момент, когато самотните момичета, които са били игнорирани, свалят от престола кралиците на бала и вземат короната.
И армията им далеч не се изчерпва само с две жени.
Шотландската певица Сюзън Бойл, която си спечели международно признание на 48 години, когато се появи в британското реалити шоу "Britain's Got Talent", е още една от изгряващите звезди, чийто нетрадиционен външен вид играе немалка роля в популярността й. Когато лейбълът й я застави да промени външния си вид през август 2009, тези, които се влюбиха в обикновената домошарка, за малко да получат колективен нервен срив.
Електропоп дуото La Roux, звездата на което е Ели Джаксън - андрогенно момиче със страст към яркооранжево червило и също толкова ярка червена неподредена, имитираща стила на Flock of Seagulls прическа - наскоро продаде 2 милиона копия от сингъла си "Bulletproof".
Хомосексуалността и странните прически продават твърде добре
Отличаващата се с, меко казано, наднормено тегло Бет Дито, демонстративно хомосексуалната вокалистка на инди-групата Gossip, се превърна в любимка на иначе фашистки настроената модна сцена, пеейки на откривания на магазини на Алекзандър Маккуин, откривайки шоута на Жан-Пол Готие - и снимайки се за модни списания по цял свят. 30-годишната певица също така има договор с един от мейджърите: Sony.
Същото важи и за Сиа, още една изпълнителка с открита гей-ориентация, която в свой видеоклип се изявява в ролята на строител. 35-годишната австралийска певица и авторка на песни има руса прическа, с която изглежда като кукла, влачена дълго време из детската площадка за игри.
Да не говорим пък за Джанел Моне, която сега е на турне с Принс. 25-годишната дама има традиционно красиво лице, на което би завидяла почти всяка жена - но го допълва с имидж, подобен на Каб Калоуей.
Дали наднорменото тегло е новата слабост? Или грозното е новото красиво? Или отхвърленото е новият хит?
И попкралиците започнаха да се поддават на новата тенденция
Дори поп-старлетките, които въплъщават конвенционалния идеал за красота, изглежда си позволяват все по-екстремни костюми, носейки екстравагантни шапки и дрехи, които са много по-театрални от тези в отминалите години - сякаш за да изтъккнат, че няма да бъдат определяни само от своя секси външен вид.
"Ето ви Кейти Пери, носеща яркосини перуки, или Kийша с петна от боя по цялото си лице, или Риана с нейната огромна червена непокорна коса," обяснява Мора Джонстън, основател и редактор на блога за музикалната индустрия Idolator и автор в Popdust. "Не мисля, че бихте видели нещо толкова необуздано преди 10 години, в зората и бума на Бритни и Кристина Агилера. Дори Селена Гомес, която е съвременната Дисни-принцеса, пусна сингъл как не е достатъчно красива и не съответства на идеала за красота."
Популярната стилистка на знаменитости Анабел Толман, сред чиито клиенти са били Шакира и Скарлет Йохансон, също отбелязва новата тенденция: "Когато разговарям с нови изпълнители, с които работя, хората са много по-смели в избора си на костюми. Много често се споменава имиджът на Лейди Гага. Тя изцяло промени пейзажа."
И все пак Толман твърди, че промяната по никакъв начин не е започнала или свършила с изпълнителката на "Poker Face". "Пет красиви момичета в миниполи вече не са достатъчни, за да се продава един албум," коментира тя - което звучи като завоалирана нападка към Pussycat Dolls. "Вече сме виждали прекалено много такъв фабрично произведен поп - и на хората им е омръзнало от него. Те искат да видят истински талант."
Непретенциозните на вид дами не звучат като "маркетиран" продукт
Променящият се външен вид на съвременните изпълнителки също така би могъл да бъде приписан на променящата се икономическа реалност. Звезди като Pussycat Dolls и Бритни Спиърс със скъпите си лъскави екипи от сътрудници, супер-продуценти и трупи танцьори са изключително скъпо предложение в епоха, когато клиентите купуват все по-малко и по-малко музикални записи.
Миналата есен Sony се отказаха от Дженифър Лопес - и астрономическите разходи за поддръжката на външния й вид бяха сочени от вътрешни източници като едно от основните препятствия лейбълът да продължи да се занимава с нея.
Обратно, жените, които сами си слагат грима - и се обличат също без чужда помощ, е доста по-вероятно да пишат и продуцират собствена музика. Много от тях произлизат дори от независими звукозаписни лейбъли, развивайки своя талант и външен вид в неизвестност, преди да си осигурят партньорството с компании като Sony и Universal. Въпреки че по-голямата част от тях засега не се продават толкова добре, колкото го правеха Бритни или Бионсе, печалбите им са по-предвидими.
Например Робин - изглеждаща не твърде ошлайфано шведска електропоп певица с къса руса коса (нещо като скандинавска версия на Ани Ленъкс), премина от имиджа на тийн-звезда в духа на Бритни Спиърс през 1997 г. през денс-музика за независим лейбъл на име Konichiwa, основан от самата нея, до договор в САЩ със Sony BMG.
Неслучайно най-популярната й песен до момента - "Dancing on my Own" (2010) е за това какво е да бъдеш аутсайдер, историята на незабелязаното от всички момиче в ъгъла, наблюдаващо кралицата на бала да целува момчето, което тя желае. Самотният денс-хит изстреля Робин от концерти в нощни клубове до пълна зала в Radio City Music Hall преди месец.
А Gossip с участието на Бет Дито прекарват седем години в малък лейбъл, наречен K Records, преди да бъдат открити от легендарния продуцент Рик Рубин и да подпишат със Sony.
Дори и да си красавица, пей за отхвърлянето: това се котира добре
Но тенденцията на изгряващия аутсайдер не винаги е толкова силна. Рон Шапиро, независим музикален мениджър и бивш ръководител на Atlantic Records, отбелязва, че кънтри-кралицата Тейлър Суифт е всичко друго, но не и красива в грозотата си - и все пак е един от най-успешно продаващите се изпълнители в Америка. От друга страна обаче Суифт пише собствени песни, които също се занимават с темата за отхвърлянето - дори ако този, който я е изоставил, е Джо Джонас или Джон Мейър.
По думите на Шапиро той все пак изпитва облекчение, че Адел е постигнала толкова масов успех. "Гласът й е изключителен, стилът, песните и изпълнението им са оригинални... Тя е толкова болезнено реална - и това й позволява да избегне необходимостта да бъде кралица на красотата в традиционния смисъл... И очевидно милиони хора по света се чувстват по същия начин."
Истината е в независимите издателски компании,които искат да правят музика а не онези ,които бълват постоянно клишета