Случва се дори и в най-феминистки настроените семейства - в един момент техните малки дъщери се оказват обсебени от идеята да са принцеси.
И особено принцеси на Disney. А тази идея ужасява мнозина, защото все пак много от героините на компанията не са най-добрият възможен пример за момиченцата. Все пак Ариел се отказва от гласа си заради своя принц Ерик, а Спящата красавица прекарва години в сън, само за да бъде събудена от целувка, която не е съвсем по нейно съгласие.
Оказва се обаче, че принцесите на Disney не са чак толкова вреден модел на поведение.
Ново проучване, проведено от Университета в Бирмингам в продължение на пет години, установява, че ефектите, които рисуваните принцеси оказват върху малките си зрители, могат да са положителни.
Изследването е проведено сред 307 деца, половината от които са момичета, и е ръководено от професорът по човешко развитие - Сара Койн. Тя стига до заключението, че момичетата, които гледат филми на Disney, възприемат по-здравословни разбирания за ролите на половете в обществото.
Освен това, подчертава пред Yahoo! Койн, в последните години продукциите на платформата дават все повече положителни примери на подрастващите. Професорът посочва като такъв пример двете части на "Замръзналото кралство", което учи децата на ползите от сестринството и състраданието и на това, че красивият принц може да се окаже двуличен нарцис.
Нещо повече, според Койн това, че принцесите са главни героини във филмите, доказва, че жените заслужават свой собствен наратив.
Тя отново посочва примери като "Храбро сърце" и "Моана", където жените не просто са в центъра на сюжета, но и цялата история иска да покаже колко силни и независими могат да са те. Койн припомня, че в тези и още редица продукции на Disney мъжете всъщност играят второстепенна роля и само подсилват образа на главните героини.
Учудващо или не чак толкова, но децата, които гледат повече филми на компанията, показват също така, че са по-склонни към емпатия към околните и че отказват да следват стереотипите за пол. Екипът на Койн провежда редица експерименти, при които показва на малките участници типично момичешки, типично момчешки и неутрални играчки.
Изследователите дават на децата кукли, колички и по-неутрални занимавки като пъзели и кубчета и забелязват, че почти никой от участниците не класифицира играчките като "за момчета" и "за момичета".
Напротив, децата показват, че им е еднакво интересно да си играят както с куклите и техните рокли, така и с "момчешките" и с неутралните предмети.
Културата на Disney принцесите изненадващо оказва влияние и върху поведението и самочувствието на децата.
Койн е категорична, че любовта към тези образи не води до ниска самооценка у момичетата и категорично не им създава погрешни представи за външния вид. Голяма част от момиченцата, които участват в нейното проучване, при анкетата отговарят положително на въпросите, свързани със самочувствието и себеусещането.
Децата от проучването са помолени да отговорят и на въпроси като "За кого е по-лошо да псува - за момчетата или за момичетата?" и "Обичате ли бебета и малки деца?". Огромна част от тези, които редовно гледат филми на Disney, без оглед на пола, заявяват, че е еднакво лошо да се псува и за двата пола и че обичат малки деца.
Така Койн си вади заключението, че продукциите на фирмата явно имат и благоприятно влияние върху зрителите си, които, противно на очакванията, не възприемат стереотипно половите роли.
"Филмите на Disney правят децата ви по-прогресивни!", категорични са от Бирмингам.
Койн допълва, че в тези филми най-често доброто печели над лошото, което създава у децата морални ориентири и чувство за справедливост, което, убедена е тя, те ще демонстрират и занапред в живота.
Ако има нещо, от което професорът и екипът не са доволни, то това е бавният темп, с който се променят мъжките персонажи в тези продукции. Като брилянтен положителен пример в тази насока Койн изтъква пред Time Кристоф от "Замръзналото кралство".
"Той не е типичният мъжкар, работи с Ана и ѝ помага, а когато иска да я целуне - иска съгласието ѝ. Правим прогрес, но тук той е бавен", казва в заключение тя.
