Испания е рай за туристите.
Морските курорти привличат посетителите с широки плажни ивици, фин бял пясък и лазурни води. "Нищо общо с презастроените български курорти", биха си казали някои. Само че Испания също е преминала през тази фаза на туризма си и успешно я е преборила.
През 30-те години на миналия век в много от испанските морски градчета властва бетонът.
По данни на Испанския туристически борд само в град като Малага има над 6000 легла.
Подобна е ситуацията в Сан Себастиан, островите Майорка и Менорка и други. Повечето от комплексите, които се строят в този период, имат най-малко 100-130 стаи, което за времето си е колосално число. В Севиля се появяват дори още по-големи мастодонти с по 400-500 стаи.
В същото време Испания започва активно да се рекламира като привлекателна туристическа дестинация с луксозни хотели и затворени комплекси, които туристът дори няма нужда да напуска.
Първоначално стратегията е успешна. Привлечени от благоприятния климат, пристигат огромни групи британци, германци, австрийци и французи.
Из техните страни дори се разпространяват слухове, че морската вода в Испания е лековита, макар че е по-вероятно твърденията да се дължат на това, че водите просто са доста топли в летния сезон.
С идването на генерал Франко на власт рекламата на испанския туризъм само нараства - той смята да превърне летния туристически сезон в един от най-доходоносните браншове в държавата.
Именно по времето на Франко испанският статистически институт започва да събира конкретни данни за туризма и те първоначално са доста оптимистични.
30-те години са изключително успешни за бизнеса и 23 процента от приходите в държавната хазна са от ваканционни почивки (данните отново са на статистическия институт). Ентусиазмът по темата кара все повече предприемачи да строят гигантски хотели с ужасно много стаи, а в силните лета на десетилетието Испания посреща над 15 хил. туристи.
Втората световна война обаче преобръща всичко, макар че не точно войната, а променените потребителски навици са виновни.
Хедонизмът, който владее испанските курорти, си е заминал. Желанието на гостите да се затворят в някой комплекс и да ядат испански деликатеси, придружени с качествено вино, вече не е чак толкова голямо. Вместо това пътешествениците търсят по-спокойна и по-тиха почивка, каквато Испания вече не им предлага.
Британците остават лоялни посетители на Испания, но започват да търсят по-автентични изживявания, а заедно с тях и други чуждестранни посетители.
През 60-те години на XX век в хит в страната се превръщат посещенията на бананови плантации, риболовът и посещението на местни фестивали.
Икономическата криза, последвала войната, също принуждава много от огромните хотели да затворят врати. Причината е не само липсата на посетители, които вече са се отдали на по-автентични преживявания, но и липсата на персонал, за чиито заплати няма пари.
Рекламата на испанските ваканционни курорти също се променя сериозно.
Ако преди тя е показвала пищни комплекси с огромни басейни и изобилен ол инклузив, през 60-те плакатите показват китни испански селца, балкони с грижливо поддържани саксии с цветя, калдъръмени улички, автентично испански ресторанти, в които ястията не са подредени като за снимка.
Именно така започва пълното преобразяване на испанския туризъм и преориентирането към ниски хотели, къщи за гости и бунгала.
Нов опит за презастрояване се случва в началото на новия век, а бетонните хотели, построени тогава, стоят и до днес.
Точно както и след Втората световна война, и сега много от тези чудовища от бетон и стъкло си остават празни, защото туристите избират различен тип почивка.
Най-фрапиращи са примерите на Кулера, близо до Валенсия, Торемолинос, близо до Малага, и Калпе, което отново е близо до Валенсия.
Туроператорът Exceltour отбелязва пред "Гардиън", че 70 процента от туристите, които са били в подобни комплекси в Испания, са категорични, че няма да се върнат повече.
На техните данни се позовават редица природозащитници, които на свой ред настояват строителството на подобни комплекси да бъде напълно забранено по крайбрежието.
Дотогава остава въпросът дали големите и празни хотели не са заплашени и от физическо отстраняване.
Някои от мастодонтите на XX век са срещнали именно такава съдба и за тях напомнят само картички и туристически снимки.
Скоро подобно нещо може да се случи и на още бетонни комплекси, на чието място ще изникнат далеч по-приятни ниски постройки...
