Има хора, които никога не се изкушават да напуснат дома. За тях не е проблем да останат в града, в който са се родили, на дивана, където седят от години, в 360-те градуса, които ги заобикалят непосредствено.
Но ги има и останалите: хора, които не ги свърта на едно място, вероятно медитират на Антъни Бурдейн и винаги носят със себе си паспорт - просто за всеки случай.
Без значение дали ще го наричате страст към пътешествия, космополитност или просто обикновено любопитство, фактът си остава факт: стремежът ви да изследвате просто не може да се насити, независимо колко почивки или пътувания ще направите.
За този тип хора винаги има нещо ново, което да бъде видяно, нещо различно от това, с което са свикнали. Те се наслаждават на еднодневни пътувания, но осъзнават, че не можеш да видиш всичко за 24 часа.
Те си падат по еднопосочни билети и пътувания без дестинация.
Дестинацията изисква планове, а този тип хора не си падат по планирането. Плановете загатват за базова цел, а от личен опит те ще ви кажат, че пътуването без конкретна цел предизвиква по-голямо вълнение. Те обикновено мислят по този начин откакто се помнят - вероятно от първите им пътувания като деца, до морето или някой увеселителен парк. Според скорошни научни изследвания стремежът към пътувания е вграден във вашето ДНК, много преди това
Както твърди един блог за психология, вроденият стремеж към пътувания може да бъде проследен до един конкретен ген, дериватив на гена DRD4, асоцииран с нивата на допамина в мозъка.
Въпросният ген, идентифициран като DRD4-7R, е наричан "ген на страстта към пътешествия", заради връзката си с повишени нива на любопитство и безпокойство.
На практика тези, които носят тази генетична информация, обикновено имат една обща черта - история на много пътувания. Генът не е особено често срещан - той присъства само при 20% от хората. И все пак той се среща много повече в региони на земното кълбо, където пътуването се е насърчавало в миналото.
Ако приемем, че всички форми на човешки живот произлизат от Африка, Чоншен Чен, провел научно изследване през 1999 г., отстоява тезата, че "формата DRD4-7r на този ген е по-вероятно да присъства в представители на съвременни общества, където хората са мигрирали на по-големи разстояния от мястото, където за първи път сме се появили в Африка преди много хиляди години."
Накратко, Чен твърди, че цивилизациите, които са стигнали по-далеч от Африка, теоретичната люлка на човечеството, са по-склонни да бъдат носители на този мутирал DRD4-7r ген, свързан с "любопитството и безпокойството".
Отделно изследване на Дейвид Добс от National Geographic подкрепя тези твърдения - и изтъква аргументи за връзката не само с любопитството и безпокойството, но и конкретно със страстта към пътешествия.
Според Добс, мутиралата форма на гена DRD4, 7r, води до хора, които е "по-вероятно да поемат рискове; да изследват нови места, идеи, храни, връзки, наркотици или сексуални възможности," като според него носителите на този ген "като цяло възприемат движението, промяната и приключенията."
Той също свързва 7r мутацията на гена DRD4 с човешката миграция
Сравнени с уседналите населения, или тези, които са оставали в един и същ регион през по-голямата част от съществуването си, представителите на съвременните миграционни населения - тези с история на преместване с течение на времето - като цяло са доста по-чести носители на 7r гена.
Добс изтъква по-обосновано в статистически план изследване, проведено малко повече от десетилетие по-късно, което подкрепя твърдението, че 7r, както и втори генетичен вариант (2r), "като цяло се среща по-често, отколкото бихте очаквали на случаен принцип в население, чиито предтечи са мигрирали на по-голямо разстояние, когато са напуснали Африка."
И все пак може би още има причини да се съмняваме в съществуването на този "туристически ген," поне според Кенет Кид от Йейлския университет.
Според Кид нещата са малко по-сложни, отколкото твърдят други теоретици. "Генетиката не работи по този начин," коментира Кид, "Не може да бъде сведено нещо толкова сложно като стремежа на човек към изследване на нови неща и места до един ген."
Добс на свой ред се консултира с еволюционния генетик Джим Нунан за по-добро разбиране на проблема.
В най-проста форма, според Нунан човешката способност да изследва нови неща е свързана с функционирането на две системи: крайниците и мозъка.
Нунан обяснява как всеки вид има различен, уникален набор от вариации в тези две системи, което им позволява да бъде предразположен към различно поведение.
По отношение на хората има някои разлики в крайниците и мозъка, които могат да бъдат констатирани спрямо най-близките ни предтечи, маймуните - "като крака и бедра, които ни позволяват да изминаваме големи разстояния; сложни и ловки ръце; и дори още по-сложен и интелигентен мозък, който се развива много по-бавно, но е много по-голям от мозъка на всички видове маймуни," обяснява Добс.
Тези разлики ни позволяват да бъдем по-пригодени за изминаването на по-големи разстояния и да изследваме креативно новата среда - иначе генетично сме почти идентични с маймуните, въпреки визуалните разлики в анатомията ни.
Добс отбелязва, че тези разлики произлизат от разклоняването на реакцията при обратна връзка, пренасяна от гените при развитието. Според тази логика тези, които носят 7r гена, е по-вероятно да следват леко вариращ график в сравнение с тези, които носят обикновения DRD4 ген.
Тези разлики теоретично може да водят до леко различна - или по-ориентирана към любопитството - комбинация от мозък и крайници, която да е причината тези хора да изпитват по-голям стремеж към пътешествия.
Въпреки че мутиралият ген DRD4-7r може да носи много позитивни и свързани с изследването на нови неща черти от характера, той може да е свързан и общото поведение на неандерталците.
Според Лопорто, въпреки че носителите на този вариант на гена може да са "невероятно изобретателни, креативни и истински първопроходци", както и да са по-предразположени към жажда за пътешествия, те може също така да са "тотално неконтролируеми".
Така че ако изпитвате непреодолимо желание да напуснете работа и да пътувате в следващите няколко месеца - спрете се и се уверете, че мислите рационално. Въпреки че, както казахме, пътуването винаги е по-забавно без предварителни планове.
