По летищата има два вида пътници. Едните старателно вземат всевъзможни мерки за избягване на всички рискове нещо да се обърка. Другите, леко арогантно, смятат, че точно за тяхното пътуване няма да се обърка нищо.
Първите чинно носят разпечатани бордни карти, а вторите им се чудят защо още се занимават с хартия при наличието на телефон и онлайн чек-ин.
Има ли наистина смисъл да се разпечатват бордните карти?
За доста от най-масовите полети от и за Блъгария това е ангажимент на самия пътник - ако не се чекираш сам и не си издадеш сам бордната карта нискотарифните компании налагат допълнителна такса.
И при останалите авиокомпании има възможност за онлайн чекиране, при което се издава и бордната карта, и това е обичайният избор, ако си само с ръчен багаж.
••• Нужна ли е допълнителна презастраховка при чекирания багаж:
Защо обаче да се принтира бордната карта, след като вече я имаме на телефона - в приложението на превозвача, мейла, на скрийншот или wallet-а?
Първият отговор е очевиден и логичен - защото на телефона не може да се разчита на 100%.
Батерията му може да падне и с него скъпоценният код за влизане в самолета на изчезне. Не е приятно, особено ако нямаш преносима батерия и се случи точно на гейта.
Не отиваме на летището в очакване на подобен сценарий, но той е напълно възможен, ако полетът има закъснение или опашката за проверките за сигурност се окаже влудяващо дълга. За да убие времето, човек посяга към телефона и след всички клипове и зяпане в социалните мрежи може да остане без батерия в сюблимния момент.
Недай Боже, може да е по-лошо.
Телефони се губят, чупят или повреждат. На някои летища достъпът до wi fi е ограничен, а мобилните данни извън ЕС струват доста скъпо.
Хартиеният вариант е добра идея и ако екранът на телефона е надраскан или с пукнатини - които, както знаем, може да се случат в най-неподходящия момент - например на път за летището.
Освен това принтираният пропуск се чете по-лесно от скенерите, не само при повреден екран, но и при силно осветление.
Макар и рядко, има и случаи, в които самите приложения на авиокомпаниите не се зареждат или дават грешки.
Колкото и да е странно, все още има летища, на които не се сканират бордни карти от мобилни устройства и добрата стара хартия е единственият вариант. Сред тях са летищата в Белград, Маракеш и Кайро, и е добре човек да си носи принтирания вариант. Но гише също може да го получи - стига да иска да се реди на опашка.
Но най-удобна е принтираната карта точно в случаите, когато нещо се обърка.
При технически грешки или спорове хартията е по-надеждно доказателство.
Но тя е най-удобна в случаите на изпуснато прекачване или отменен полет. Тогава може да се наложи разговор по телефона или през чат с авиокомпанията, и се изисква информация за номер на резервация или на билета. Които е далеч по-трудно да видиш, ако са на телефона, по който говориш.
Или пък ако полетът е отменен, а с него и бордната карта, която е нужна на служителите на гише, за да осигурят резервация за следващ.
Обичайно подобни ситуации не са фатални и не водят до изпуснат полет. Но и стресът от подобна опасност е достатъчен и е по-добре да се избегне щом е възможно.
Или с други думи - в повечето случаи принтирането на бордната карта е излишно занимание. Но е наистина добре да се заемем с него заради необичайните случаи. Защото не смятаме, че ги има, докато не ни се случат.
••• Влючително и някои глоби:
