Географски тази страна е на Балканския полуостров, а като атмосфера и култура - не съвсем.
За нас, българите, Словения напълно отговаря на клишето хем близка, хем далечна, което я превръща в доста интересна и лесно примамваща дестинация.
Разстоянието между София и столицата на Словения - Любляна, е 920 км, или 10 часа с кола. Нито прекалено близо, нито чак толкова далеч.
След като ги преминеш, се озоваваш официално в Централна Европа, в страна на кръстопът, превърнала в свой типичен облик наследството от Австро-Унгария и Югославия.
Словения е малка страна, с население от 2,1 млн. души, но пък е място, на което сутринта можеш да си край брега на Адриатическо море, а следобед - в Алпите. В което е и чарът ѝ.
Природата е основната атракция в Словения, наред с възможността да видиш повечето неща, които държавата може да предложи за кратко време и без много обикаляне. Любляна е в центъра на страната, а оттам до най-отдалечените райони пътят е под 2 часа - удобно малко, но не и еднообразно.
Столицата е като самата Словения - стара, малка, уютна и с дълга история. На това място на река Любляница е имало поселище още от римско време, а легендата гласи, че градът е основан от Язон и аргонавтите, които на това място са убили дракон. Затова и навсякъде из Любляна има дракони.
Заради реката в Любляна сякаш има щипка от Венеция, което не е и толкова необяснимо - освен че Италия е на час и половина път от тук, районът е бил част от Венецианската република. Към това добавяме и стабилен нюанс от Австрия в архитектурата, и по-малко забележими балкански нотки, които обаче стават по-осезаеми, когато чуем езика на местните, близък по звучене до сърбо-хърватския.
Центърът на Любляна е пълен с тесни улички и приятни кафенета и ресторанти, като разходката покрай реката и Люблянският замък са неотменна част от опознаването на града.
Столицата обаче не блести с величествени забележителности. Тя е зелено, чисто, тихо и спокойно място, където да се разхождаш и караш колело, а след това да изпиеш един боровничек - местният ликьор от боровинки.
Спокойствието и зеленината на Любляна са предястие - не сте видели Словения, ако не излезете от столицата и не отидете поне до най-известното място в страната - езерото Блед.
Словения е планинска държава - 90 на сто от територията ѝ е на поне над 200 метра над морското равнище, а най-впечатляващата част са Юлийските Алпи в северозападната част на страната.
Там се намира и Блед, с кацналия в средата му остров с църква и величествен средновековен замък на брега. Районът е популярна туристическа дестинация и предлага куп възможности за разходки и дори плаж през лятото.
Близо до Блед се намира и най-живописната клисура в Словения - ждрелото на Винтгар. То криволичи заедно с река Радовна и има пътека, която минава покрай скалите, над тюркоазените води на реката, край бързеи и водопади.
Задължително е човек да се изкачи на някой от околните хълмове, за да огледа езерото отвисоко.
Местните обикновено препоръчват и близкото езеро Бохини, което няма славата - и съответно масовия интерес като Блед, но е не по-малко красиво.
Езерата се намират в подножието на националния парк "Триглав", където се и едноименният най-висок връх на Словения. Той е символ на страната и се намира и на герба и националния флаг. Самият Триглав не е толкова висок - 2864, но е труден и техничен. Разходката до самия национален парк - на под час път от Блед - обаче възнаграждава с изумителни алпийски гледки.
Около най-красивите места и гледки на Юлийските Алпи се вие и Юлийската пътека - пешеходен маршрут от 16 етапа и общо 270 км. Голяма част от тях са леки преходи през долини и зелени планински поляни, включително и над Блед и Бохини.
Вариант за още от тези гледки е и Бохинската железница. Пътуване от град Бохинска Бистрица до Нова Горица на италианската граница осигурява едно от най-красивите планински пътувания в Европа - над река Соча.
Планинският релеф прави Словения идеална дестинация както да зимата, така и за лятото.
Страната има няколко планински курорта, които са доста добра алтернатива на по-скъпите си събратя в по-западните части на Европа.
В самия национален парк "Триглав" е курортът Вогел, до Блед е малкият Блед Старца. Пак в северозападната част е най-известният - Кранска гора, а в североизточната - Марибор, който няма драматичните пейзажи на Алпите, но е най-големият в страната и може да се похвали и с една от най-дългите писти за нощно каране в Европа.
Между Юлийските Алпи и Марибор е красивата Логаска долина, за която някои смятат, че е най-тихото и спокойно място в Европа - блестящи от зелено поляни на фона на високи върхове, осеяни с ферми и селски къщи.
В самата долина също има много възможности за преходи, колоездене и катерене.
За население от малко над 2 милиона души, Словения има огромен отпечатък в световния спорт и звезди не само в зимни дисциплини като ски скокове, алпийски ски и ски бягане, но и в колоезденето.
Изкушените от велосипеда могат да обиколят страната с колело и да видят къде са отраснали и тренирали колоездачи като Примож Роглич и Тадей Погачар. Това обаче изисква добър тренинг и велосипед - в страната все пак почти няма равни участъци.
Югозападният регион на страната, известен като Карст, пък ни води под земята. Той е известен с пещерите си, от които две са най-известни - Постойна и Скочан.
В Постойна има почти 24 км тунели, но по 4 км от тях се движи влак, а човек може да се запознае и с прелюбопитните същества, известни като бейби дракони - прозрачни саламандри, които виреят в пещерите.
Пещерната система Скочан е под закрилата на ЮНЕСКО и в нея се намира една от най-големите подземни камери в света. Там дори са възможни преходи, макар и само с организирани турове, има и цял мост под земята.
В Карст е и друга знакова забележителност на Словения - средновековният замък Предяма, кацнал на скала пред пещера. Зад него се крият скрити тунели и тайни проходи и варовикови пещери.
Над земята, в Липица, се развъжда старата порода коне липицанер. Тези бели коне бродят свободно на 300 хектара във фермата Студ, която е обявена за културен паметник на Словения.
И накрая, макар да е дълго само 47 км, страната има и крайбрежие, сгушено между Хърватия и Италия. Най-големият град тук е Копер, но внимание заслужава и Пиран, запазил архитектурата на Венецианската република и кацнал на малък полуостров в Адриатическо море.
Какво повече може да иска човек?
