Всички обичат Италия. Там има всичко - страхотна храна, разнообразна природа и пейзажи - планини, море и тучни лозя, исторически съкровища като Помпей, спа курорти и неповторима атмосфера с лек приключенски оттенък.
Последното важи в особена сила, ако имаш билет за Катания, но летището се окаже затворено заради поредното изригване на Етна. Или пък земята се разлюлее под краката ти в Неапол.
Един от факторите за спецификата на даденостите на Апенинския полуостров е именно в земята под Италия, и учените отдавна търсят обяснение за процесите под веригата на Апенините, която се простира по дължината на голяма част от полуострова.
Там земната кора се разтяга по протежение на планините и се свива по външния ръб на веригата.
Това води до сложна тектоника, силна сеизмичност и непрекъсната деформация на Апенините - планините се разтягат във вътрешната си част и едновременно се свиват при Адриатика.
Проучване на Университета във Флоренция дава отговор на какво се дължи този процес - земната кора под Италия се "разкопчава", което води и до по-необичайната геология на района.
Земната кора и намиращият се под нея горен слой на мантията на Земята образуват общ твърд слой - литосфера. Под Апенините обаче протича процес, известен като деламинация - долната част на земната кора се отделя от по-леката кора над нея и продължава надолу заедно с потъващата литосфера.
Там, където разделянето още не е настъпило, се оформя нещо като геоложки "плъзгач на цип", който постепенно "разкопчава" слоевете.
Според проучването под Апенините този процес не се проявява навсякъде и по едно и също време, и плъзгачът на ципа, където се "бели" кората, се движи бавно под Италия към Адриатическо море.
Пред "ципа", където слоевете все още са съединени, тежестта води до компресия и потъване на Земята. Там, където ципът вече се е "отворил", кората се е разслоила и частите са се отделили, има разширяване на земната повърхност и повдигане на части от планините, тъй като кората е по-лека и "изскача" нагоре.
Апенините имат дължина от 1200 км по почти цялата протежение на едноименния полуостров. Като много други планински вериги те са се формирали при движението и притискането на тектонските плочи една в друга.
В продължение на милиони години земната кора се е нагъвала и удебелявала, и са се появили днешните планини и върхове.
Тектоничната система под Италия обаче не е действала по същия начин.
Там протичат два процеса - кората се е нагъвала и издигала при Апенините, но паралелно с това се е разтягала и раздалечавала, което е довело до появата на Тиренско море.
Това е въпросът, чийто отговор геолозите търсят - защо в една тектонична система има противоположни движения, а не само нагъване или разтягане.
Екипът от Университета във Флоренция начело с геолога Стефано Тавани проучва данни от различни измервания - от земетресения, сателитни радарни наблюдения , GPS данни и карти на т.нар. граница на Мохоровичич, или Мохо - региона между земната кора и мантията.
Те откриват модел, който сочи към една и съща структура дълбоко под Апенините. Става дума за зона в протежение на стотици километри по дължината на планинската верига, в която данните за границата Мохо показват характерно припокриване.
Учените смятат, че това е регионът, където долната кора се отлепва и "разкопчава".
Геолозите установяват, че земетресенията също се групират около това място, данните от GPS показват същото - напречно на веригата има около 4 мм разширение на година, а към външния ръб има около 2 мм свиване на година.
В публикацията в Communications Earth&Environment те описват това като деформация тип акордеон - вътрешно планинският пояс се разтяга и същевременно се скъсява в предната си част.
Пред "плъзгача на ципа", т.е. точката на пречупване, долната кора все още е свързана с потъващата литосфера, която огъва и натоварва кората над нея., т.е. има потъване и на повърхността. Когато плъзгачът премине и слоевете се "отлепят", останалата по-лека кора може да се повдигне.
Учените допълват, че това е опростен модел и не е пълната картина, но резултатът подсказва, че Апенините може би предлагат рядък подарък на геолозите за изследвания на подобни процеси на деламинация.
В доста далечно бъдеще тектоничните процеси в региона може да доведат до това, че Апенините ще стават по-високи, Адриатическо море ще се свива, а Италия ще се доближава до Балканския полуостров.
В по-близко време новият модел предлага по-добро обяснение защо земетресенията в Апенините се концентрират там, където ги виждаме днес, както и възможност за по-точна оценка на сеизмичния риск.
